Банална история, но как да премина през поредната раздяла
редакция:
След доста време, през което нямах връзка, в началото на тази година срещнах мъж, който до голяма степен покриваше това, което търсех и исках от партньора си. С него можех да говоря и спокойно да споделям всичко, което ме вълнува. В негово лице лесно виждах човека, с който искам да споделям повече от мимолетни емоции. Нещата се развиха мълниеносно, по-бързо, отколкото някога съм очаквала.
Все пак се опитвам да опиша взаимоотношения, които се носеха безоблачно, имаха си дозата закачка, дозата еротика, дозата тръпка. . . до днес. След няколко дни, в които рязко престанаха телефонните обаждания, sms-ите с усмихнати личица - просто попитах какво се случва. Радвам се, че беше искрен и не ме залъгва - каза, че е срещнал друга жена и иска да даде шанс на връзка с нея.
Не бих го спряла, вързала, не бих направила сцена, просто му пожелах късмет и да се пази.
Вече съм имала връзки, които ме "научиха" да се доверявам по-трудно, по-внимателно да допускам хората по-близо до мен. . . и ето че с тази връзка уроците сякаш бяха забравени.
Сега се чудя дали има рецепта да се чувствам по-добре. Дали има някакъв шанс въобще да открия някой, с който да не ми се налага да градя стени или трябва да се примиря и да се науча да бъда самотна.
Извинявам се за заглавието на тази история. Разбирам, че това се случва често на много хора, за това се чудя как другите хора минават през това, как се справят с емоциите и зачервените очи?
Все пак се опитвам да опиша взаимоотношения, които се носеха безоблачно, имаха си дозата закачка, дозата еротика, дозата тръпка. . . до днес. След няколко дни, в които рязко престанаха телефонните обаждания, sms-ите с усмихнати личица - просто попитах какво се случва. Радвам се, че беше искрен и не ме залъгва - каза, че е срещнал друга жена и иска да даде шанс на връзка с нея.
Не бих го спряла, вързала, не бих направила сцена, просто му пожелах късмет и да се пази.
Вече съм имала връзки, които ме "научиха" да се доверявам по-трудно, по-внимателно да допускам хората по-близо до мен. . . и ето че с тази връзка уроците сякаш бяха забравени.
Сега се чудя дали има рецепта да се чувствам по-добре. Дали има някакъв шанс въобще да открия някой, с който да не ми се налага да градя стени или трябва да се примиря и да се науча да бъда самотна.
Извинявам се за заглавието на тази история. Разбирам, че това се случва често на много хора, за това се чудя как другите хора минават през това, как се справят с емоциите и зачервените очи?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 3
50
43
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари