Обичам го но растоянието и времето ни разделя...

Влюбих се във въпросното момче за много кратко време.Запознахме се на докато бях на работа като сервитьорка във едно заведение.Отидох за втора смяна един петък сина на шефа дойде със двама негови приятели (единия от тях беше той).

Когато го видях ми светнаха очите,докато го обслужвах той ме погледна със уникалните си сини очи и се усмихна. Вечерта момчетата седнаха да пият и докато им сервирвах на масата въпросното момче ми поиска номера,тогава му отговорих че съм на работа и няма как да го дам,но той беше настоятелен.

Когато шефката ме отчиташе той дойде и седна до мене като отново ми поиска номера.След работното ми време аз му дадох номера си. Докато се прибирах към вкъщи си мислех дали ще ми се обади и няма ли да дойде следващия ден да го видя. По-късно вечерта отидох със една приятелка да хапнем беше около полунощ.

След половин час той ми се обади и ми каза че е в града и иска да ме види,аз взех едно такси и слязох веднага при него. Седнахме един до друг приказвахме си с часове когато вече трябваше да се прибирам той ме хвана за ръката дръпна ме и ме целуна почустах се най-щастливото момиче на света.

На следващата вечер отново се видяхме но този път у нас бяхме като деца много се забавлявахме беше приказно след което той се прибра при другите момчета. На следващия ден когато аз отидох на работа те трябваше да си ходят беше ми много неприятно защото не знаех дали той отново ще ми се обади и дали отново ще го видя.

Малко след като си отидоха той ми се обади и каза че не е само това ще има още много да сме заедно аз затворих и се разплаках. Минаха дни чувахме се всеки ден но ми липсваше много, той пътуваше на много места и неочаквано след вече миналата една седмица във мисли и тъга се оказва че той има работа в Троян.

Когато го видях усмивката ми отново се върна се едно нашата приказка почваше отначало. Вечерта в която той дойде му обещах че ще отида при него за няколко дена и ще бъдем денонощно заедно. Неделя сутринта той си заминава за Плевен, вечерта решавам че не мога без да бъда в прегръдките и заминах за Плевен.

Той ме превърна в принцеса бяха най-хубавите два дена не мислех за нищо освен за нас.Не ми пукаше какво ще стане само и само да бъдем един до друг, излизахме хапвахме седяхме в апартамента му вечер от терасата му се виждаше целия град беше уникално и много романтично, бяхме щасливи.

Стана време да се прибирам а той да заминава за Испания където живееше и работеше.Знаех че няма да го видя скоро както и той мене. Когато се разделяхме аз гледах да не плача пред него за да не го наранявам, беше ми много мъчно.

Когато се чухме вечерта той ми говореше различно той знаеше че няма да можем да бъдем заедно и постоянно го казваше което много ме нараняваше. Неговите думи бяха "живей си живота и не го мисли", аз се разплаках и затворих телефона.

Не спирах да мисля за него мислех че повече няма да се обади повече няма да му чуя гласа, всичко ми се разпадаше.Изкарах безсънна нощ мислейки само за него, на сутринта изморена от сълзи и мисли заспах. На обяд той ми се обади аз скокнах от леглото усмихнах се и дигнах приказвахме си много шегувахме се искаше ми се да го видя и нацелувам,но така и не успях повече.

Минават дните а той ми липсва не мисля за нищо друго не ми се ходи дори на работа когато знам че вече няма да го видя там. За него бих рискувала всичко, дори и за само още една прегръдка бих направила дори и невъзможното...
Това е моята кратка историйка за момчето в което съм влюбена и никога няма да забравя. Макар и разстоянието и времето което ни разделя ние винаги ще имаме прекрасните спомени които ни държат един до друг....