Той умира, а аз съм бременна 2

Здравейте.

Това е продължение на моята история. Дадохте ми страхотни съвети, някои от вас ми писаха лично и предложиха да ми помогнат, с други се запознахме и все още поддържаме връзка. Много искаха да разберат какво се е случило и сега ще ви разкажа. Първо искам да благодаря на всички, за подкрепата, за съветите и за помощта.

Минаха вече 10 месеца. Аз казах на приятеля си за бременността. Той много се зарадва и новината беше като голям стимул за него. Не го бях виждала толкова щастлив. Последните месеци прекарахме заедно всеки един момент. На 8-ми март се роди жива и здрава нашата малка принцеса - Даниела. Баща й ни прегръщаше и казваше, че държи целия свят в ръцете си.

Малката беше вече на месец, затова я оставих при баба и дядо да и се порадват. Отидох при Даниел, както правех всеки ден, но този път беше различно. Той беше различен. Легнах до него и лежахме прегърнати, хванати за ръце без да си казваме нищо цяла нощ. На сутринта се случи. Него вече го нямаше. Точно след 8 месеца, както предвидиха лекарите.

Минаха вече почти 2 месеца от както него го няма. Единственото нещо, заради което живея е тя. Малката ни принцеса. Всеки път, когато я погледна, виждам него. Когато тя ме погледне с дълбоките си сини очи, сякаш ме гледа той. И това ме прави щастлива, много щастлива.

Приятелки често ме питат "ще има ли друг мъж в живота ти някога"? Не знам, друг такъв няма да има, защото истинската любов е една. Питали са ме "ами ако се влюбиш"? Аз съм влюбена вече от 6 години и днес изпитвам същите чувства, каквито изпитвах в началото. А на въпроса "ще обичаш ли отново някога", ще отговоря така: Ще обичам дъщеря си и ще й посветя цялата си любов и време.

На въпроса ми от миналата история "Бог ме дари с най-прекрасния човек, какъв е смисъла да ми го отнема? " вече мога да си отговоря. Не ми го е отнел.