Продадох любовта си

Продадох любовта си
Не знам как да започна . . . Здравейте на всички, благодаря, че отделяте време да прочетете. Наистина съм много объркана, но не мога да споделя на никого, за това го правя анонимно. Аз съм младо момиче на 21 години с добър даже според хората много добър външен вид. Слаба съм, винаги съм поддържала фигурата си и външния си вид.

Още от училищните години започнах да си правя прически, да се гримирам, да излизам по барове и дискотеки. Майка ми никога не се караше, а ми повтаряше, че една красива жена има много повече шансове. Оказа се права, на 17 срещнах съпруга ми, всичко беше приказка. Той беше на 26 години, висок, с поддържано тяло, в лице не беше най-красивият, но беше умен и забавен и толкова мил.

С баща му имаха голям семеен бизнес, той беше изпълнителен, отговорен и готов да го поеме изцяло. Майка ми и всичките ми приятелки повтаряха каква късметлийка съм, той ме водеше навсякъде - скъпи ресторанти, почивки по лъскави курорти, чужбина. . . Купуваше ми всичко бижута, дрехи (ще кажете, че съм повърхностна, но нека си признаем всяко момичее иска някого, който да я обгрижва, да и дава подаръци дори и малки.

Тогава бях едва на 17 мисленето ми беше друго може би за някой повърхностно, но мисля, че всяко младо момиче на мое място щеше да се радва както мен и да и харесва) . . . Освен това се държеше перфектно с мен - беше мил, добър, галантен, перфектния кавалер. На 18 години се омъжих за него, голяма скъпа сватба, луксозен голям апартамент за подарък.

Чувствах се като принцеса. Той изпълняваше всяка моя прищявка. Аз го обичах толкова много, той беше като най-добрият ми приятел на когото мога да споделя всичко без да ме упрекне, всичките ни разговори бяха толкова леки и отпускащи, неусетно минаваше времето с него в шеги и закачки, беше най-добрият в леглото, който даваше всичко за да ме задоволи и се грижеше за мен като баща - искаше да имам всичко което пожелая.

Мислите си, че пиша, за да ви се похваля ли? Искаше ми се да беше така, след 3 години животът ми е отвратителен. Вече нямам контакт със старите си приятели, за него те бяха селяци, не излизам да се забавлявам, защото за него не трябва да излагам себе си и семейството ни. Той постоянно е на работа, откакто татко му остаря достатъчно, че да не иска да работи и му остави всичко.

А аз просто стоя в къщи, където понякога от скука ми е идвало дори да почистя, да сготвя, но не мога, защото имаме икономка. Иска ми се да ходя на работа, но той категорично забранява, приятелите му щели да се смеят, че с толкова пари ме кара да работя, иска ми се да продължа образованието си, но той ми казва, че няма смисъл, хората учели, за да имат добър живот, а аз вече съм имала такъв.

Постоянно ми оставя пари, да отида по магазините, на козметичен салон, да си направя прическа, да си оправя ноктите, винаги съм обичала тези неща, но сега дори и това не ми доставя удоволствие. Отвратително е да се прибера сама в този голям апартамент, да си сложа вечеря, която ям самичка, после да гледам филм с вино в ръка, очаквайки мъжът ми, който вечно няма време за мен, дори не ми звъни през деня да види как минава денят ми.

Искам просто да върша нещо, да се разсейвам от мисълта, че докато наборките ми изживяват младостта си, аз съм сама, вярно е, че нищо материално не ми липсва, но имам нужда от любов. Другият ни проблем е, че вече не правим секс както преди(всяка вечер), той прекарва много време на работа, прибира се изморен или е някъде и изобщо не се прибира.

Мислела съм си, че си има любовница, но той ме убеждава, че не е така, че не би рискувал да ме загуби и, че не би намерил по-добра от мен и най-вече, че от работа едва намирал време да се наспи и да яде, нямал време за любовница. Вече не си споделяме както преди, не прекарваме часове в приятни разговори. . .

Единственото което го интересува е когато излезем с негов приятел и неговата жена, аз да изглеждам добре и при всяко излизане той не спира да коментира по колко скъпи почивки ме води, колко скъпи подаръци ми купува, сякаш е на състезание кой е по-добър съпруг, сякаш иска да изпъкне в очите на приятелите си, да му завиждат. . . Имам чувството, че съм предмет, че не го интересува нищо друго освен това, че съм красива и приятелите му "завиждат" едва ли не, че се е "уредил". . .

И от там идва проблемът, нямаме деца, дори не сме говорили за това, нямам нищо с което да го задържа, нямам нищо с което да го спра, ако реши да ме напусне. Аз съм далеч от мисълта, че ще съм красива цял живот, ще остарея, може да напълнея и тогава какво? Ще ме замени с някой нов 18 годишен трофей, който да показва пред приятелите си, а аз ще остана на улицата, без работа, само с гимназия и никакво друго образование.

Не знам как да избия тези мисли от главата си, искам съвет дали има шанс за нашата връзка, да чуя съвети от дами в подобно положение, готова съм на всичко, за да оправя брака си, за да се сближим както преди. . .

Искам да знам как други биха постъпили на мое място - ще ме посъветвате да се боря или трябва да го оставя докато съм млада и да взема живота си в ръце, да уча, да работя каквото искам и да се опитам да се оправям сама?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари (81)

Изпрати
Потребител#174498
Хей Здрасти , аз съм имала същия проблем. Абсолютно същия !!! И аз така търпях , търпях близо два месеца така. И накрая му казах, че искам да поговорим за някой работи. За вечеря седнахме и поговорихме. И мъ казах: Виж какво до кога ще предължаваш така ? До кога ще ме игнорираш с работата си ? И не недей да ми казваш , че имаш работа , човек като има желание има и начин ! Правиш така да ме загубиш и ще ме загубиш ако продължаваш в същия дух. И ти давам в срок от една седмица или работата или мене . И да видиш нещата по друг начин се разработиха. Започна през час да ми звъни, да вечеряме на обяд , да ми прави изненади и така. Промяна има и то голяма, но нали знаеш , човек ако те обича ще те разбере как се чувстваш. Това е мила, надявам се да съм ти помогнала
ю1
2
0
Аз
Аз
09.05.2016 14:13
Абее, я го зарежи и го дай на мен! :-D Намери си хоби и остави съпругът да се грижи за теб. Така е редно. Какво искаш? Беден, който да е около теб, да безделници и да се карате за един лев?! Стегни се!
5
0
Pavel
Pavel
03.02.2016 12:15
Девойко, вземи завърши едно образование и се опитай да поработиш някой и друг ден - тогава ще почнеш да виждаш по-далеко от носа си. Казват, че трудът превърнал маймуната в човек, може и на кифлите да помага, знам ли...
6
0
яни
яни
01.09.2015 19:04
Според мен той не те заслужава и не те цени. По - добре поговори с него и му кажи, че ако продължава да те има за някаква кукла, ще те изгуби напълно, и че и ти имаш мечти, които преследваш и не опират само до материалното. Ако не почне да се съобразява малко от малко с това, което искаш го напусни. Не си струва да си самотна и нещастна цял живот. Това, че той има пари не значи, че притежава живота ти и ако не почне да те уважава като личност да си гледа работата. Един шут в гъза!!
8
3
Aнжел
Aнжел
28.08.2015 21:13
epa opitay se.v pravilnaya posoka si,spored men.
1
2
Тина
Тина
12.07.2015 02:17
Чудя се как може да има такива малоумни хора.ми богат е човека, защо да не се омъжи за него?вие как точно разбрахте,че тя не го обича?от думите и се разбира,че е точно обратното.като послушно кученце.И това със забраната е лесно.Поставя ултиматум и тя няма избор.
9
3
някой
някой
01.07.2015 00:17
Пфф да ти имам и проблема честно не си направих труда и да го чета до края скъпа Барби май не любовта а себе си си продала да не изпуснеш златната мина а бързо жени се икономката а у милата колко ти е тежко
3
4
някой
някой
11.06.2015 12:40
Един мъж има нужда от жена на която може да разчита , а не само да обгрижва .Жената трябва да е опора на мъжа и да го подкрепя , както и той нея .В живота има и други неща , не само пари , апартаменти и екскурзии в чужбина .Много хора си мислят ,че като си богат и хайде вече животът ти е уреден .Хората не трябва да прекарват целия си живот в работа , защото така няма да имат време да го изживеят.
15
1
Роси
Роси
04.06.2015 10:07
Мило момиче, всичко това, което казваш тук трябва да го кажеш на него. Достатъчно си умна за да осъзнаеш безмисленото си съществуване.Трябва ти смелост да се изправиш и да се бориш за собственото си личностно усъвършенстване, дори да изгубиш материалното. Вече си стигнала до извода, че няма да си вечно млада и красива, а човека до теб лесно ще те смени....така че смелост, решителност, разговори и продължаваш напред дали с него или без него...живота си е твой и ти решаваш. Успех!
9
1
фея
фея
26.05.2015 13:38
Наистина в цялото поведение, което до тук си имала, прозира някаква повърхностност. Същевременно обаче, фактът, че си осъзнала някои неща, заради което пишеш тук, значи, че не е до край така, че имаш потенциал да бъдеш повече. Но за мъжа ти да не коментираме. Той е повърхностен работохолик, за който само външния блясък има значение, замисли си дали има смисъл да пропилееш напразно младините си, а после неудоволетворението и празнотата ще те смачкат психически. Той изобщо не усеща и забелязва коя си ти, интересува се от теб доколкото отговаряш на представите му за "щастлив живот". Самият той е една порцеланова кукла, лъскава и толкова. Ако решиш дори въпреки това да продължиш живота си с него (сигурно го обичаш все пак), говори открито, дори припряно, направи сцена, постави ултиматум, извади му душата, всеки ден му натяквай, но не допускай да те превърне в човек като него самия-заслепен от външния блясък, скъпо ще си плащаш. Постави му условието да учиш, работиш, намери си занимание, осмисли живота си, противопостави му се. Избий от главата глупавите му повърхностни предразсъдъци колко е красиво жена му да е порцеланова статуя и бъди нормален, естествен, деен човек. С времето ще те разбере, ще се промени, вярвам. Ако ти не му помогнеш, няма кой да ви спаси двамата. Успех!
5
2

Рейтинг

3.6
Общо гласували: 8
52
42
33
21
10
Дай твоята оценка: