Продадох любовта си

Не знам как да започна . . . Здравейте на всички, благодаря, че отделяте време да прочетете. Наистина съм много объркана, но не мога да споделя на никого, за това го правя анонимно. Аз съм младо момиче на 21 години с добър даже според хората много добър външен вид. Слаба съм, винаги съм поддържала фигурата си и външния си вид.

Още от училищните години започнах да си правя прически, да се гримирам, да излизам по барове и дискотеки. Майка ми никога не се караше, а ми повтаряше, че една красива жена има много повече шансове. Оказа се права, на 17 срещнах съпруга ми, всичко беше приказка. Той беше на 26 години, висок, с поддържано тяло, в лице не беше най-красивият, но беше умен и забавен и толкова мил.

С баща му имаха голям семеен бизнес, той беше изпълнителен, отговорен и готов да го поеме изцяло. Майка ми и всичките ми приятелки повтаряха каква късметлийка съм, той ме водеше навсякъде - скъпи ресторанти, почивки по лъскави курорти, чужбина. . . Купуваше ми всичко бижута, дрехи (ще кажете, че съм повърхностна, но нека си признаем всяко момичее иска някого, който да я обгрижва, да и дава подаръци дори и малки.

Тогава бях едва на 17 мисленето ми беше друго може би за някой повърхностно, но мисля, че всяко младо момиче на мое място щеше да се радва както мен и да и харесва) . . . Освен това се държеше перфектно с мен - беше мил, добър, галантен, перфектния кавалер. На 18 години се омъжих за него, голяма скъпа сватба, луксозен голям апартамент за подарък.

Чувствах се като принцеса. Той изпълняваше всяка моя прищявка. Аз го обичах толкова много, той беше като най-добрият ми приятел на когото мога да споделя всичко без да ме упрекне, всичките ни разговори бяха толкова леки и отпускащи, неусетно минаваше времето с него в шеги и закачки, беше най-добрият в леглото, който даваше всичко за да ме задоволи и се грижеше за мен като баща - искаше да имам всичко което пожелая.

Мислите си, че пиша, за да ви се похваля ли? Искаше ми се да беше така, след 3 години животът ми е отвратителен. Вече нямам контакт със старите си приятели, за него те бяха селяци, не излизам да се забавлявам, защото за него не трябва да излагам себе си и семейството ни. Той постоянно е на работа, откакто татко му остаря достатъчно, че да не иска да работи и му остави всичко.

А аз просто стоя в къщи, където понякога от скука ми е идвало дори да почистя, да сготвя, но не мога, защото имаме икономка. Иска ми се да ходя на работа, но той категорично забранява, приятелите му щели да се смеят, че с толкова пари ме кара да работя, иска ми се да продължа образованието си, но той ми казва, че няма смисъл, хората учели, за да имат добър живот, а аз вече съм имала такъв.

Постоянно ми оставя пари, да отида по магазините, на козметичен салон, да си направя прическа, да си оправя ноктите, винаги съм обичала тези неща, но сега дори и това не ми доставя удоволствие. Отвратително е да се прибера сама в този голям апартамент, да си сложа вечеря, която ям самичка, после да гледам филм с вино в ръка, очаквайки мъжът ми, който вечно няма време за мен, дори не ми звъни през деня да види как минава денят ми.

Искам просто да върша нещо, да се разсейвам от мисълта, че докато наборките ми изживяват младостта си, аз съм сама, вярно е, че нищо материално не ми липсва, но имам нужда от любов. Другият ни проблем е, че вече не правим секс както преди(всяка вечер), той прекарва много време на работа, прибира се изморен или е някъде и изобщо не се прибира.

Мислела съм си, че си има любовница, но той ме убеждава, че не е така, че не би рискувал да ме загуби и, че не би намерил по-добра от мен и най-вече, че от работа едва намирал време да се наспи и да яде, нямал време за любовница. Вече не си споделяме както преди, не прекарваме часове в приятни разговори. . .

Единственото което го интересува е когато излезем с негов приятел и неговата жена, аз да изглеждам добре и при всяко излизане той не спира да коментира по колко скъпи почивки ме води, колко скъпи подаръци ми купува, сякаш е на състезание кой е по-добър съпруг, сякаш иска да изпъкне в очите на приятелите си, да му завиждат. . . Имам чувството, че съм предмет, че не го интересува нищо друго освен това, че съм красива и приятелите му "завиждат" едва ли не, че се е "уредил". . .

И от там идва проблемът, нямаме деца, дори не сме говорили за това, нямам нищо с което да го задържа, нямам нищо с което да го спра, ако реши да ме напусне. Аз съм далеч от мисълта, че ще съм красива цял живот, ще остарея, може да напълнея и тогава какво? Ще ме замени с някой нов 18 годишен трофей, който да показва пред приятелите си, а аз ще остана на улицата, без работа, само с гимназия и никакво друго образование.

Не знам как да избия тези мисли от главата си, искам съвет дали има шанс за нашата връзка, да чуя съвети от дами в подобно положение, готова съм на всичко, за да оправя брака си, за да се сближим както преди. . .

Искам да знам как други биха постъпили на мое място - ще ме посъветвате да се боря или трябва да го оставя докато съм млада и да взема живота си в ръце, да уча, да работя каквото искам и да се опитам да се оправям сама?