Влюбих се в човек от ромски произход
редакция:
Преди пет месеца се запознах с едно момче. Грабна ме още от първия път когато го видях. След седмица само чатене и говорене по телефона най-накрая излязохме на среща. Тогава дойде и шока за мен. Призна ми, че е от ромски произход. Не мога да скрия, че се шокирах, но по никакъв начин не показах външно, колко много се стреснах. Само да добавя, че всичко това се случва в чужбина, и той не е български гражданин. Любовта ми към него надделя над това, че е от ромски произход. След няколко месеца заедно в един неочакван момент разбрах, че съм бременна от него. Бях категорична, че ще оставя това бебе, той също много го искаше.
И само след две седмици направих спонтанен аборт. . . изживях много тежки моменти, психиката доста ми се разклати и реших да се върна в България. Зарязах го там след случилото се. Липсва ми много, чуваме се все още и на него аз му липсвам. И двамата се опитваме да загърбиме случилото се и да почнеме на чисто. През главата ми минават много странни мисли- като това да забременея отново от него, но разума ми казва " та той е от ромски произход".
Истината е, че немога да спря да мисля за него. Приятелите ме съветват да го забрявя, тъй като наистина изглеждам много добре постоянно получавам покани за излизане аз с никой не искам да се виждам и да се сближавам, защото мисля все още за него. Искам да добавя, че не съм расистка и за мен не е важно кой към каква раса принадлежи. Не знам дали загубата на бебето е било знак от съдбата, че трябва да го забравя и да се разделим. Много съм объркана и се измъчвам, моля помогнете ми със съвет.
И само след две седмици направих спонтанен аборт. . . изживях много тежки моменти, психиката доста ми се разклати и реших да се върна в България. Зарязах го там след случилото се. Липсва ми много, чуваме се все още и на него аз му липсвам. И двамата се опитваме да загърбиме случилото се и да почнеме на чисто. През главата ми минават много странни мисли- като това да забременея отново от него, но разума ми казва " та той е от ромски произход".
Истината е, че немога да спря да мисля за него. Приятелите ме съветват да го забрявя, тъй като наистина изглеждам много добре постоянно получавам покани за излизане аз с никой не искам да се виждам и да се сближавам, защото мисля все още за него. Искам да добавя, че не съм расистка и за мен не е важно кой към каква раса принадлежи. Не знам дали загубата на бебето е било знак от съдбата, че трябва да го забравя и да се разделим. Много съм объркана и се измъчвам, моля помогнете ми със съвет.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 1
50
41
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари