Беше любов,а сега е ад

Бяхме щастливо влюбени, оженихме се и всичко се преобърна. На 19 съм от 2 месеца живеем заедно, но всеки ден имаме скандали, а преди ги нямахме изобщо. Откакто сме заедно по цял ден съм сама в апартамента. Не ми позволява да излизам никъде сама, а той като се върне от работа като си почине предлагам му да излезем заедно отказва. Работата му не е тежка, работи в общината-на маса и няма толкова работа при него и когато иска се прибира. От вчера ми забрани да се обаждам на майка ми.

Не иска да ходя у тях сама, а и той не иска да идва. Цял ден го чакам да си идва, за да ядем заедно. Готвя му от любимите неща, но не се задоволява. . . тежи ми, че не послушах майка ми и баща ми. Те не одобряваха да се съберем, не искаха. Затова не мога да им разкажа нищо. Срам ме е. Татко беше ми осигурил образование в чужбина, а аз избрах него. Какви ли не не ми обеща, че ще сме добре няма да имаме проблеми, че косъм няма да падне от мен, а снощи вече ме удари.

Казва, че не ме иска. . . но защо няма отговор освен това, че не мога да бъда жената, която той иска, а за мен неговото желание е робиня. Аз го обичам и мисля, че нямам друг избор да се превърна в такава. Нямам друг избор съжалявам, че се омъжих за него, но ме е срам от хората, защото заради него прегазих всички. Кажете ми какво да направя за да си го върна. Онзи мил, любезен, онзи който ме обичаше, а сега ме подритва като малко куче. Не иска да ме чуе. Не иска да ме вижда. Тежи ми, а го обичам, без него нищо няма смисъл.