Толкова сме близо един до друг, но все едно е на светлинни години от мен

Здравейте на всички, аз съм Леона. От около месец харесвам едно момче. С него се бяхме виждали много често на гарата. Той беше кроткото, мълчаливо момче, което мислех за много скучно, поради факта, че седеше изолирано от другите. От време на време втренчваше поглед в мен, като чели искаше да ми каже нещо. Гледаше ме право в очите. Винаги когато погледите ни се засичаха, не знам дали е, защото очите му са сини, но имах чувството, че потъвам в тях. Мислех го за много скучен и негативен човек. Не след дълго обаче се заговорихме. Играехме на футбол заедно-беше забавно.

За първи път го видях да се смее, беше толкова сладък. Разменихме си тел. номерата, уговорихме си среща. Срещата мина добре. Все по често започнахме да си споделяме. Той ми сподели какви ли не неща. Каза ми, че баща му го изоставил, че втория съпруг на майка му го пребивал от бой. Едвам говореше. Каза също така и, че е бил в някаква защитна организация "Дом Майка и дете", ако не се лъжа. . .

Та живеел е във Варна, защото истинският му баща е пребивал майка му. Оказа се че и двамата сме живеели в, един квартал, в един град, поради една и съща причина. Всичко беше толкова странно. Започнахме да се виждаме по често и изведнъж, той спря да ми обръща внимание. Игнорираше ме, но ме и ревнуваше.

Един път се заговорих с приятелят му. Дойде и го дръпна. Или пък някакъв друг негов приятел ме заглеждаше. Обърна се и му удари един. . . ей така, както си мълчат. Но иначе като го заговоря ме отбягва и не ми обръща внимание. . . Какво да правя. . . Объркана съм. Толкова сме близо един до друг, но същевременно, все едно е на светлинни години от мен. Не искам много искам само да го прегърна. . .