Едно близо 20 годишно приятелство си отиде

Това не е поредната история за любов. Или. . Поне не тази любов. Става дума за онази, другата, чиста, но все така силна обич. Тази към приятелите. И когато повече от 15 години си наричала тази приятелка "сестра", историята става драма. С това момиче сме приятелки от деца. С нея и заради нея съм правила толкова глупости. Споделяхме си всичко. Повечето пъти - без думи. Ние просто знаехме какво мисли другата. Всеки, влязъл в живота на някоя от двете, се радваше и възхищаваше на това приятелство. И винаги ни предупреждаваха да не го губим. А ние все се смеехме, сякаш това е най-невероятното нещо на света. Но се случи. Тя се запозна с едно момче. И аз я подкрепих.

Подкрепях я, и се карах с техните, които не одобряваха момчето. Плаках с нея, будувах с нея, вдъхвах и надежда. И аз имах проблеми, но те не бяха важни в онзи момент. И накрая. . Родителите и приеха момчето. А аз. . аз загубих приятелката си. Толкова опиянена от любовта, тя трудно намираше време, игнорираше ме с месеци. Вечно беше заета. А ако все пак ме потърсеше, говорихме само за него. Опитвах, говорих, мъчих се да обясня какво ме тревожи. Накрая се отказах.

Уморих се да играя ролята на изповедник, без да има аз на кого да споделя. Нямах сили вече да се боря да задържа това момиче. Тя започна да ме търси след време, чувахме се, но не беше същото. Та аз изживявах най-красивата си любов, и не можех да и споделя. И не само защото я нямаше, аз просто не желаех да споделям с нея. И спряхме да общуваме. Сега сме непознати.

И ми е тъжно. Едно близо 20 годишно приятелство си отиде. Загубих сестра си, и това боли повече от всяко разочарование от мъж. Защото не съм го очаквала. И сега не знам какво да правя от тук нататък.