Едно близо 20 годишно приятелство си отиде
АнонименНовак
Това не е поредната история за любов. Или. . Поне не тази любов. Става дума за онази, другата, чиста, но все така силна обич. Тази към приятелите. И когато повече от 15 години си наричала тази приятелка "сестра", историята става драма. С това момиче сме приятелки от деца. С нея и заради нея съм правила толкова глупости. Споделяхме си всичко. Повечето пъти - без думи. Ние просто знаехме какво мисли другата. Всеки, влязъл в живота на някоя от двете, се радваше и възхищаваше на това приятелство. И винаги ни предупреждаваха да не го губим. А ние все се смеехме, сякаш това е най-невероятното нещо на света. Но се случи. Тя се запозна с едно момче. И аз я подкрепих.
Подкрепях я, и се карах с техните, които не одобряваха момчето. Плаках с нея, будувах с нея, вдъхвах и надежда. И аз имах проблеми, но те не бяха важни в онзи момент. И накрая. . Родителите и приеха момчето. А аз. . аз загубих приятелката си. Толкова опиянена от любовта, тя трудно намираше време, игнорираше ме с месеци. Вечно беше заета. А ако все пак ме потърсеше, говорихме само за него. Опитвах, говорих, мъчих се да обясня какво ме тревожи. Накрая се отказах.
Уморих се да играя ролята на изповедник, без да има аз на кого да споделя. Нямах сили вече да се боря да задържа това момиче. Тя започна да ме търси след време, чувахме се, но не беше същото. Та аз изживявах най-красивата си любов, и не можех да и споделя. И не само защото я нямаше, аз просто не желаех да споделям с нея. И спряхме да общуваме. Сега сме непознати.
И ми е тъжно. Едно близо 20 годишно приятелство си отиде. Загубих сестра си, и това боли повече от всяко разочарование от мъж. Защото не съм го очаквала. И сега не знам какво да правя от тук нататък.
Подкрепях я, и се карах с техните, които не одобряваха момчето. Плаках с нея, будувах с нея, вдъхвах и надежда. И аз имах проблеми, но те не бяха важни в онзи момент. И накрая. . Родителите и приеха момчето. А аз. . аз загубих приятелката си. Толкова опиянена от любовта, тя трудно намираше време, игнорираше ме с месеци. Вечно беше заета. А ако все пак ме потърсеше, говорихме само за него. Опитвах, говорих, мъчих се да обясня какво ме тревожи. Накрая се отказах.
Уморих се да играя ролята на изповедник, без да има аз на кого да споделя. Нямах сили вече да се боря да задържа това момиче. Тя започна да ме търси след време, чувахме се, но не беше същото. Та аз изживявах най-красивата си любов, и не можех да и споделя. И не само защото я нямаше, аз просто не желаех да споделям с нея. И спряхме да общуваме. Сега сме непознати.
И ми е тъжно. Едно близо 20 годишно приятелство си отиде. Загубих сестра си, и това боли повече от всяко разочарование от мъж. Защото не съм го очаквала. И сега не знам какво да правя от тук нататък.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (6)
Изпрати
като се разведете и двете пак ще станете приятелки не се притеснявай
1
1
imah podoben problem i purvonachalno mnenieto mi beshe kato na ostanalite (beshe mi muchno, no go bqh priela), no sled vreme se zamislih, che ako sum dostatuchno dobra priqtelka za neq shte opitam pone da pogovorim.. i sega sme blizki tochno kolkoto i predi da se otdalechim. pogovori s neq ako te oceni i razbere - dobre, ako ne znachi ne se nyjdaesh ot takuv chovek v jivota si
1
2
Приеми го,имали сте добро приятелство и то си е отишло без да се скарата.Това,че си била супер добра приятелка с някой човек преди време не означава,че приятелството ви ще се задържи за постоянно.Хората се променят с времето,неизбежно е.Запази си добрите спомени,намери си нови приятелки.Като малък и аз имах няколко приятелства с хора,с които сега не сме така близки.Имах две приятелки с които си играехме като деца много,но сега рядко се виждам с тях,въпреки,че едното момиче жиеее до мене.Имам приятел,човек на когото и до ден днешен мога да разчитам,но след отминалите години,всеки от нас пое по-различен път и срещите между нас намаляха с годините.Приятелството ни не е същото,въпреки,че аз мога да разчитам на него,а той на мене.Едно време бяхме неразделни,сега е друго.Всичко се променя.
4
0
Като мине любовта една счупена чаша ще може ли да се оправи а ако се оправи същата ли щее ,свикни че приятели няма в даден момент пак ще си сама
1
0
Доста абстрактно казано, но да - така си е :)
1
0
Пишеш, че вече сама не искаш да споделяш с нея. Това е ясен знак, че вече си преживяла това загубено приятелство. Да, боли те за изминалите дни, но това е животът - завърта те и не знаеш с кого ще те събере, и с кого - раздели.
1
0
мъдрите хора казват, че любовта завърта главата и при нея е станало така. Не съди прибързано, ти можеше да си на нейното място. Като и мине любовната треска, ще ти се обади сама.
Не я търси, тя ще те потърси... сигурен съм в това. Времето ще и отвори очите и ако ти е била истинска приятелка ще ти се обади, а ти ще и дадеш шанс... затова са приятелите.
Не я търси, тя ще те потърси... сигурен съм в това. Времето ще и отвори очите и ако ти е била истинска приятелка ще ти се обади, а ти ще и дадеш шанс... затова са приятелите.
6
43
Рейтинг
3.4
Общо гласували: 5
51
41
32
21
10
Дай твоята оценка:
