Той си има друга и не знам какво да правя
редакция:
Здравей те,
Трудно ми я пиша затова.
Моята история почна преди година. Запознахме по случайност. От дума на дума взехме да си пишем и звъним. Отначало аз се дърпат и страхувах, тъй като той живее с друга жена. Не исках да се намесвам.
Почнахме да се виждаме след около 2 месеца. След дълги и продължителни разговори, и думи от него страна, че между него и другата жена има приятелство- обещание. Неусетно, стъпка по стъпка аз отключих сърцето си. Говорихме си за мечти и т. н. той ме криеше.
Изведнъж след няколко месеца той ми каза.
Ако не ти обръщам внимание и ти няма да ми обръщаш.
Замълчах- нещо в мен се счупи.
След седмица ми каза още нещо.
Него ден имаше работа и ми звънеше през 2 часа, и казваше после се видим. Когато свърши работата и ми звънна. Аз го попитах ще се видим ли.
Той ми отговори
Разбери ме разбираме чакат ме в къщи. Затворих телефона.
След 2_3 дни ми пише и аз му написах, че това което ми е казал аз света като светофар.
Той ми отговори
Не искам да те губя
знам не съм сам
Така продължихме да се виждаме и чуваме по телефона.
Мина месец и някой по фейса взе да ми пише и изпраща какво са си писали.
Не издържах и му звъннах разплакана
Той ми каза- виновен съм, мрази ме.
Поисках да ми каже истината. Каза ми я
Знам, че имаш чувства, но аз съм лед, прокълнат.
Аз се дръпнах и след няколко дни той ми звъни.
Говорихме си и ми намекна нещо
След няколко дни го видях и нищо.
Просто си казахме здрасти и това беше.
Той пак ми писа, надничал е дали съм му писала.
Аз гледам да се дръпна и да продължа напред. Не му пиша или звъня.
Мисля за него.
Преди седмица потърсих помощ от него. По начина по който ми отговори той имаше някаква работа и не му се занимава сега с мен.
Каза ми, че ще звънне утре или на другия ден. Него направи. Казах си добре.
Преди два дни- изведнъж си спомних нещо, което той ми каза.
Почнах да плача, не можех да спра. На другия ден пак плаках. Опитвам се да си поема въздух да се успокоя.
Просто не знам какво ми става изведнъж
Плача и спирам, после пак
Моля за съвет.
Благодаря.
Трудно ми я пиша затова.
Моята история почна преди година. Запознахме по случайност. От дума на дума взехме да си пишем и звъним. Отначало аз се дърпат и страхувах, тъй като той живее с друга жена. Не исках да се намесвам.
Почнахме да се виждаме след около 2 месеца. След дълги и продължителни разговори, и думи от него страна, че между него и другата жена има приятелство- обещание. Неусетно, стъпка по стъпка аз отключих сърцето си. Говорихме си за мечти и т. н. той ме криеше.
Изведнъж след няколко месеца той ми каза.
Ако не ти обръщам внимание и ти няма да ми обръщаш.
Замълчах- нещо в мен се счупи.
След седмица ми каза още нещо.
Него ден имаше работа и ми звънеше през 2 часа, и казваше после се видим. Когато свърши работата и ми звънна. Аз го попитах ще се видим ли.
Той ми отговори
Разбери ме разбираме чакат ме в къщи. Затворих телефона.
След 2_3 дни ми пише и аз му написах, че това което ми е казал аз света като светофар.
Той ми отговори
Не искам да те губя
знам не съм сам
Така продължихме да се виждаме и чуваме по телефона.
Мина месец и някой по фейса взе да ми пише и изпраща какво са си писали.
Не издържах и му звъннах разплакана
Той ми каза- виновен съм, мрази ме.
Поисках да ми каже истината. Каза ми я
Знам, че имаш чувства, но аз съм лед, прокълнат.
Аз се дръпнах и след няколко дни той ми звъни.
Говорихме си и ми намекна нещо
След няколко дни го видях и нищо.
Просто си казахме здрасти и това беше.
Той пак ми писа, надничал е дали съм му писала.
Аз гледам да се дръпна и да продължа напред. Не му пиша или звъня.
Мисля за него.
Преди седмица потърсих помощ от него. По начина по който ми отговори той имаше някаква работа и не му се занимава сега с мен.
Каза ми, че ще звънне утре или на другия ден. Него направи. Казах си добре.
Преди два дни- изведнъж си спомних нещо, което той ми каза.
Почнах да плача, не можех да спра. На другия ден пак плаках. Опитвам се да си поема въздух да се успокоя.
Просто не знам какво ми става изведнъж
Плача и спирам, после пак
Моля за съвет.
Благодаря.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (2)
Изпрати
Оооох, научете се да пишете, бе хора!!! Отчайващо!
3
0
Спираш да плачеш и продължаваш напред. Още в началото е било ясно, че ще е така.
Ако няма любов - няма приятелство-обещание или принуда. Никой не живее с друг, ако сам не го желае.
Ако няма любов - няма приятелство-обещание или принуда. Никой не живее с друг, ако сам не го желае.
2
0
Рейтинг
0
Общо гласували: 0
50
40
30
20
10
Дай твоята оценка: