Той не знае какво иска

Странно, имам чувство, че съм единствената, която казва това, което мисли. Никога не съжалявам за нещо, което съм казала, защото за мен всяка дума има свое собствено значение.

Може би това ме прави решителна, дори и повече. Само един човек ме е карал да съжалявам за това, което съм казала или дори почувствала

Но моят проблем е с момче, което за разлика от мен е нерешително. Поддържахме контакт, даже излязохме веднъж. И аз се влюбих в него. Ето, казах го...или по-скоро го написах, но за първи път го признавам.

Това момче ме побърка с изречението "аз не знам какво искам". Това достигна до мен по-скоро като "ти не си достатъчно добра за мен".

Той изглежда добре, и е забавен. Не е като останалите - пиещи, пушещи чалгари. И следователно привлича много други момичета - не е проблем за мене, не съм ревнива, но просто изведнъж прекратихме всякакъв контакт.

И сега ми се налага да му гледам лицето всеки ден, защото сме една смяна. Опитах се да преустановя увлечението в приятелство, но разговорите ми с него са по-скоро едностранни, разпити.

Не мога да откъсна мислите си, дори и с други момчета! :Х

Проблемът може би е, че аз съм прекалено находчива, но трябва ли да съжалявам, че когато искам нещо, не ме е страх да си го взема? Омръзнаха ми нерешителни и капризни момчета!

Знам, че грешката сигурно е в моето отношение, но все пак може ли да ми дадете съвет поне как да го забравя ?