Родих детето си в чужбина
редакция:
Здравейте, момичета и момчета!
Аз съм silvira и от време на време споделям историята си в този сайт. Ето и накратко какво се беше случило с мен до последното ми писане тук. Преди известно време тръгнах с един чернокож спортист, който играеше в български клуб. След това той се премести в чужбина и ние се разделихме.
Пробвахме с различни половинки, но след като се върна отново в България осъзнахме, че сме един за друг и се събрахме. Процесът на приемането на връзката ни от другите не беше лек. Първи бяха добрите ни приятели, после семействата ни приеха, а по-нататък и други наши близки хора. Но злобата на чуждите хора растеше, колкото по-близки ставаме. Вече бях бременна и бях свикнала на нападки, когато ни нападна тълпа на улицата и по една случайност ни защити едно добро момче.
Тогава решихме да се махнем от България. Аз първа заминах, родих в чужбина, дъщеря ми е чужд гражданин, приятелят ми също се премести да играе в чужбина, за да сме заедно. Сега сме на почивка в България и тъжното е, че нищо не се е променило.
Хората все още гледат злобно, други завистливо, расизмът е открит. Нашият спасител също кандидатства в чужд университет и не иска да живее в страна с такива ограничени хора. Направо съжалих, че идвам отново. Мисля вече да направя всичко да изтегля и близките си в моята държава, стига те да са съгласни.
Аз съм silvira и от време на време споделям историята си в този сайт. Ето и накратко какво се беше случило с мен до последното ми писане тук. Преди известно време тръгнах с един чернокож спортист, който играеше в български клуб. След това той се премести в чужбина и ние се разделихме.
Пробвахме с различни половинки, но след като се върна отново в България осъзнахме, че сме един за друг и се събрахме. Процесът на приемането на връзката ни от другите не беше лек. Първи бяха добрите ни приятели, после семействата ни приеха, а по-нататък и други наши близки хора. Но злобата на чуждите хора растеше, колкото по-близки ставаме. Вече бях бременна и бях свикнала на нападки, когато ни нападна тълпа на улицата и по една случайност ни защити едно добро момче.
Тогава решихме да се махнем от България. Аз първа заминах, родих в чужбина, дъщеря ми е чужд гражданин, приятелят ми също се премести да играе в чужбина, за да сме заедно. Сега сме на почивка в България и тъжното е, че нищо не се е променило.
Хората все още гледат злобно, други завистливо, расизмът е открит. Нашият спасител също кандидатства в чужд университет и не иска да живее в страна с такива ограничени хора. Направо съжалих, че идвам отново. Мисля вече да направя всичко да изтегля и близките си в моята държава, стига те да са съгласни.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
0
Общо гласували: 0
50
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари