На какъв живот ще обрека детето си

На какъв живот ще обрека детето си
Здравейте.На 21 години съм, живея в чужбина. Преди половин година срещнах настоящия си приятел и благодарение на страхотна химия и привличане, както и огромна доза безразсъдство в момента очакваме дете. Отношенията ни се рзвиха бързо в насока за изграждане на съвместно бъдеще, но какво ме мъчи...

Половин година по-късно няма и помен от първоначалните любовни трепети, те са заменени от непоносимост. След месец оставаме без дом, условията, в които живеем в момента са абсолютен кошмар, краткосрочните планове, които бяхме направили, за да заменим къщата,която делим с други хора за самостоятелно жилище, се изпариха като въздушни кули...

И вместо да правим всичко по силите си, за да си осигурим нормални условия на живот, той прекарва по-голяма част от времето си като спи, а аз очевидно в он-лайн пространството. Това, което ме побърква е неговото очевидно нехайство.

И двамата работим, аз вече на половин работна седмица, а той нощно време... Каза, че ще си потърси друга по-добра работа, че ще успеем да съберем пари да се изнесем, а накрая нищо...Разбирам, че животът и на двама ни минава през големи промени, но той предпочита да бяга от проблемите и да обвинява съдбата и лошия късмет при всяка спънка.

Когато се преместих при него проявих разбиране към условията и хората, но всичко премина границите на търпимото. Не спя нормално, плача остоянно и изпадам в нервни състояния, а той предпочита да бъде пасивен. Ненормално ли е, че искам да видя и усетя мъжка подкрепа в този момент. Той да усети и осъзнае, че бременна е непростимо да ме оставя да изживявам това. Той казва, че разбира и съжалява и до там.

Не знам до кога ще издържим така. Осъзнавам колко неприятен ми е станал и колко отрезвително действа реалността. Питам се с този човек ли трябва да остана и градя бъдеще, което просто не провиждам. Той ли ще дава пример и възпитава нашето дете. Искам да намеря решение, но се чувствам в безизходица. Той е също толкова объркан, а какво могат двама объркани да създадат...

Нямам никого тук, нито семейство, нито приятели, а неговото семейство засега стои встрани, въпреки, че говори всеки ден с тях са абсолютно безполезни. Сега той ще отиде на работа, а мен ме очаква поредната безсънна нощ, в която съквартирантите му ще будуват, пият и вдигат шум, а аз къде да отида? [Още подобни истории тук]

Рейтинг

5
Общо 1 гласували
5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (7)

НИН
НИН
11.07.2014 14:44
Ние също живеем в чужбина.Имаме две деца,и като семейство минахме през много тежки моменти,последиците от които още лекуваме.Моят съпруг също изпадна в подобно инертно състояние,но вместо да спи,ходеше за риба......Изисквайки от него повече активност крещях,плаках,докато един ден той си взе багажа и си тръгна....Останах с две деца,малко работа и много проблеми....Сега нещата са добре,ние не сме същите,но правим всичко възможно децата да растат щастливи.Не се нервирай.Ние жените сме по-силни,и дори в болката можем да успокоим.Ти си акумулатора за равновесие.Когато се успокоиш и намериш подхода,ще видиш как всичко ще се подреди,и тази неприязън ще се смени с това чувство,което те е накарало да го допуснеш до себе си.Превърни химията в кротка радост,повтаряки си,че след лошото идва хубаво и работейки всеки ден върху това.Не детето,а ти можеш да промениш нещата.Желая ти успех и много спокойствие.Всички двойки преминават през трудности,ни ако върввят заедно в една посока,ще излязат от бурята без илюзии,но заедно,не двама а трима...четирима...Повярвай,заслужава си усилията!!!
5
1
sama
sama
08.09.2013 02:11
Благодаря ви за отговорите, мили дами! Детето ме крепи и няма да се откажа от него, а ще се боря за двама ни. С бащата имаме да извървим дълъг път, заедно или не надявам се да направим най-доброто от ситуацията. Надявам се нещата да се наредят и след време като погледна назад, да оценя какво имам. Отново благодаря!
5
2
аз
аз
06.09.2013 19:22
здравей... съвети много ...но решението е твое... ТИ БИ ЛИ ИСКАЛА ДА СИ НА МЯСТОТО НА ТОВА ДЕТЕ ? идваш на този свят без да има семейство на което да се радваш ? АБОРТА Е нож с две остриета ( може после да нямаш дете ) сама реши и бъди СИЛНА В ИМЕТО НА ДЕТЕТО .... ЩЕ СЕ СПРАВИШ АКО СИ УПОРИТА ( И ПОМНИ по добре сама .... отколкото да живееш с безразличен човек )... успех
0
2
*****
*****
05.09.2013 20:53
плачейки и изпадайки в нервни кризи вредиш на детето и по този начин нищо не можеш да промениш,погледни от позитивната страна на нещата независимо колко ти е трудно в момента.....поговори с твоя приятел,ако нещата не се променят се изнеси от там,потърси помощ от различни институции,ще ти помогнат и ще те подкрепят като самотна майка и за нищо на света не съжелявай,че си бременна,децата са най-голямата радост и смисъла на живота...няма да си нито първата,нито последната майка,която отглежда детето си сама.....промени начина си на мислене,вдигни гордо глава,усмихни се и си спомни,колко много хора са готови да дадат мило и драго за да имат деца и за нищо на света не се самосъжелявай,когато видиш личицето на малкото си ангелче ще разбереш за какво точно говоря....сигурна съм,че се справиш!
4
1
Еве_оро
Еве_оро
02.09.2013 05:31
Скъпо момиче,

не знам как попаднах на тази страница, но твоят разказ много ме засегна. Аз съм на 38 години, живея също като теб в чужбина.

Когато биах на 18 забременях и то заради спукан презерватив. Бащата бе един барман в една дискотека в София. Единственото което типът имаше да ми каже, когато му съобщих новината бе: "сигурна ли си, че е от мен?"

Абортирах по незабавна реакция на майка ми. До ден днешен се питам какъв ли щеше да бъде живота ми, ако бях дала живот на това създание. Толкова много обичам децата, а ето че 20 години по-късно още не съм срещнала подходящия мъж, с който бих си представила да имам деца. Ако тогава ми бяха дали време да помисля, може би щях да го родя.

Това което се опитвам да ти кажа, че в твоя случай решението лежи изцяло в твоите ръце. Явно е, че този мъж, или по-скоро това момче не е принца на бял кон, пък и не се старае много за да бъде. Тук просто май няма вече много място за любовни излияния а трябва да се вземе решение, което ще даде нова посока на живота ти. Но не губи повече енергия да чакаш нещо от бащата. Незрялото му и безотговорно държание по-скоро ще те дърпат надолу и затова по-добре ще ти е да си сама - със
или без бебчо.

Не знам в коя държава живееш, но дори и в държави от 3-тия свят има организаций, които помаган на изпаднали в нужда жени. Разтърсисе възможно най-скоро в Интернет! Потърси също някой помощен център за сами майки с деца. Да знаеш, че там ще намериш повече помощ и съчувствие отколкото при твоят партньор.

Не се отчайвай!! По думите ти чувствам, че си умно и управно момиче! Убедена съм, че ще се справиш със ситуацията! Независимо какво решение ще вземеш (стига да не е вече късно), давай! Това е твоят живот и всяко изживяване го прави по-богат, стига да го държиш в ръцете си!

Нека Бог да ти е на помощ и да те озарява много светлина по пътя ти!

Със сестринска обич,

В.
6
0
Биянка
Биянка
01.09.2013 18:02
Здравей, не слушаи този който е писал преди мен, ясно се вижда че е някое комплексирано младежче боло то момче или момиче не е от никво значение, аз те съветвам да помислиш добре дали обичаш приятеля си и ако да седни и говори сериозно с него, ако ли не просто се върни в Бг и живей с близките си те ще ти помогнат винаги, да трудно е да си самотен родител но не е невъзможно :) УСПЕХ!
2
2
MK
MK
30.08.2013 16:40
Ами абортирай, какво друго да ти се каже. След като е на бачкаторска работа, явно няма кой знае какви амбиции. Баща ми е мързелив (а е висшист, та представям си твоя принц) и майка ми цял живот го чака да стане по-отговорен. Е, сега аз плащам за това. Та, ако искаш един ден детето ти да чака да си вземе безполезната дипломка, за да се махне от вкъщи и да не ви се обади повече, стой си с бармана или там какъвто е.
Впрочем, ако го родиш детето, гледай да си много добра в секса, защото ще трябва да намериш някой мухльо, който да го гледа. И се примири, че най-вероятно ще е нисък, дебел и с очила.
1
11