На какъв живот ще обрека детето си
редакция:
АнонименНовак
Здравейте.На 21 години съм, живея в чужбина. Преди половин година срещнах настоящия си приятел и благодарение на страхотна химия и привличане, както и огромна доза безразсъдство в момента очакваме дете. Отношенията ни се рзвиха бързо в насока за изграждане на съвместно бъдеще, но какво ме мъчи...
Половин година по-късно няма и помен от първоначалните любовни трепети, те са заменени от непоносимост. След месец оставаме без дом, условията, в които живеем в момента са абсолютен кошмар, краткосрочните планове, които бяхме направили, за да заменим къщата,която делим с други хора за самостоятелно жилище, се изпариха като въздушни кули...
И вместо да правим всичко по силите си, за да си осигурим нормални условия на живот, той прекарва по-голяма част от времето си като спи, а аз очевидно в он-лайн пространството. Това, което ме побърква е неговото очевидно нехайство.
И двамата работим, аз вече на половин работна седмица, а той нощно време... Каза, че ще си потърси друга по-добра работа, че ще успеем да съберем пари да се изнесем, а накрая нищо...Разбирам, че животът и на двама ни минава през големи промени, но той предпочита да бяга от проблемите и да обвинява съдбата и лошия късмет при всяка спънка.
Когато се преместих при него проявих разбиране към условията и хората, но всичко премина границите на търпимото. Не спя нормално, плача остоянно и изпадам в нервни състояния, а той предпочита да бъде пасивен. Ненормално ли е, че искам да видя и усетя мъжка подкрепа в този момент. Той да усети и осъзнае, че бременна е непростимо да ме оставя да изживявам това. Той казва, че разбира и съжалява и до там.
Не знам до кога ще издържим така. Осъзнавам колко неприятен ми е станал и колко отрезвително действа реалността. Питам се с този човек ли трябва да остана и градя бъдеще, което просто не провиждам. Той ли ще дава пример и възпитава нашето дете. Искам да намеря решение, но се чувствам в безизходица. Той е също толкова объркан, а какво могат двама объркани да създадат...
Нямам никого тук, нито семейство, нито приятели, а неговото семейство засега стои встрани, въпреки, че говори всеки ден с тях са абсолютно безполезни. Сега той ще отиде на работа, а мен ме очаква поредната безсънна нощ, в която съквартирантите му ще будуват, пият и вдигат шум, а аз къде да отида?
Половин година по-късно няма и помен от първоначалните любовни трепети, те са заменени от непоносимост. След месец оставаме без дом, условията, в които живеем в момента са абсолютен кошмар, краткосрочните планове, които бяхме направили, за да заменим къщата,която делим с други хора за самостоятелно жилище, се изпариха като въздушни кули...
И вместо да правим всичко по силите си, за да си осигурим нормални условия на живот, той прекарва по-голяма част от времето си като спи, а аз очевидно в он-лайн пространството. Това, което ме побърква е неговото очевидно нехайство.
И двамата работим, аз вече на половин работна седмица, а той нощно време... Каза, че ще си потърси друга по-добра работа, че ще успеем да съберем пари да се изнесем, а накрая нищо...Разбирам, че животът и на двама ни минава през големи промени, но той предпочита да бяга от проблемите и да обвинява съдбата и лошия късмет при всяка спънка.
Когато се преместих при него проявих разбиране към условията и хората, но всичко премина границите на търпимото. Не спя нормално, плача остоянно и изпадам в нервни състояния, а той предпочита да бъде пасивен. Ненормално ли е, че искам да видя и усетя мъжка подкрепа в този момент. Той да усети и осъзнае, че бременна е непростимо да ме оставя да изживявам това. Той казва, че разбира и съжалява и до там.
Не знам до кога ще издържим така. Осъзнавам колко неприятен ми е станал и колко отрезвително действа реалността. Питам се с този човек ли трябва да остана и градя бъдеще, което просто не провиждам. Той ли ще дава пример и възпитава нашето дете. Искам да намеря решение, но се чувствам в безизходица. Той е също толкова объркан, а какво могат двама объркани да създадат...
Нямам никого тук, нито семейство, нито приятели, а неговото семейство засега стои встрани, въпреки, че говори всеки ден с тях са абсолютно безполезни. Сега той ще отиде на работа, а мен ме очаква поредната безсънна нощ, в която съквартирантите му ще будуват, пият и вдигат шум, а аз къде да отида?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 1
51
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
не знам как попаднах на тази страница, но твоят разказ много ме засегна. Аз съм на 38 години, живея също като теб в чужбина.
Когато биах на 18 забременях и то заради спукан презерватив. Бащата бе един барман в една дискотека в София. Единственото което типът имаше да ми каже, когато му съобщих новината бе: "сигурна ли си, че е от мен?"
Абортирах по незабавна реакция на майка ми. До ден днешен се питам какъв ли щеше да бъде живота ми, ако бях дала живот на това създание. Толкова много обичам децата, а ето че 20 години по-късно още не съм срещнала подходящия мъж, с който бих си представила да имам деца. Ако тогава ми бяха дали време да помисля, може би щях да го родя.
Това което се опитвам да ти кажа, че в твоя случай решението лежи изцяло в твоите ръце. Явно е, че този мъж, или по-скоро това момче не е принца на бял кон, пък и не се старае много за да бъде. Тук просто май няма вече много място за любовни излияния а трябва да се вземе решение, което ще даде нова посока на живота ти. Но не губи повече енергия да чакаш нещо от бащата. Незрялото му и безотговорно държание по-скоро ще те дърпат надолу и затова по-добре ще ти е да си сама - със
или без бебчо.
Не знам в коя държава живееш, но дори и в държави от 3-тия свят има организаций, които помаган на изпаднали в нужда жени. Разтърсисе възможно най-скоро в Интернет! Потърси също някой помощен център за сами майки с деца. Да знаеш, че там ще намериш повече помощ и съчувствие отколкото при твоят партньор.
Не се отчайвай!! По думите ти чувствам, че си умно и управно момиче! Убедена съм, че ще се справиш със ситуацията! Независимо какво решение ще вземеш (стига да не е вече късно), давай! Това е твоят живот и всяко изживяване го прави по-богат, стига да го държиш в ръцете си!
Нека Бог да ти е на помощ и да те озарява много светлина по пътя ти!
Със сестринска обич,
В.
Впрочем, ако го родиш детето, гледай да си много добра в секса, защото ще трябва да намериш някой мухльо, който да го гледа. И се примири, че най-вероятно ще е нисък, дебел и с очила.