Ezine.bg»Споделени Истории»Семейни Истории»Разделени семейства и самотници в чужбина

Разделени семейства и самотници в чужбина

Разделени семейства и самотници в чужбина
Здравейте!
Искам да споделя моята история и знам, че още безброй хора в България са в същата ситуация като мен.
Това не е една завършена история, една от многото просто.
Аз съм ученичка в чужбина в красив, европейски град. Справям се добре, адаптирам се бързо.

Моят баща също е в чужбина, за да работи и да ми помага да покривам разходите по учението, а и аз работя до колкото мога, но е в друга държава. Успяваме някак си да се справим за сега, но семейството си виждам рядко което в България.

Майка ми, братята ми, но една огромна част от роднините ми също са в чужбина , за да работят и да помагат на семействата си.

Ситуацията с моите приятели не е по-различна. Много от тях заминаха да учат като мен в различни държави и да търсят по-добро бъдеще, съответно техните родители също са емигранти, в трети държави, за да могат да им помагат.
Страшно много съученици имах, израснали без бащите си гурбетчии, някой без майките си, други дори без двамата родители.

Става ми много болно като си помисля как хората са принудени да се разделят с цел препитание. Знам, че животът не е лесен, но когато всички са за заедно е друго.

Споделете, хора в същата ситуация, как се справяте и как го приемате.
За мен тази действителност е много тъжна, но не се приемам като изменница, че не останах в страната си. Баща си също не съдя, че е избрал този живот и ни е лишил от присъствие за наше добро. . . уж.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари (8)

Изпрати
Вяра
Вяра
04.03.2014 22:25
Позната история.Моето семейство беше пръснато в три държави и се виждахме на по 3 -5 години.След 10 години раздяла,най-после се събрахме всички на едно място в Германия.Тук работим и живеем.Взех и майка си при нас, че да не мисля и за нея.Сега наистина съм щастлива,защото всичми сме тук срещаме се ,празнуваме заедно. Надявам се скоро да имам и внуци.
Така е мила моя.Не се отчайвай и силно вярвай, че с твоето семейство
отново ще бъдете заедно,но може би ще трябва и да изберете къде. Когато всички сте заедно и се потдържате и помагате не е страшно и в чужбина свиква се.
6
0
Kally
Kally
04.03.2014 21:56
Моят баща от 7 години е зад граница. Като отидох студентка в друг град той още беше в БГ. Тогава много исках да се махна от него и неговите правила и избрах далечен град. Виждахме се два пъти годишно. Но като каза че ще заминава, сърцето ми заплака. В началото не усещах толкова липсата му... но колкото повече се нижат годините толкова по-мъчно ми става че той е там, а ние тук. Като се прибира по Коледа и лятото за малко минава да ни види (мен и съпруга ми - аз се омъжих 4 години след като замина) и като си тръгва ми е много много мъчно...
1
0
Ели
Ели
22.09.2013 10:53
Да,много е трудно да си в чужбина!Оставяш всичко и просто тръгваш,но тук хората те приемат добре,искаш да се върнеш,но зад теб е пропаст,много съжалявам ,че съм се родила в такава скапана държава!С течение на времето свикваш,като виждаш възможности,начин да осъществиш мечтите си.Оставяш дете,близки,понякога си мислиш,че сърцето ти се къса,но продължаваш.Така ,че поклон пред всички хора ,които са смели и са направили този тежък,но правилен избор.А държавата България....добре ,че сме ние да пращаме пари,така тя си върти мизерната икономика.
17
2
вече го забравих
вече го забравих
16.09.2013 13:36
ОТ БЛЪСКАНЕ ДА ОЦЕЛЯВА В БЪЛГАРИЯ, НЕ САМО ЩЕ СИ ЗАБРАВИ ЧОВЕК ИМЕТО,А НЕ МУ СЕ И ЖИВЕЕ.АЗ СЪМ В ЧУЖБИНА.РАЗВЕДЕНА И БЕЗ НИКАКВА ПОМОЩ ОТ КОЙТО И ДА БИЛО.ОСТАВИХ СИНА СИ САМ ЗА ДА МОГА ДА ГО ИЗХРАНЯ И ИЗУЧА.ПРИЕТ Е СТУДЕНТ ТАЗИ ГОДИНА.НИКОГА НЯМА ДА ЗАБРАВЯ,КАК ИЗРЯЗВАХ МУХЛЯСАЛИЯТ ХЛЯБ ЗА ДА ГО НАХРАНЯ!!!ПУСТА ДА ОПУСТЕЕ,КАКТО КАЗВАТ СТАРИТЕ ХОРА ТАЗИ ПРОСТА ДЪРЖАВА!ОТ ВЪЗРАЖДАНЕТО И ДО ДНЕС ВСЕ ОТ ГАСТАРБАЙТЕРСКИ ПАРИ СЕ Е ИЗДЪРЖАЛА.
15
2
Гинка
Гинка
13.09.2013 19:45
нека и аз да кажа мнението си ....жалко че се наричаме БЪЛГАРИ... ( къде са ни ДЕЦАТА ???? ) ИМАМ 2-МА СИНА ..единия ЗАМИНА ( защото ГЛАДУВАШЕ ) а др. остана ( но заради СЕМЕЙСТВОТО СИ за да не се РАЗДЕЛЯТ но да МИЗЕРСТВАТ ) А АЗ .... как да им помогна ???? като съм тръгнала да търся ХЛЯБ за себе си в големия град ..... ИМАМЕ красива и плодородна ЗЕМЯ ( НО имаме и ЛОШИ управници )РАЗДЕЛИХА СЕМЕЙСТВАТА .... РАЗДЕЛИХА И ХОРАТА на етноси ... тогава как да се живее тук ??????????????
16
1
м
м
27.07.2015 23:01
Госпожо,хората са разделени на етноси откакто съществува света.
1
2
nelka
nelka
12.09.2013 01:07
аз съм в същата ситуациа напуснах всичко което имах дом семейство приятели гадже да гоня мечтите си и отгоре на всичко избрах америка където и да искам няма как да се прибирам било то заради пари време или десетките хиляди километри адски трудно ми е и все си мисля че направих грешка но въпреки всичко не искам да се прибера защото знам колко е тежко в родината и знам че точно от нея избягах и вярвам че някой ден всичко ще се нареди трябва просто воля и търпение успех и на тебе и не губи вяра! :)
6
0
Стефани
Стефани
08.09.2013 22:08
Всичко това се случва, защото държавата управниците и всякакви други отговорни институции не полагат никакви усилия да задържат хората в родината. Точно за това все повече млади хора избират да заминат и да търпят и лишения в началото и какво ли не. Факт е обаче, че нещата не се оправят, а става все по-зле. Жалко е, защото България е една прекрасна страна, а некадърниците в парламента я съсипват и унищожават. Дали ще остане нещо след 10 години? Дали бъдещите ни деца ще имат възможност да живеят и работят в родината си, да се развиват тук? Ако нещата не се променят определено не. Но е жалко за всички в такова положение :(
3
0
Стефани
Стефани
08.09.2013 22:02
Здравей, аз съм в подобна ситуация. Майка ми замина, защото тук няма работа, няма и пари. С баща ми са разведени вече 10 години, но и той е в чужбина. С брат ми живеем сами и е доста трудно, но се подкрепяме взаимно. Ако имаш брат или сестра е добре понасяш липсата по-лесно. Има обаче моменти когато се сещам, че мама е там някъде и кой знае как се чувства и то само и само, за да ни помага. Вярно ние сме големи, но това съвсем не означава, че мама не ни липсва аз съм на 20, а брат ми на 19 и пак е трудно. Но ще се справиш, трудно е но се свиква ;)
2
0

Рейтинг

5
Общо гласували: 3
53
40
30
20
10
Дай твоята оценка: