Разделени семейства и самотници в чужбина

Здравейте!
Искам да споделя моята история и знам, че още безброй хора в България са в същата ситуация като мен.
Това не е една завършена история, една от многото просто.
Аз съм ученичка в чужбина в красив, европейски град. Справям се добре, адаптирам се бързо.

Моят баща също е в чужбина, за да работи и да ми помага да покривам разходите по учението, а и аз работя до колкото мога, но е в друга държава. Успяваме някак си да се справим за сега, но семейството си виждам рядко което в България.

Майка ми, братята ми, но една огромна част от роднините ми също са в чужбина , за да работят и да помагат на семействата си.

Ситуацията с моите приятели не е по-различна. Много от тях заминаха да учат като мен в различни държави и да търсят по-добро бъдеще, съответно техните родители също са емигранти, в трети държави, за да могат да им помагат.
Страшно много съученици имах, израснали без бащите си гурбетчии, някой без майките си, други дори без двамата родители.

Става ми много болно като си помисля как хората са принудени да се разделят с цел препитание. Знам, че животът не е лесен, но когато всички са за заедно е друго.

Споделете, хора в същата ситуация, как се справяте и как го приемате.
За мен тази действителност е много тъжна, но не се приемам като изменница, че не останах в страната си. Баща си също не съдя, че е избрал този живот и ни е лишил от присъствие за наше добро. . . уж.