Детето ли крепи брака ни
редакция:
Омъжих се на 8-мия месец от връзката ни. Обичам го. Съмнявам се, обаче че той е влюбен в мен. На втория месец заживяхме заедно, на шестия като гръм се появи втората черта на теста за бременност. Бях в шок, но категорична, че няма да правя аборт. Бях готова да отгледам детето сама. Шокът за него бе двоен. За него любовта бе на друго място.
Искаше да махна бебето, не бил сигурен, не било моменът. Накрая призна и истината - бил влюбен в бившата си. И до днес замръзвам и ледена стрела прорязва сърцето ми като се сетя за точните му думи : "Не искам дете, защото все още чакам тя да се върне при мен. ". Година и половина по-късно имаме малко и сладко бебче, което той обожава.
Не мога да кажа, че изпитва същото към мен. Той е най-милият баща и съпруг, но аз все още се съмнявам, в обяснението, че я е забравил. И тук търся отговора- да се правя ли, че съм "преглътнала" (както той не веднъж мило ме е съветвал) или да бъда смела и да го напусна , така както трябваше да направя когато видях теста. Най-вече , кое е най-добро за малкото човече, което има нужда и от двама ни?
Искаше да махна бебето, не бил сигурен, не било моменът. Накрая призна и истината - бил влюбен в бившата си. И до днес замръзвам и ледена стрела прорязва сърцето ми като се сетя за точните му думи : "Не искам дете, защото все още чакам тя да се върне при мен. ". Година и половина по-късно имаме малко и сладко бебче, което той обожава.
Не мога да кажа, че изпитва същото към мен. Той е най-милият баща и съпруг, но аз все още се съмнявам, в обяснението, че я е забравил. И тук търся отговора- да се правя ли, че съм "преглътнала" (както той не веднъж мило ме е съветвал) или да бъда смела и да го напусна , така както трябваше да направя когато видях теста. Най-вече , кое е най-добро за малкото човече, което има нужда и от двама ни?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 3
53
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Имам приятел, който срещна любовта след брака. И двамата бяха семейни с деца, но не бяха щастливи. Костваше им страшно много като морални щети, материални загуби от разводите. Естествено повечето роднини, приятели ги отсвириха, защото ги сметнаха за луди да правят подобна глупост и ги игнорираха тотално. Това била аморално, но хората въпреки всичко се бориха за любовта си и останаха заедно и са по-щастливи от всякога. Никога няма да забравя думите на моя приятел: „Чак сега разбрах какво е да обичаш истински и да бъдеш обичан, да бъдеш с човек, който наистина силно искаш, съвсем различно е. Всичко си струваше скъпата цена, която платихме”.
На авторката пожелавам да намери разковничето за своето щастие, дали ще продължи сама, дали ще остане с мъжа си, важното е да постигне душевна хармония и да бъде щастлива.
Но ако трябва да ти вдъхна малко позитивизъм ще ти кажа, че няма срок за появяването на истинската любов в живота. Тя идва в най- неподходящия момент и тогава, когато най- малко я очакваш. Може да се случи на всяка възраст, както и в много случаи след брака.
Любовта е за смелите, за хората, които са готови да се борят за нея и да минат през различни препятствия и трудности. Страхливите и неуверени ги подминава, защото те самите не знаят какво искат. Ти сама прецени от кои си и дали имаш смелост да се бориш за това, което искаш. Успех!