Носталгия по родината

Здравейте,

Пише ви една българка, която живее зад граница от години, но България е винаги в сърцето ми.

Живея в Испания, тук съм се устройла със семейството си, но не минава и ден в който да не помисля за родната си страна. Прибирам се винаги когато мога.

Много се дразня като чуя българи които живеят тук да почнат да говорят, че в България никога не биха се завърнали, и такива дето плюят по нея! Боли ме сърцето като го чувам това от наши сънародници...

Колкото години да живея тук, се чувствам чужда въпреки, че живея добре. Емигранта си остава емигрант... Такава е съдбата ни.

Разплаквам се дори като се сетя за съвсем дребни неща, който хората които все още живеят в България не обръщат внимание!
Не знаете какво е да си далече от близките си от хората с които си израснал. Колко самотен се чувстваш понякога.

Дразня се когато българи, забравят коя е родната им страна. Учат децата си на чужди езици вместо на български и след време тези деца не знаят от къде пройзхождат. Жалко е наистина.
Има и такива дето ги е срам да кажат от къде са. Каква по голяма гордост от това да кажеш че си БЪЛГАРИН?!

Знам, България е в криза, както целия свят, къде повече , къде по–малко, няма работа, няма пари, но защо е така, дали не е заради самите нас. Българите!!!

България си е нашата държава!!! Престанете само да се оплаквате, как България затъвала и как няма пари,работа...престанете...направете нещо и вие, не страната ви е виновна.

Като се прибирам всички се оплакват, а ми е много интересно, как като няма пари, всички заведения са пълни и с последна марка телефони.

Засрамете се!!!

Обичам те, мила моя България!!!!

Надявам се повече хора да са на моето мнение!!!

До скоро