Да бъдеш герой

Да бъдеш герой
През 1992 година в един автобус в градския транспорт в Пловдив се качиха дечица от някаква детска градина с преподавателките си, а в автобуса пътувах и аз. През цялото време, в което бяхме заедно(7-8) спирки, една от вратите не се отваряше и децата се накупчиха на нея.
По стъпалата, по разделителната тръба.

В един момент вратата се отвори и децата изхвърчаха за секунда от удара в салона на явтобуса. Едничко обаче така жестоко бе затиснато (беше паднало на стълбата, а вратата го бе затиснала на вратлето и ръчичката му бе останала отвън автобуса, като крачката му бяха между разделителната тръба по средата на стъпалата) в автобуса имаше много хора, но от уплаха се разреваха и завикаха на шофьора да спре, а той бе надул някаква чалга и не чуваше!

Една жена от стреса започна да повръща, а пътниците се скупчиха в един ъгъл като прогонени от неистовите писъци на детето! Понеже физическото и психическото ми състояние ме държаха в кондиция, аз в движение излязох през вратата и напънах вратата с коляно като изплзвах бедрата си за лост, а с ръце извадих детето от смъртоносната хватка на вратата убиец.

Едва на следващата спирка шофьорът вместо да отвори въпросната врата, той я затвори като мислеше, че е била отворена.

Не можете да си представите каква гледка беше като слязоха всички и ме понесоха на ръце, преподавателките ме целуваха и благодаряха, а малкото момиченце изприпка до градинката на спирката и откъсна едно цветче от някакво цвете и ми го подаде, а устичката му трепереше и не можеше да изрази благодарността си от вълнение!

Може да не съм Левски, нито Ботев, но един ден когато си отида от този свят, ще мога да го направя с чиста съвест и с убеждението, че веднаж поне съм бил герой и съм се наредил (макар и не в началото на списъка с герои), а след себе си съм оставил на едно невинно дете да се радва на бъдещето.

Много ми се е искало героизма който ще проявя някога да е като на Великите. Но човек не знае какъв шанс за проява ще му бъде даден, нали! След тази случка ми се случи и в два други случая да спася човешки живот, веднаъж в автомобилна катастрофа и веднъж живота на 2 годишно детенце, което пропадна в едно подземно съоръжение.

Чувството е върховно, повярвайте, а още повече се засилва когато остане делото не на показ, а се говори за него като легенда!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари (8)

Изпрати
simpatjagata
simpatjagata
23.11.2013 12:42
От автора: Благодаря на всички които сте станали съпричастни на тази моя проява. Благодаря на Тоня Роко и се извинявам на всички за своя закъснял благодарствен коментар, но не бях влизал тук много време. На Тоня ще отговоря: Добре съм , живея недалеч от Пловдив, работя и отглеждам дъщеря си която е вече на 13 години. Само двамата сме си. Помагам на хората с каквото мога а и не търся в отплата нищо. Така възпитавам и щерката. Може да ми пишете на мейл:
0
0
Гоги
Гоги
21.11.2013 01:53
Евала Рамбо !!
0
0
от автора :
от автора :
25.12.2011 23:18
Тоня Роко, благодаря ти ...! Бих искал да се опознаем повече като използваме друга ниша за комуникация в нет-а! Така и ти ще можеш да видиш що за човек съм... Никнейм-а ми в скайп е същия само , че с единица отзад , без интервал! Там ще можем да обменяме информация на воля! Може и чрез мрежите за социални контакти!
0
0
Катиту
Катиту
08.11.2011 17:15
Ти си един прекрасен човек, с добро и милостово сърце. Това, което си направил за малкото момиченце е един невероятен героизъм и твойте роднини и семейство трябва да са горди, че ти съществуваш и че си част от тях. Дано се появят повече хора като теб. Браво, герой! Успех и дано винаги да помагаш на хората в нужда.
0
0
дан
дан
08.11.2011 16:12
Добрите хора по това си личат - те добротворстват и това топли сърцата им!
Нали знаете поговорката: Направи добро и го хвърли на пътя, ако не те стигне - ще те срещне! Радвам се за вас, а вие и Бога радвата с добрите си дела!
0
0
НИ
НИ
06.11.2011 15:40
Бъди благословен! Какво щастие е, че точният човек е бил на точното място, в точният момент! Благодаря, че има хора като теб.
0
0
didi
didi
02.11.2011 11:00
Дано има повече такива добри хора, които да помагат.
0
0
Тоня Роко
Тоня Роко
01.11.2011 15:21
Току-що прочетох твоята преживелица за пети път, плачейки през цялото време. Не мога да изразя с думи безкрайното си възхищение от постъпката ти, от смелостта ти и проявеното чувство за отговорност.Ти си наистина герой и спасител, макар, че явно си много скромен и разумен и не би приел да ти прикачат суперлативи. Вярвай, отдавна не бях изпитвала такова благоговение от споделена история. Където и да си, с каквото и да се занимаваш, желая ти здраве, симпатяга.
0
0

Рейтинг

4
Общо гласували: 2
50
42
30
20
10
Дай твоята оценка: