Да бъдеш герой

През 1992 година в един автобус в градския транспорт в Пловдив се качиха дечица от някаква детска градина с преподавателките си, а в автобуса пътувах и аз. През цялото време, в което бяхме заедно(7-8) спирки, една от вратите не се отваряше и децата се накупчиха на нея.
По стъпалата, по разделителната тръба.

В един момент вратата се отвори и децата изхвърчаха за секунда от удара в салона на явтобуса. Едничко обаче така жестоко бе затиснато (беше паднало на стълбата, а вратата го бе затиснала на вратлето и ръчичката му бе останала отвън автобуса, като крачката му бяха между разделителната тръба по средата на стъпалата) в автобуса имаше много хора, но от уплаха се разреваха и завикаха на шофьора да спре, а той бе надул някаква чалга и не чуваше!

Една жена от стреса започна да повръща, а пътниците се скупчиха в един ъгъл като прогонени от неистовите писъци на детето! Понеже физическото и психическото ми състояние ме държаха в кондиция, аз в движение излязох през вратата и напънах вратата с коляно като изплзвах бедрата си за лост, а с ръце извадих детето от смъртоносната хватка на вратата убиец.

Едва на следващата спирка шофьорът вместо да отвори въпросната врата, той я затвори като мислеше, че е била отворена.

Не можете да си представите каква гледка беше като слязоха всички и ме понесоха на ръце, преподавателките ме целуваха и благодаряха, а малкото момиченце изприпка до градинката на спирката и откъсна едно цветче от някакво цвете и ми го подаде, а устичката му трепереше и не можеше да изрази благодарността си от вълнение!

Може да не съм Левски, нито Ботев, но един ден когато си отида от този свят, ще мога да го направя с чиста съвест и с убеждението, че веднаж поне съм бил герой и съм се наредил (макар и не в началото на списъка с герои), а след себе си съм оставил на едно невинно дете да се радва на бъдещето.

Много ми се е искало героизма който ще проявя някога да е като на Великите. Но човек не знае какъв шанс за проява ще му бъде даден, нали! След тази случка ми се случи и в два други случая да спася човешки живот, веднаъж в автомобилна катастрофа и веднъж живота на 2 годишно детенце, което пропадна в едно подземно съоръжение.

Чувството е върховно, повярвайте, а още повече се засилва когато остане делото не на показ, а се говори за него като легенда!