Защо допуснах отново да бъда предадена…

Просто необръщай внимание на приказките, всяко чудо за 3 дни и това ще отмине, гледай си съвестно работата и не я мисли коконата, тя ще загуби не ти, но занапред без излишни изянявания, имай я като непозната и не разговаряй с нея, отминавай я като въздух пред теб, не падай ниско да се изясняваш. Това е една плесен,която скоро дъжда ще отмие. Успех!

Здравей. Твоята история е много сходна с мои преживявания. Аз също бях предадена на няколко пъти от хора, които наистина мислех, че са ми приятели и мога да разчитам на тях. Но в един момент ми забиха нож в гърба и се замислих дали аз имам някаква вина за всичко случило се. Но съм правила много добрини на тези хора, а те ме предадоха. Осъзнах, че не аз имам вина за случилото се, ами самите те, моите приятели. 0бичах ги, уважавах ги, но стига толкова. Хубавото е, че разбрах, че около себе си винаги съм имала истиснки приятли, които ме ценят и уважават. Така, че бих те посъветвала да не обръщаш внимание на случилото се (поне до колкото е възможно) и да разбереш, че рано или късно и за теб ще изгрее слънцето. Вярвай в себе си и давай смело напред.

Разбирам проблема Ви, и аз съм на 45 години и съм изпадала в подобни ситуации. Първо бих Ви посъветвала да помислите какви слаби места има съответната госпожа и какво е предизвикало обрата и. Обмислете си добре думите и говорете възможно най-скоро с нея насаме и по същество, без лични обиди, но строго. Като крайна мярка я заплашете с нещо, за да се стресне и да престане да подкопава авторитета Ви. Заради такива хора може и да загубите работата си в крайна сметка, а това не бива да става. Второ: набележете дипломатични мерки как да неутрализирате нанесените щети. Това може да трае месеци. Трето: разберете, че вече се живее и се работи в условията на капитализъм, има безработица, никой от колегите Ви не би предпочел той самият да бъде безработен, всеки си гледа на първо място своята кожа и следователно на работното място не са възможни вече истински приятелства. Тоест работата и приятелството трябва да бъдат твърдо разделени, не допускайте никого прекалено близо до себе си, бъдете стриктна в работата си, учтива към всички, но дистанция от всички. Тези хора са Ви конкуренти, и те не искат да бъдат безработни, в случай на нужда те ще се борят срещу Вас, а това означава - бъдете винаги нащрек и се защитавайте при нужда с всички възможни законни средства. Искам да Ви припомня една стара приказка. На овцата и омръзнало всички да я използват както могат, отишла при дядо Господ и се оплакала от нерадостното си битие. Той и казал: Е добре, мила овцо, ще ти дам средства за защита, например ще ти дам едни по-дълги и силни крака със страшни копита, който те приближи с лоши намерения, ще риташ като бик. Неее, казала овцата, не ща копита. Тогава Господ казал: Ще ти дам отровен език да съскаш като змия и да хапеш при защита! Но овцата казала, че не иска и отровен език да съска и да хапе като змия. Господ и предложил и големи рога, с които да боде нападателите си, но овцата не искала и рога. На края Господ и казал: Е, щом не щеш никакви средства за защита, ще си останеш такава, каквато си си, а именно една беззащитна овца и всеки ще прави с тебе каквото си иска! Какъв е изводът ? Бъдете добър човек, но не смесвайте личните неща със служебните и не бъдете като тази овца.

Има една поговорка: Човек се учи докато е жив. Може би всички сме така, когато смятаме, че вече няма къде да грешим - уви пак сгрешаваме. По думите Ви съдя, че сте един чист и добър човек, в историята ВИ познах и себе си, но явно за добрите хора отплата няма или тя идва по-късно. Не се предавайте, правете добрини, пък знаем ли, може някой ден да направят някоя добринка и за нас.

Който копае гроб на другите, сам пада в него. Все някъде ще се издъни тая жена. А ти вече си си научила урока, така, че ти остава само да запазиш спокойствие и да наблюдаваш от страни. С усмивка.