Не знам какво чувствам
редакция:
Здравейте! Реших и аз да споделя историята си.
При мен се случи следното. Имам приятел от около два месеца. Бях наистина много влюбена и щастлива, а както изглеждаше при него също беше така. Проблемът обаче изникна преди няколко дена. Просто една сутрин се събудих и не чувствах нищо. Видяхме се същия ден и аз не исках дори да го целуна, отвращаваше ме. А всъщност нищо не е направил. На следващия ден говорих с него и му казах, че имам нужда от време, за да разбера какво наистина чувствам. .
За да видя ще ми липсва ли или наистина е трябвало да се разделим. Видях сълзите в очите му и аз също се разплаках, а после си тръгнах. . Прибрах се вкъщи и започнах да си мисля и пак заплаках. Обадих му се и му казах, че искам да се съберем и чух радостта в гласа му. Отново се разплаках, но от радост. И броени минути след това аз отново не знаех какво чувствам.
Дали от съжаление съм се събрала с него или наистина имам чувства, но на моменти го осъзнавам. . А и от както се случи това почти не си говорим. . Когато ми се обади или аз на него се питаме само какво правиш, как си и после мълчим, дори няма какво да си кажем. Моля ви, ако някой е бил в такова или подобно положение, да изкаже мнението си и как ще е най-добре да постъпя.
При мен се случи следното. Имам приятел от около два месеца. Бях наистина много влюбена и щастлива, а както изглеждаше при него също беше така. Проблемът обаче изникна преди няколко дена. Просто една сутрин се събудих и не чувствах нищо. Видяхме се същия ден и аз не исках дори да го целуна, отвращаваше ме. А всъщност нищо не е направил. На следващия ден говорих с него и му казах, че имам нужда от време, за да разбера какво наистина чувствам. .
За да видя ще ми липсва ли или наистина е трябвало да се разделим. Видях сълзите в очите му и аз също се разплаках, а после си тръгнах. . Прибрах се вкъщи и започнах да си мисля и пак заплаках. Обадих му се и му казах, че искам да се съберем и чух радостта в гласа му. Отново се разплаках, но от радост. И броени минути след това аз отново не знаех какво чувствам.
Дали от съжаление съм се събрала с него или наистина имам чувства, но на моменти го осъзнавам. . А и от както се случи това почти не си говорим. . Когато ми се обади или аз на него се питаме само какво правиш, как си и после мълчим, дори няма какво да си кажем. Моля ви, ако някой е бил в такова или подобно положение, да изкаже мнението си и как ще е най-добре да постъпя.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 1
51
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари