Той ме разочарова

Здравейте! Искам да споделя моята история,моето интернет запознанство,с човекът който ме обърква повече от всичко. Случи се един обикновен следобеден ден,запознахме се в скайп,в началото не знаех какъв е, но постепенно от разговорите ни се оказа,че е свестен,отговорен и добър човек.

Предложи ми среща много бързо,да,обаче аз все си намирах причини и отказвах.С течение на времето реших да му споделя някои неща за себе си,че досега съм си нямала приятел,че не съм ходила на работа,и че нямам приятели,да,така се стече животът ми,не съм го желаела да е така,но срамежливостта ми може би има пръст в цялата тази идилия,а и приятелите ми вече са по другаде,отдавна завърших училище,на 26 съм.

Той не го прие много добре,съмняваше се,чудеше се каква е причината,чухме се няколко пъти по телефон но и там не се получи..каза ми,че нямало много топлина в гласа ми,че не съм говорела много,аз не съм такава каквато ме изкарва,но съм чувствителна и притеснителността ми винаги проваля всичко,не мога сякаш да разкрия истинската си същност.

Първоначалното му очарование се превърна в разочарование.Сега сме толкова отчуждени,че постоянно се караме и дразним,може би вината е в мен..може би не постъпих правилно като му споделих..сякаш го изплаших..но ми е мъчно и искам да променя мнението му,но как?На ръба беше да ме блокира,изтрил ми и снимките онази вечер,като се ядоса,не искам така да се получава,но той понякога сам ме провокира и,като че ли не може и да се усети.

Различни сме,да,аз съм най-обикновено момиче,той има висше образование,ходи на работа.Помисли си,че съм влюбена в него,често слагах сърчица на аватара си и веднъж ми каза в един разговор''може и да съм непознат,но усещам че си влюбена в мен..''честно казано..не знам точно какво изпитвам..сякаш е смесица между симпатия и объркване..боли ме..но той си мисли,че преигравам за всичко и се изкарвам едва ли не''мъченица''.

Труден харяактер има,но и моят не е лесен.Казах му веднъж след един разговор,че сякаш изпитвам чувства към него,защото наистина имам усещането,че изпитвам,но той не ми вярва и ми каза''как може при положение,че не сме се виждали,не сме разговаряли на живо..''.Сега му казвам,че не съм влюбена,по-добре е да не го обърквам повече..

Не знам какво си мисли вече..Казва ми,че не знам какво искам..Да,прав е,но наистина изпитвам нещо към него,макар и неосъзнато..Много обиди си нанесохме от някои от разговорите ни..но не мога да сложа край,на ръба бях..но нещо все ме спира,а за него не може да има чувства между нас при положение,че сме нямали общи интереси.Разговорите ни честно казано не вървят,той иска теми за разговор,аз все не мога да измисля..

A и той не ми помага особено..не може само аз да се опитвам..Дори и на психолог ме изкарва,че трябвало да ида..Хем ме ядосва,хем и не мога без него,аз ли не съм добре?,не знам..Какво да направя?Трудно ми е наистина..Какво мислите вие???