Той умира, а аз съм бременна

редакция:
Той умира, а аз съм бременна
Здравейте
Аз съм момиче на 23г. от София, но вече 4 години живея и уча в Мюнхен, Германия.

С приятеля ми се запознахме още в училище. Името му е Даниел и сме заедно вече 5 години. Той е всичко, което някога съм искала - добър, нежен, чувствителен, толкова красив. Както всяка нормална двойка понякога се караме, но след не повече от 10 минути и на двамата ни минава.

Винаги съм вярвала в истинската любов, но след като го срещнах вече смело мога да заявя, че човек може да се влюби истински само веднъж. През тези 5 години сме се разделяли за кратко, всеки е опитвал с нов партньор, но просто с никой друг не се получава.

Проблемите ни започнаха още от началото. Той загуби баща си и брат си. В резултат от това започна да излиза всяка вечер, да пие, да се друса. Това беше много труден период и за връзката ни. Почти цяла година нямаше и следа от момчето, в което се влюбих.

Изчезвал е, не се е прибирал с дни, но аз реших да не го оставям и да му помогна. Родителите ми, ми повтаряха да го зарежа, защото бил наркоман, алкохолик.. Но с моя помощ и помощта на приятели Дани се съвзе. Ходеше на лекар, взимаше успокоителни и т.н и най-после спря с алкохола и наркотиците.

Помислих, че най-накрая всичко ще бъде наред, докато не започна да припада. Отидохме на лекар и откриха, че е болен. В момента, в който ми казаха, животът ми сякаш свърши. И тогава започнаха постоянните срещи с лекари, събиране на пари за операции, консултации, терапии, изследвания..

След това го пратиха при специалисти в Германия. Това е причината, поради която дойдох да уча тук. Вече 8 месеца е в болница в Берлин. Много рядко го пускат да излиза някъде. Лекарите казаха, че няма какво повече да се направи за него и му остават от 5 до 9 месеца.

Преди 2 месеца помолих да го пуснат за малко и излязохме. Прекарахме 2 страхотни дни и точно преди да се върнем в болницата той ми каза, че е време да продължа, но без него.

Най-много ме боли от това, че той иска да се разделим. Знам, че го прави за да ми е по-лесно след това, но аз искам да остана с него до края. Не отговаря на смс-ите ми, не ми звъни, не иска да отивам при него.. Затваря се в себе си и не ме допуска.

Скоро разбрах, че съм бременна. Не знам какво да правя..

Нямам възможност да гледам сама дете, не знам дали да му кажа, знам само, че ако го направя ще го натъжа, ще го заболи.. Не искам да го оставям, нямам желание и да продължавам с някой друг.

С него изживях моята приказка, с него е първият ми път, с него съм просто щастлива.. пиша това със сълзи на очи. Бог ме дари с най-прекрасния човек, какъв е смисъла да ми го отнема?!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари

Анонимен
вярвай и се бори!
вярвай и се бори!
Твоята история ме накара да се разплача..не мога да и да си представя какво чувстваш в момента, но съм сигурна, че това е силен удар за теб! Моят съвет е да му кажеш, че си бременна и да оставиш детето, защото аз вярвам,че това дете е дар от Бог и не случайно си бременна. Може пък да стане чудо. Вярвай в чудеса и остави детето! Успех и много кураж!!!!!
07.09.2013 21:37
....
....
Миличка,
Бъди силна, вярвай в себе си, не се отказвай, винаги вярвай, че любовта ще победи. Признавам доста по-малка съм от теб, може да е странно, но много се повлиях от твоята история! Твоят живот е изпълнен с трудности, с премеждия, но ти не се отказваш, браво, голям поклон пред теб! Пожелавам ти и за напред да не се отказваш, знам трудно ще е, коварен е живота, но виж в себе си ти носиш живот, едно малко създание, което след години ще тропа и ще прави бели из цялата къща, но едновременно с това ще я оглася със смях и песни. Та то първоначално ще е толкова малко и безащитно, но то ще е твоята сила, твоята упора да продължиш напред, твоята милост и нежност и най-важното твоя вечен, жив спомен към неизгарящата ви любов! Хей, мила, ако кажеш на бащата, може да стане чудо, защото чудеса се случват и мечтите се сбъдват и имайки вяра човек ще постигне всичко невъзможно! Но все пак аз съм още дете и не съм навлязла в истинския живот, може да греша, но аз на твое място щях да издера и земята, щях да се боря със зъби и нокти, но щях да задържа детето!
07.09.2013 18:29
Теодора
Теодора
Според мен трябва да задържиш детето, защото дори след като се роди, то да няма баща, то ще е единственият ти спомен от твоя любим и все някак ще намериш начин да го отгледаш.. и дори да не е скоро нещата ще се оправят, просто повярвай! Бог няма да те изостави, не се предавай!
04.09.2013 22:50
Мила
Мила
Повече от всичко искам приятелят Ви да стъпи на крака. Докато е жив човек има надежда. Той се е справил с две от най-тежките диагнози - зависимостта от наркотиците и зависимостта от алкохола!Запозната сте с проблемите при зависимостите, след като сте била плътно до него. Защо и сега да не се случи чудото! Аз не бих се отказала от бебето. Нали детето е продължение на живота. И таткото трябва да знае за него. Казах "аз", а Вие постъпете съгласно вашата съвест и гласа на Вашето сърце.
04.09.2013 21:15
b.
b.
Кажи му за детето, може да му помогне духом да се съвземе, а хората са казали здрав дух здраво тяло
04.09.2013 21:00
Anonimno
Anonimno
Скъпа не се предавай,няма нищо немъзможно случват се и чудеса в този живот и вяра в Бог ! Моли се !
04.09.2013 01:44
...
...
Разплаках се докато четях историята ти... Възхищавам се от такива силни жени като теб. БРАВО !!! Знам, че ще прочетеш тези съвети, които ти даваме тук, но решението ще вземеш сама, с помощта на сърцето си. Това, което бих искала да ти кажа е да не отнемаш шанса на едно дете-плод на голяма и истинска любов. Бъди силна! Освен, че таткото ще изживее последните си дни щастлив, това дете ще ти дава сили за напред в живота и винаги ще ти напомня за любимия човек. Отново много съжалявам за случващото се с теб, бъди силна и наистина говори с родителите си, те са и ще бъдат най-голямата ти опора в живота! Успех мила !!!
04.09.2013 00:21
Миша
Миша
Изправена си пред една трудна ситуация, ако питаш мен.. първо кажи на родителите си след като смяташ,че ти трябва подкрепа, те все пак ще са хората,които най-вече ще са ти опора и ще ти дадат добър съвет. Съжалявам за твоя приятел, такава е съдбата понякога :( Премисли всичко, говори с близки хора.... но .. истината винаги е по-добра от прикритата лъжа..
02.09.2013 18:42
ххх
ххх
МИСЛЯ, ЧЕ КОГАТО СМЕ ПРЕД ДИЛЕМА, Е НАЙ-ПРАВИЛНО ДА СЕ "ТРЪГНЕ" ПО "ПЪТЯ" НА НАЙ-ГОЛЯМОТО СЪПРОТИВЛЕНИЕ...СИРЕЧ, ЛЕСНОТО Е НАЙ-ТРУДНО.
Може би аз бих отгледала детето и бих му казала, че очаквам общ наследник (има право да знае поне)...но мисля, че е много важно и да "огледаш" отвсякъде– за да си подготвена– какви гени ще наследи детето...
Бъди силна!
...и ако това ще ти помогне, мисля, че всяко зло е за добро.
Между другото много е трудно да се дава съвет за сериозни и съдбоносни решения..
02.09.2013 17:36
 Павлова
Павлова
Аз мисля като Дени - отговорността за бъдещия живот на едно дете започва преди неговото раждане. Трябва да си сигурна дали няма опасност за бебето, но при тази ситуация бащата трябва да знае за бременността.
02.09.2013 17:32

Рейтинг

3.9
Общо гласували: 66
521
422
317
26
10
Дай твоята оценка: