Той умира, а аз съм бременна
АнонименНовак
Здравейте 
Аз съм момиче на 23г. от София, но вече 4 години живея и уча в Мюнхен, Германия.
С приятеля ми се запознахме още в училище. Името му е Даниел и сме заедно вече 5 години. Той е всичко, което някога съм искала - добър, нежен, чувствителен, толкова красив. Както всяка нормална двойка понякога се караме, но след не повече от 10 минути и на двамата ни минава.
Винаги съм вярвала в истинската любов, но след като го срещнах вече смело мога да заявя, че човек може да се влюби истински само веднъж. През тези 5 години сме се разделяли за кратко, всеки е опитвал с нов партньор, но просто с никой друг не се получава.
Проблемите ни започнаха още от началото. Той загуби баща си и брат си. В резултат от това започна да излиза всяка вечер, да пие, да се друса. Това беше много труден период и за връзката ни. Почти цяла година нямаше и следа от момчето, в което се влюбих.
Изчезвал е, не се е прибирал с дни, но аз реших да не го оставям и да му помогна. Родителите ми, ми повтаряха да го зарежа, защото бил наркоман, алкохолик.. Но с моя помощ и помощта на приятели Дани се съвзе. Ходеше на лекар, взимаше успокоителни и т.н и най-после спря с алкохола и наркотиците.
Помислих, че най-накрая всичко ще бъде наред, докато не започна да припада. Отидохме на лекар и откриха, че е болен. В момента, в който ми казаха, животът ми сякаш свърши. И тогава започнаха постоянните срещи с лекари, събиране на пари за операции, консултации, терапии, изследвания..
След това го пратиха при специалисти в Германия. Това е причината, поради която дойдох да уча тук. Вече 8 месеца е в болница в Берлин. Много рядко го пускат да излиза някъде. Лекарите казаха, че няма какво повече да се направи за него и му остават от 5 до 9 месеца.
Преди 2 месеца помолих да го пуснат за малко и излязохме. Прекарахме 2 страхотни дни и точно преди да се върнем в болницата той ми каза, че е време да продължа, но без него.
Най-много ме боли от това, че той иска да се разделим. Знам, че го прави за да ми е по-лесно след това, но аз искам да остана с него до края. Не отговаря на смс-ите ми, не ми звъни, не иска да отивам при него.. Затваря се в себе си и не ме допуска.
Скоро разбрах, че съм бременна. Не знам какво да правя..
Нямам възможност да гледам сама дете, не знам дали да му кажа, знам само, че ако го направя ще го натъжа, ще го заболи.. Не искам да го оставям, нямам желание и да продължавам с някой друг.
С него изживях моята приказка, с него е първият ми път, с него съм просто щастлива.. пиша това със сълзи на очи. Бог ме дари с най-прекрасния човек, какъв е смисъла да ми го отнема?!
Аз съм момиче на 23г. от София, но вече 4 години живея и уча в Мюнхен, Германия.
С приятеля ми се запознахме още в училище. Името му е Даниел и сме заедно вече 5 години. Той е всичко, което някога съм искала - добър, нежен, чувствителен, толкова красив. Както всяка нормална двойка понякога се караме, но след не повече от 10 минути и на двамата ни минава.
Винаги съм вярвала в истинската любов, но след като го срещнах вече смело мога да заявя, че човек може да се влюби истински само веднъж. През тези 5 години сме се разделяли за кратко, всеки е опитвал с нов партньор, но просто с никой друг не се получава.
Проблемите ни започнаха още от началото. Той загуби баща си и брат си. В резултат от това започна да излиза всяка вечер, да пие, да се друса. Това беше много труден период и за връзката ни. Почти цяла година нямаше и следа от момчето, в което се влюбих.
Изчезвал е, не се е прибирал с дни, но аз реших да не го оставям и да му помогна. Родителите ми, ми повтаряха да го зарежа, защото бил наркоман, алкохолик.. Но с моя помощ и помощта на приятели Дани се съвзе. Ходеше на лекар, взимаше успокоителни и т.н и най-после спря с алкохола и наркотиците.
Помислих, че най-накрая всичко ще бъде наред, докато не започна да припада. Отидохме на лекар и откриха, че е болен. В момента, в който ми казаха, животът ми сякаш свърши. И тогава започнаха постоянните срещи с лекари, събиране на пари за операции, консултации, терапии, изследвания..
След това го пратиха при специалисти в Германия. Това е причината, поради която дойдох да уча тук. Вече 8 месеца е в болница в Берлин. Много рядко го пускат да излиза някъде. Лекарите казаха, че няма какво повече да се направи за него и му остават от 5 до 9 месеца.
Преди 2 месеца помолих да го пуснат за малко и излязохме. Прекарахме 2 страхотни дни и точно преди да се върнем в болницата той ми каза, че е време да продължа, но без него.
Най-много ме боли от това, че той иска да се разделим. Знам, че го прави за да ми е по-лесно след това, но аз искам да остана с него до края. Не отговаря на смс-ите ми, не ми звъни, не иска да отивам при него.. Затваря се в себе си и не ме допуска.
Скоро разбрах, че съм бременна. Не знам какво да правя..
Нямам възможност да гледам сама дете, не знам дали да му кажа, знам само, че ако го направя ще го натъжа, ще го заболи.. Не искам да го оставям, нямам желание и да продължавам с някой друг.
С него изживях моята приказка, с него е първият ми път, с него съм просто щастлива.. пиша това със сълзи на очи. Бог ме дари с най-прекрасния човек, какъв е смисъла да ми го отнема?!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (124)
Изпрати
Няма нелечими болести , има нелечими хора , ако човекът има желание и търси - ще намери изход , но самият той трябва да го пожелае . Детето никога не пречи , то е плод на любов , трудно е с деца , но те са смисълът на живота !
0
0
Здравей. Съжалявам за болестта на приятеля ти. Разплаках се,докато четях, но му кажи, че ще имате дете. Това ще направи дните му по-смислени според мен, а и ако задържиш детенцето всеки един път, в който ще го поглеждаш ще виждаш и приятеля си... не се отказвай!!!
0
0
Здравейте,съжалявам за това,което преживявате в момента,наистина е тъжно,но може би е по-добре да му кажете за детето. Ако той е изгубил воля за живот,много е възможно след тази новина да поиска отново да живее заради бъдещия си наследник. Понякога на хората им трябва причина да живеят. Въпреки всички лечения и медикаменти,най-силното лекарство е вътре в нас и волята за живот може да се справи с всичко. Преценете добре ситуацията,но не се отказвайте от него. Опитайте се да му вдъхнете воля за живот и бъдеще на този свят. Не всичко е загубено още. Успех ви желая.
0
0
Много знаете да критикувате всички....изгубил е баща си и брат си бе хора ,критикувате го ,че се е пропил и е почнал да се дрогира ....не го одобрявам това ,но го разбирам...
0
0
Мисля, че въпреки всички емоции трябва да се мисли трезво. След като е бил в болница и е имало лечения, медикаменти и т. н. ТРЯБВА първо да кажеш на лекарите за бремеността . Защотото здраво дете ще отгледаш , но ако има рискове ще трябва добре да се преценяват нещата .
0
0
ето едно доказателство ,че човек трябва да е силен или да намери сили да превъзмогне тази трагедия.този човек не се е справил с това и резултата е на лице-унищожил се е леко по леко
0
0
Приятелят ми беше с диагноза ,,плоскоклетъчен карцином,,влезе в болница в чужбина ,същия месец разбрах ,че съм бременна ,но на втория месец направих спонтанен аборт , знам ,че звучи абсурдно , но след доста време се замислих дали няма опасност за майката или плода ,ако той е имал много метастази.
0
0
... ДАР Е ОТ БОГА ТОВА ДЕТЕ ! ОСТАВЕТЕ ГО ДА ЖИВЕЕ ! ПРИ ТОВА САМА ПРИЗНАВАТЕ ДОБРИТЕ ДОНОРСКИ ЧЕРТИ ОТ ХАРАКТЕРА НА БАЩАТА ! А В НЕГО ЩЕ ВИЖДАТЕ БАЩАТА И ЩЕ ГО ОБИЧАТЕ И ЗАРАДИ НЕГО ! БЪДЕТЕ СИЛНА - ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО , МАКАР И ТРУДНО !
0
0
Това дете , не само че трябва да го родиш, но трябва и да го отгледаш с много любов. Съдбата ти е решена , не я ли виждаш. Учудвам се че питаш за това. Ако махнеш това дете ,може никога повече да не ти бъде дадено да имаш друго.Имам за пример подобен случай. Ако си го родиш и отгледаш ще ти бъде дадено да си щастлива и живота ти ще е успешен, въпреки че в момента не ти изглежда така.
0
0
Няма смисъл да коментирам -каквото и да било..-съчуствам ви ...:( моя съвет е -Напротив да му кажеш че си бременна и ще продължиш да живееш за да гледаш и радваш на вашето дете...така мисля че той ще бъде по спокоен -преди да напусне този свят-Бади Силна и не се отказвай..Живота ще ти помогне и ще бъдеш щастлива-поне!п.с.(ако наистина толкова държиш на него-няма да съжаляваш..)
0
0
Рейтинг
3.9
Общо гласували: 66
521
422
317
26
10
Дай твоята оценка:
