Обичаме се, но той е с 15 години по-голям от мен

Здравейте,
Искам да споделя своята история с вас, но не искам да ме съдите. Аз съм момиче на 18 години, видяла съм страшно много в живота си. От 14 годишна възраст се грижа за по големия и по малката си сестра. Баща нямаме - той се разведе с майка ми и се ожени за друга от тогава не ни има за деца.

Майка ми работи непрекъснато за да може да ни осигури бъдеще и повечето време я няма у дома. Аз не й се сърдя за това защото тя го прави за нас и от малка поне се научих да съм оправна в живота. (Ние живеем във Франция ).

Преди 2 години се прибрахме в България на почивка и тогава се запознах с един мъж, тоест ние се познавахме от преди, но се опознахме. Влюбихме се един в друг, но това не беше обич като обич, а истинска любов. Такава обич която остава следи за цял живот. Единственият проблем е, че този мъж е с 15 години по-голям от мене.

Тогава нищо не сме правили, имам предвид, че не сме спали заедно, той ми каза, че ще ме изчака да навърша 18 - така и стана.

След като си тръгнах от България спрях с него контакт цели 2 години защото бях много объркана, не знаех какво искам.

Преди 2 месеца се прибрах в България с цел да го видя, търсех му номера - намерих му го и му звъннах. Той живее в София. Когато му звъннах той веднага тръгна от София за да се видим.

Това лято беше просто прекрасно и разбрах, че наистина искам да си споделя живота с него. Споделих и на майка ми че имам връзка с него, те двамата се познават много добре, работели са заедно. Тя ми каза че няма да ме спира защото и да иска не може, но иска само едно от мене - да стана студентка.

Аз в момента съм във Франция и той идва при мен след 2 дни и съм много щастлива. Много хора гледат грозно голямата разлика в годините защото мислят че начина на мислене не съвпада, но аз искам да докажа че не е така.

Но може би това че от малка съм видяла страшно много ме прави такава защото аз нямам акъл на 18 годишна пубертетка, а по-скоро на 40 годишна жена която гледа да се грижи възможно най-добре за семейството си.
Благодаря за вниманието което ми обърнахте, имах нужда да споделя с някой мойта история.