Останах сама ..

Мила, посети терапевт (желателно някой психиатър с допълнителна квалификация психология). Не се шегувам, нито се подигравам, нито се заяждам. Чисто и просто лъхаш на тежка депресия, която се лекува чрез терапии и медикаменти, чрез разговори с психолог и много много ама много усилия. Според мен приемаш всичко твърде навътре заради депресията, в която си, евентуално отключена от скъсването с приятеля ти. Но не съм специалист, потърси специализирана помощ и горе главата! Както се казва: "Живота е сурав и к*рав", но все пак и прекрасен в една голяма степен. Стискам палци да се справиш със ситуацията

Самоубийство..? стига глупости , моля ти се .. ще се самоубиеш; и за кого и за какво?мислиш, че след това всичко ще се оправили? о не не не , никак... в момента си в депресия, и ти се струва, че всичко е като ад, но всъщност не е така.. само малко търпение и всичко ще се оправи :) ако нямаш приятели, намери си нови чрез нета само и само за забавление, намери си някаква друга работа за забавление..недей да вършиш някаква глупост, защото ще съжаляваш много, бъди убедена в това ;)

Много добре те разбирам. Промени съм опитвала безброй- не е лесно да си смениш професията, училището или дори да избягаш в друг град- това не става с магическа пръчка. За това аз не избягах от проблемите, а се изправих срещу тях. Започнах да анализирам действията си и как да изляза от тази дупка. Била съм предавана многократно и всеки път съм попадала в депресии, докато не ми писна. Имах навика да се унижавам и наранявам сама - затова реших да започна да се обичам. Подредих нещата с които се гордея (било те малки или големи) и се усмихвах ей така на пук (заради мене си). Друго, което разбрах е ,че съм огромна страхливка- страхът определя живота ми ( и сега е така), но и това се опитвам да променя.
За мен изводът е, че колкото и хора да има около тебе- ти сам не си ли помогнеш, сам не се ли приемеш и не се заобичаш такъв какъвто си, няма никога да спрат да те предават и отхвърлят. Приеми се такава, със всички твои решения и действия. Не винаги означава, че си самотна, щом си сама!;) А съм сигурна, че има хора, които те обичат каквато си- едно от тях е семейството ти, каквото и да е :)

Когато човек е сам-това си е негов избор...когато се чувства самотен-значи е в депресия...Ами направи нещо...смени работата,смени града,смени си визията,върви на шопинг...Какво е това самосъжаление...

Намери хубави книги и чети..., запиши се на курс по танци - там ще намериш много нови приятели, работи, когато си ангажирана цял ден с работа няма да ти липсва нищо.

слушай повечко реге:)

Mилата..... Пиши ми ако искаш, може даже да излизаме заедно. И аз съм самотна :(

Ако сама не си помогнеш,никой не може да ти помогне !!!Стегни се ,намери си нова работа,нови приятели ,нова цел в живота ...говоря ти от личен опит - и с мен се случи същото преди години и тогава си мислех ,че съм на дъното-без приятел,когото много обичах,без приятели,които бях изолирала заради приятеля,около когото се въртеше светът ми тогава и когото ме заряза ,без работа и пари !!!Така минаха два месеца....в самосъжаление и бездействие...после си намерих нова работа,където така ми се завъртяха нещата ,че в един момент имах всичко :),така че не се отчайвай,а действай,не си пропилявай времето ,само ти можеш да си помогнеш...просто мисли позитивно,че всичко ще е наред и давай напред :)

Намери си да играеш някоя игра, за да се разсейваш и разтоварваш. По-принцип оптималният вариант е да си вземеш животът в ръце, но това става, чак след като човек си почине малко психически. Може да стане и с филми и музика, но според мен игрите ти създават илюзорно чувство за постигне на нещо, което от своя страна отделя хормони на щастието и т.н. После започни да спортуваш по-малко, но редовно, за да се отделят още повече ендорфини и така. Малко по малко нещата ще започнат да си идват на мястото. Не оставяй забавлението ти да зависи от други хора, намери си занимания, които те удовлетворяват и с които можеш да се занимаваш сама.
Ако пък толкова ти се говори с някого, пиши на мклицхно@абв.бг, ама да си кажа, че съм темерут.

Скъпа много пъти съм се чувствала така... мога само да ти кажа да се вземеш в ръце. Не знам на колко си години, но може би е най-добре да се изнесеш от вас и да вземеш живота си в ръце. Понякога промяната е най-доброто решение и помни , че в твоя живот ти си най-важна за самат себе си....