Има ли смисъл да остана в България
редакция:
АнонименНовак
Здравейте,
от известно време едни мисли постоянно ми се въртят в главата. .
23 годишна безработна вишистка съм. Нищо ново под слънцето.
Не е учудващо, че вече две години не мога да си намеря работа според квалификацията ми.
Не са учудващи реакциите на присмех и опити за разубеждаване, като споделям, че искам да работя като учителка.
Да, искам да преподавам. Искам да се занимавам с деца. Искам да виждам пламъка в очите им, който съм успяла да запаля.
Искам да повлияя по някакъв начин. .
Но нима реакциите на хората не са оправдани. .
Не е учудващо, че не само не мога да си намеря работа според специалността, но ми е трудно да намеря и каква да е друга работа.
Не е учудващо, че аз 23-годишната от много малка постоянно мисля за пари и за това дали със семейството ми ще успеем да изкараме месеца.
Не е учудващо, че 2 седмици, 4 човека семейство сме изкарвали с 20 лв. . . някак си.
Не е учудващо, че лекарите със своята небрежност убиха любим мой човек.
И така мога да изброявам до безкрай. Не ме разбирайте погрешно. . не съм безборбена песимистка, която вижда само негативното. Не е така. Но се замислям има ли смисъл да оставам в държава, която дори не иска да погледне предлаганото от мен - за нея.
Не искам да съм от опитващите се да преживеят. . а от тези, които живеят.
Може би аз греша някъде. Може би не давам всичко от себе си. Може би не съм си отворила очите достатъчно.
Не знам, объркана съм.
Преди категорично бях против живота зад граница, но напоследък все повече се замислям над този вариант.
от известно време едни мисли постоянно ми се въртят в главата. .
23 годишна безработна вишистка съм. Нищо ново под слънцето.
Не е учудващо, че вече две години не мога да си намеря работа според квалификацията ми.
Не са учудващи реакциите на присмех и опити за разубеждаване, като споделям, че искам да работя като учителка.
Да, искам да преподавам. Искам да се занимавам с деца. Искам да виждам пламъка в очите им, който съм успяла да запаля.
Искам да повлияя по някакъв начин. .
Но нима реакциите на хората не са оправдани. .
Не е учудващо, че не само не мога да си намеря работа според специалността, но ми е трудно да намеря и каква да е друга работа.
Не е учудващо, че аз 23-годишната от много малка постоянно мисля за пари и за това дали със семейството ми ще успеем да изкараме месеца.
Не е учудващо, че 2 седмици, 4 човека семейство сме изкарвали с 20 лв. . . някак си.
Не е учудващо, че лекарите със своята небрежност убиха любим мой човек.
И така мога да изброявам до безкрай. Не ме разбирайте погрешно. . не съм безборбена песимистка, която вижда само негативното. Не е така. Но се замислям има ли смисъл да оставам в държава, която дори не иска да погледне предлаганото от мен - за нея.
Не искам да съм от опитващите се да преживеят. . а от тези, които живеят.
Може би аз греша някъде. Може би не давам всичко от себе си. Може би не съм си отворила очите достатъчно.
Не знам, объркана съм.
Преди категорично бях против живота зад граница, но напоследък все повече се замислям над този вариант.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.3
Общо гласували: 3
51
42
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Сега съм щастлива и горда от себе си; от човека, в който се превърнах :) Липсва ми всичко в България - много хора ми повтаряха, че с времето става по-лесно, но при мен не е така. Без значение колко години са минали, България винаги ще ми липсва!!
Според мен, чужбина е най-доброто решение. Имаме страхотна страна - много красива и с много богата история, но управлявана от изключително алчни хора!
Аз избрах да уча в чужбина и четейки твоята, а и много други истории все повече се убеждавам, че няма смисъл да се връщам някой ден.
Най-добре е да премислиш и ако смяташ,че можеш да изтърпиш началните трудности, които са неизбежни, рискувай и замини. Нищо не може да те предпази от разочарование където и да си, но някак си тук има повече надежда.
Успех!