Има ли смисъл да остана в България
АнонименНовак
Здравейте,
от известно време едни мисли постоянно ми се въртят в главата. .
23 годишна безработна вишистка съм. Нищо ново под слънцето.
Не е учудващо, че вече две години не мога да си намеря работа според квалификацията ми.
Не са учудващи реакциите на присмех и опити за разубеждаване, като споделям, че искам да работя като учителка.
Да, искам да преподавам. Искам да се занимавам с деца. Искам да виждам пламъка в очите им, който съм успяла да запаля.
Искам да повлияя по някакъв начин. .
Но нима реакциите на хората не са оправдани. .
Не е учудващо, че не само не мога да си намеря работа според специалността, но ми е трудно да намеря и каква да е друга работа.
Не е учудващо, че аз 23-годишната от много малка постоянно мисля за пари и за това дали със семейството ми ще успеем да изкараме месеца.
Не е учудващо, че 2 седмици, 4 човека семейство сме изкарвали с 20 лв. . . някак си.
Не е учудващо, че лекарите със своята небрежност убиха любим мой човек.
И така мога да изброявам до безкрай. Не ме разбирайте погрешно. . не съм безборбена песимистка, която вижда само негативното. Не е така. Но се замислям има ли смисъл да оставам в държава, която дори не иска да погледне предлаганото от мен - за нея.
Не искам да съм от опитващите се да преживеят. . а от тези, които живеят.
Може би аз греша някъде. Може би не давам всичко от себе си. Може би не съм си отворила очите достатъчно.
Не знам, объркана съм.
Преди категорично бях против живота зад граница, но напоследък все повече се замислям над този вариант.
от известно време едни мисли постоянно ми се въртят в главата. .
23 годишна безработна вишистка съм. Нищо ново под слънцето.
Не е учудващо, че вече две години не мога да си намеря работа според квалификацията ми.
Не са учудващи реакциите на присмех и опити за разубеждаване, като споделям, че искам да работя като учителка.
Да, искам да преподавам. Искам да се занимавам с деца. Искам да виждам пламъка в очите им, който съм успяла да запаля.
Искам да повлияя по някакъв начин. .
Но нима реакциите на хората не са оправдани. .
Не е учудващо, че не само не мога да си намеря работа според специалността, но ми е трудно да намеря и каква да е друга работа.
Не е учудващо, че аз 23-годишната от много малка постоянно мисля за пари и за това дали със семейството ми ще успеем да изкараме месеца.
Не е учудващо, че 2 седмици, 4 човека семейство сме изкарвали с 20 лв. . . някак си.
Не е учудващо, че лекарите със своята небрежност убиха любим мой човек.
И така мога да изброявам до безкрай. Не ме разбирайте погрешно. . не съм безборбена песимистка, която вижда само негативното. Не е така. Но се замислям има ли смисъл да оставам в държава, която дори не иска да погледне предлаганото от мен - за нея.
Не искам да съм от опитващите се да преживеят. . а от тези, които живеят.
Може би аз греша някъде. Може би не давам всичко от себе си. Може би не съм си отворила очите достатъчно.
Не знам, объркана съм.
Преди категорично бях против живота зад граница, но напоследък все повече се замислям над този вариант.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (16)
Изпрати
И аз ще ти кажа бягай, Б_я не е нормална държава и ти си го усетила. Тук никога няма да се оправят нещата, няма бъдеще за никой и за млади и за стари.
2
0
Аз съм на 24 и живея в Канада от четири години. Напуснах България изключително трудно, осъзнавайки че си тръгвам от всичко, на което държа и което обичам - приятелите, семейството, живота ми! Но с времето осъзнах, че съм взела правилното решение. Тук си намерих работа почти веднага, след като пристигнах. В продължение на 2 години си събирах пари, с които да си платя обучението - нещо, за което не съм си и мечтала, докато бях в България.
Сега съм щастлива и горда от себе си; от човека, в който се превърнах :) Липсва ми всичко в България - много хора ми повтаряха, че с времето става по-лесно, но при мен не е така. Без значение колко години са минали, България винаги ще ми липсва!!
Според мен, чужбина е най-доброто решение. Имаме страхотна страна - много красива и с много богата история, но управлявана от изключително алчни хора!
Сега съм щастлива и горда от себе си; от човека, в който се превърнах :) Липсва ми всичко в България - много хора ми повтаряха, че с времето става по-лесно, но при мен не е така. Без значение колко години са минали, България винаги ще ми липсва!!
Според мен, чужбина е най-доброто решение. Имаме страхотна страна - много красива и с много богата история, но управлявана от изключително алчни хора!
8
1
Честно казано е така бягай но сама го казваш не си песимистка а това е много хубаво бори се мила и ще успееш нали знаеш че това което ни убива ни прави по силни ще ти кажа само аз също от почти 2 години съм без работа и не спирам да си търся по професията а тя не е кой знае каква и не е една имам 6 но си държа на 1 .дори ще ти предложа развивай се още и още добий и още професии не се спирай пред нищо и никой.Да но не държавата ни е много зле а държавниците но дано да се оправим някога.успех мила и се БОРИ и никога не спирай.
1
1
На пук на всички останали, аз ще те посъветвам да не спираш да се бориш за живота си тук, в България. И за да не останат думите ми просто в пространството, ще кажа нещо за себе си. Момиче на 23 години съм, след много мъки, непрестанни обикаляния и разрушени надежди, намерих работа по специалността си (възпитател в начален курс). Бягството не е решение на проблемите, борбата е в основата на преодоляването им. България има бъдеще и жалко тези, които не го виждат. И за финал ще завърша с нещо подходящо за днешния ден: „О, неразумний юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин?“
7
6
Миличка бягай от тази държава докато си млада .За съжаление България няма да се оправи никога ,тя вече е превзета от мутри и мутреси на високи позиции .Не си унищожавай живота тук ,бягай мила докато си млада,че после като остарееш само ще съжаляваш, че не си избягала когато си имала тази възможност.
4
1
Тук живот няма,само мъки и мизерия! Аз също заминавам,не искам да живея в държава в която да плащам данъци и осигуровки и куп други измислени такси а да получавам заплата по малка от минималната в Папуа Нова Гвинея.
1
1
Не се учудвам, че повечето хора писали коментари те съветват да напуснеш България колкото се може по-бързо. Наистина е факт, че млади, способни хора не успяват по никакъв начин да се реализират в държавата ни.
Аз избрах да уча в чужбина и четейки твоята, а и много други истории все повече се убеждавам, че няма смисъл да се връщам някой ден.
Най-добре е да премислиш и ако смяташ,че можеш да изтърпиш началните трудности, които са неизбежни, рискувай и замини. Нищо не може да те предпази от разочарование където и да си, но някак си тук има повече надежда.
Успех!
Аз избрах да уча в чужбина и четейки твоята, а и много други истории все повече се убеждавам, че няма смисъл да се връщам някой ден.
Най-добре е да премислиш и ако смяташ,че можеш да изтърпиш началните трудности, които са неизбежни, рискувай и замини. Нищо не може да те предпази от разочарование където и да си, но някак си тук има повече надежда.
Успех!
2
1
С твоето образование в Скандинавските страни никога не би останала без работа,а да не говорим за какви пари се работи.Аз живея в Дания от 2год. и свекърва ми е детска учителка-работи за 25-30 000крони,което е 7500-7800лв.Това е стандартна заплата независимо къде и за кого работиш-фиксирано е и е достатъчно за охолен живот.Така,че моя съвет е мисли си за бъдещето и как би искала да отглеждаш семейство :) Ако искаш си остани и се пробвай в местните училища за 500-600лв:)
1
0
Изобщо не се замисляй. Работих 10 години за тая държава, последните години стигнах доста високи позиции, и в един момент се върнах в началото. След една година мизерия решихме да заминем с моя съпруг. Знаех 3 езика, но не и този в държавата за която заминавахме. Стимулирах се и го научих за няколко месеца-не перфектно, но достатъчно. След половин година започнах работа с първоначална заплата 2500 евро. Тук хората оценяват труда ти.... В България ценят само да работиш и да не искаш пари. Изобщо не се замисляй повече, а започни да проучваш къде да заминеш. А нека след това нашите мили управници отчитат по-малко младо население и неквалифициран персонал......... Аз се радвам, че се отървах от тази държава...
1
0
Аз също съм в подобна ситуация, но за сега не се замислям да бягам от България. Не допускам варианта да не виждам роднините и приятелите си. Всекидневно се боря с отчаянието,но не мисля да се предавам. Аз смятам, че мястото на младите българи е в България и ако ми се отдаде възможност да помогна на някой като теб и мен, бих го направила с удоволствие! Кураж и не се предавай.
1
0
Рейтинг
4.3
Общо гласували: 3
51
42
30
20
10
Дай твоята оценка:
