Обичам приятеля си, но чувствам вина заради бившия

Здравейте. На 18 съм и живея в малко градче.

В началото всичко беше хубаво. Бях на 13 когато си хванах първото гадже:"Д". Три години всичко беше уникално. Излизахме в една компания-бяхме неразделни, но един ден той дойде при мен и ми каза, че не е щастлив с мен и иска да се разделим. Когато чух тези думи се разплаках и си тръгнах.

Най-добрият ми приятел и двете момичета, с които излизах бяха до мен, но аз бях много тъжна, затворих се в себе си. Излизах с приятелите си и се правех, че всичко е ок. . но то не беше. След 2 месеца, приятелките ми ми споделиха , че "Д" заминава за Италия и не се знае за колко време.

Аз бях съкрушена, обичах го, нямах сили да стана от леглото, нямах апетит и започнах да отслабвам, не ходех на тренировки: нямах желание за нищо.

Минаха се месеци и аз малко по-малко започнах да правя нещата, които правех с "Д". Започнах да ходя на тренировка, излизах повече. Момче от компанията имаше рожден ден и вечерта всички отидохме на партито. Случайно погледът ми се спря върху едно момче.

Разпознах го-това беше "Д". Не можех да повярвам. Реших, че не искам той да вижда, че страдам за него. Сложих си една усмивка на лицето и започнах да копунясвам. Цялата вечер "Д"не сваляше очи от мен, а аз се правех, че не го забелязвам. Той излизаше в моята компания: събирахме се около 20-25 човека, от които само 4 бяхме момичета.

Два дни след рожденият ден, "Д" дойде при мен и ми каза, че не иска да ме вижда с компанията, защото ревнува от момчетата. Аз категорично отказах да го послушам като му казах, че той ме е зарязал, че сега съм сама и ще правя каквото пожелая. След седмица той замина за Италия.

Минаха 7 месеца от както не бяхме заедно. Започнах да го забравям. Братовчед ми, който е от друг град беше в града ми по работа. Звънна ми да се видим. Когато отидох при него той беше с приятелката му и най-добрия му приятел, който ще нарека "H". Аз останах с "Н" докато братовчед ми дойде да го вземе.

Три часа бяхме заедно, но се държах с него все едно го познавам от много време. Той ме попита какво ми е и аз реших да му разкажа. Никога до сега не се бях доверявала на човек, когото познавам само от няколко часа. Братовчед ми дойде да го вземе и си тръгнаха. След няколко дена се чух по телефона с братовчед ми. Той ми обясни, че "Н" е питал за мен.

За по-малко от 2 седмици аз започнах да харесвам "Н". Започнахме да се виждаме през ден. С него бях себе си и забравих за "Д". Запознах го с приятелите ми. Те се сприятелиха. Той беше страхотен. Излизахме от месец. Това, че живеехме в различни радове не ни беше проблем. Виждахме се в седмицата 5-6 пъти. Разбирахме се отлично и аз напълно забравих за първото си гадже.

Бяха минали 9 месеца от както се разделих с първото ми гадже. Той отново се беше върнал от Италия. Дойде при мен с молбата да се върна при него, но аз отказах. "Д" разбра, че е заради друг и ме заплаши, че ако не го зарежа ще го пребие. Бях уплашена от думите му. Каза ми ужасни неща.

Каза, че през тези 3 години, които бяхме заедно аз съм го лъгала, че никога не съм го обичала. Телефона ми звънна и аз си тръгнах. Трябваше да се видя с "Н". Когато се видяхме, той ме успокои и ми каза да не мисля за това. Същият ден отидох на гости на братовчед ми. Той държеше хотел и аз останах при него за 2 дена. През тези 2 дена аз бях с "Н". Ходихме на питник, на кино, на плаж.

Прекарахме чудесно. С него бях щастлива. Той ме правеше щастлива. Но когато се прибрах отново започнах да мисля за "Д". Той беше разпитал къде съм била тези 2 дни. Когато се видяхме "Д" посегна да ме удари, но беше забравил, че тренирам ММА от 12 годишна.

Аз се помръднах за да не ме удари, ударих го (вкарах му круше ) и си тръгнах. Имах чъвството, че ме преследва. Един ден ме заговори, като ми каза, че ме обича, че е влюбен в мен. Аз не отвърнах на думите му и си тръгнах. Той вече нямаше да ходи в Италия.

С "Н" бяхме заедно от 3 месеца. Бях щастлива с него. Той беше студент. Работеше в хотела на братовчед ми и учеше математика. Аз също започнах училище в родния си град, в гимназията с математика. Всичко беше перфектно.

Станах на 18 и ходехме от година и няколко месеца. Той се разбираше със семейството ми и с приятелите ми. Майка ми му помагаше по математика (тя е учителка по математика.
"Д" отново се появи и отново опита да ме обеди да съм с него, но аз отново го отрязах.

Обичах "Н" и нищо не можеше да ме раздели с него. Но след срещата ми с първото момче, което обичах ми стана нещо. . започнах да чувствам вина, че аз съм го превъзмогнала, а той мен не. Каза ми че не може да е с друга, че постоянно мисли за мен и че ме обича.

Какво да правя? ? Обичам "Н" , но ме мъчи съвестта, заради "Д". Моля ви помогнете ми как да постъпя, не ме критикувайт, защото не знаете как се чувствам. Благодаря ви предварително