Влюбена в неподходящия, невъзможния

Моята история е тъжна. На 28 съм, цял живот съм била сама , живеех с надеждата че един ден и аз ще срещна своя човек , но все и все не се случваше. А сега се влюбих в Невъзможния - женен с едно малко дете на 2 год. В началото , когато започнахме да контактуваме, той много ме харесваше и почти не можеше да се овладее, когато ставаше въпрос да се видим.

Но вече спря да звани , не ме търси , не се сеща за мене , когато го попитам казва че е зает и казва че не иска да е дистанциран от мене както аз твърдя, иска ми се да е така но действията му показват друго.

А иначе ме харесва , но защо са такива студени мъжете , защо не се влюбват , само аз ли съм такава мека. Макар всичко да е ясно - всеки така ще каже "той си има жена , а ти си намери друг " какво да направя като искам него. Сигурно няма да ме търси повече нали, никой не си оставя съпругата.

Изобщо няма ли някакакъв вариант да съм с него и да нее времнено и после да бъда наранена , изобщо има ли някак да не страдам така Мъжете постъпват разумно нали , колкотот и да не ми се иска трябва да го призная , н о как да го преодолея