Връзката ни е невъзможна...
редакция:
Здравейте, редовно следя и чета всякакви истории. . ии затова реших и аз да споделя моята. Не знам как да постъпя и се надявам тук някой да ме посъветва, защото всичко ми е много объркано.
И така, аз съм момиче на 20г. и от 4 години имам връзка с едно момче. През тези 4 години невинаги сме били заедно, разделяли сме се много пъти и причината, за да се разделим първия път бях аз. . . за, което съжалявам и до ден днешен! След първата ни раздяла, той беше този, който направи отново първата крачка към мен и се опита да преглътне всичко, което се е случило и да опитаме отново. И впреки съветите ми от приятелки да бяха " не се събирайте отново, щом един път не се е получило, няма да се получи нито от втория, нито от третия. . ", но аз страшно много го обичам и реших да послушам сърцето си. . . . и така събрахме се отново. .
След време пак се разделихме, сякаш наистина нищо не е същото, каквото беше в началото и така няколко пъти. През периода, в който сме били заедно той никога не ми е имал доверие и това малко или много разклащаше връзката ни. Не ми позволяваше да излизам с приятелки на кафе само, камоли на дискотека, но аз свикнах с това негово решение, свикнах защото дори той не си позволяваше да излиза, постоянно бяхме заедно, всичко правехме двамата. Наистина всичко беше идеално, но постоянно се сърдеше за някакви малки неща, цупеше се, като дете и отново започвахме да се караме, не се разбирахме. . ии наистина не издържах повече и реших да го оставя и този път бях категорична, но знаете ли мисълта за него ме побърква, не мога да си намеря място и наистина не знам какво да правя. . . идвало ми е да му се обадя, да се сдобрим и отново да сме заедно, но знам как ще приключи всичко и може би затова не го правя, кажете ми как да постъпя?
И така, аз съм момиче на 20г. и от 4 години имам връзка с едно момче. През тези 4 години невинаги сме били заедно, разделяли сме се много пъти и причината, за да се разделим първия път бях аз. . . за, което съжалявам и до ден днешен! След първата ни раздяла, той беше този, който направи отново първата крачка към мен и се опита да преглътне всичко, което се е случило и да опитаме отново. И впреки съветите ми от приятелки да бяха " не се събирайте отново, щом един път не се е получило, няма да се получи нито от втория, нито от третия. . ", но аз страшно много го обичам и реших да послушам сърцето си. . . . и така събрахме се отново. .
След време пак се разделихме, сякаш наистина нищо не е същото, каквото беше в началото и така няколко пъти. През периода, в който сме били заедно той никога не ми е имал доверие и това малко или много разклащаше връзката ни. Не ми позволяваше да излизам с приятелки на кафе само, камоли на дискотека, но аз свикнах с това негово решение, свикнах защото дори той не си позволяваше да излиза, постоянно бяхме заедно, всичко правехме двамата. Наистина всичко беше идеално, но постоянно се сърдеше за някакви малки неща, цупеше се, като дете и отново започвахме да се караме, не се разбирахме. . ии наистина не издържах повече и реших да го оставя и този път бях категорична, но знаете ли мисълта за него ме побърква, не мога да си намеря място и наистина не знам какво да правя. . . идвало ми е да му се обадя, да се сдобрим и отново да сме заедно, но знам как ще приключи всичко и може би затова не го правя, кажете ми как да постъпя?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.3
Общо гласували: 3
51
42
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Имах такава връзка.
Бившата ми жена забременя.
Роди ни се момче. Но въпреки попълнението в семейството нещата си останаха като при теб. След време каранаци разправии неуважение и никакъв полов живот нещата отиваха на "Аз съм майка му ако искаш да гледаш как расте синът ти ще ми търпиш прищявките". Това го осъзнах и видях на къде отиват нещата.
Положих сили и пак се събрахме заради детето.
Но в една връзка като няма уважение и разбирателство никога няма да има и семейтво.
Кавгите продължаваха синът ми стана на 2год. и почваше да разбира и вижда. Една вечер бях оставен тежко болен заради поредното неуважение помежду ни. Стринка ми казваше счупенто ли е веднъж не може да се поправи. За добро или лоши се разведохме.
Сега се чуствам по добре. Няма ги кавгите. Синът ми отрсва правилно без да гледа лошото от майка му и баща му а вижда само доброто в тях. Може да не гледам всеки ден как израства но така е най добре.
То това което искам да ти кажа е "Всяко зло за добро". Вземи си поука от мен и гледйа да не свършиш като нас.
Рано или късно ще го забравиш така е в живота. Колкото и трудно да ти е всичко отминава. Така както и ние ще си отминем от този живот. Не си губи времето в самосъжеление. Осъзнай се че всеки ден ти минава времето в тъга и не виждаш същественото. А то е да живееш заради себе си. Докато со жива.
Успех :P