Влюбена в неподходящия, невъзможния

Здравей, мило момиче. Виждам, че тук много "безгрешни моралистки" са се събрали да обсъждат видиш ли ти, грешните като нас, казвам като нас, защото аз съм минала по същия път, а само човек, изминал този път, може да разбере ситуацията без да съди. Между другото, мили дами, така и така цитирате библията, ще ви припомня, че само Бог може да съди, вие нямате това право!!! И така, като жена, която е имала 4 години връзка с женен мъж, мога на 100% да гарантирам, че разбирам и съм напълно на ясно как се чувства авторката на статията и какво преживява. Много въпроси се зараждат в мен, неща, които не са споменати, разни детайли и подробности, които са важни, за да мога да дам някакъв съвет или пък да изкажа мнение с по-голяма обективност и точност. Първо искам да кажа, че не мога да се съглася с факта, че никой не би оставил съпругата си. Не е вярно. Всичко зависи от...мъжа! Всичко зависи от това дали той те обича достатъчно силно за да зареже стария си живот, да се изправи пред всички, да заяви, че обича друга жена, да поеме цялата помия, която "безгрешните" ще изсипят на главата му, дали ще е МЪЖ в истинския смисъл на думата за да посрещне всички трудности, да бъде искрен със съпругата си и изобщо да направи всичко необходимо, колкото и негативно да е то, за да бъде с жената, която обича. Това в случай, че съществува любов, а не само харесване, не само увлечение (важно е да се подчертае).Защото има и страхливци, които не са способни да се справят с всичко онова, което споменах...Мога много да говоря по темата, има доста какво да кажа, но в момента съм на работа и не е много удобно да се обяснявам дълго. Единствената цел, с която писах беше да кажа на всички ония жени, които бързат да злословят и да заклеймяват, че изглеждат гротескно!! Дано не ви дойде на главата, момичета, дано!

Уважаеми дами - благоверни съпруги, пожелавам на всяка една от Вас да се влюби в женен мъж или най-малкото в чужд, ама така да се влюби, че без него живота й да не струва. Само тогава бихте разбрали що за проклятие е такава любов и тогава не бихте съдили така праведно ситуацията на тази млада 28-годишна жена. Всички се втурнахте да я оплюете, че искала да разбие семейство, едно дете да остане без баща и т.н. Никоя от Вас, обаче, не прочете същественото - жената просто се е влюбила и страда, че той вече не е до нея. Понеже всяка една от позицията на съпругата е минала през подобна ситуация на съмнения или поводи от скъпия си и обичан съпруг, или просто очаква, че един ден и на нея ще се случи, започвате да сочите с пръст и да заклеймявате. Веднага се хващате за детето (без значение на колко години е) като единствен мотив, вместо да помислите, че живота е непредвидим и никой не е застрахован от чувствата си. Никой не е казал, че едно дете трябва да бъде жертва на родителите си, но и никой не трябва да гледа на него като на заложник. Всеки има право да направи избор в живота си и да осъзнае последствията от него. Защо не се замислите, че в тази ситуация има и друг освен нашето момиче - мъжа, в който се е влюбила и който всъщност е трябвало да стои на страна от нея, а не да скача във водата, пък после всички да го вадите сух от нея. Ако тя е била неразумна да си позволи да се поддаде на чувствата си, тогава къде е неговата "брачна отговорност", къде е неговата загриженост за последствията както към семейството му, така и към нея?! Всички се прявят на много принципни и заклеймяват, но никой не иска да признае, че когато в едно семейство се появи трети страничен човек, причината не е само в меркантилните подбуди на чуждото лице. Не само е възможно, а и непрекъснато се случва единствената цел да е просто любов и въпреки отричането й тя просто да не може да се изпари и изчезне.
И аз преди много години бях като Вас - принципна, жестоко заклеймявах подобно поведение от страна на приятелките си, казвах, че никога не бих постъпила така... Само, че Господ ми показа и другата страна на листото - обърна го и ми натри носа, колко самонадеяна съм била да си мисля, че съм праведна да разсъждавам така. Влюбих се в женен мъж, не защото го исках, не защото го търсех, просто се открихме взаимно. Страдахме от угризения години наред, търсехме време да сме заедно, аз стоях и гледах от страни как живота минава, но единствения смисъл беше само той. Накрая наказах сама себе си да стоя на страна, нараних и него като се отдръпнах и въпреки, че мина много време от тогава, аз страдам всеки ден от липсата му, страда и той. И в двамата остана огромна празнина, но не това е важното в случая. Важното е, че за онази "бедна нещастна женица" - съпругата му не беше важен той, беше важно тя да не остане сама на сред нищото, беше важно аз да съм стъпкана и унищожена, а тя да има очи за пред хората. Когато обичаш някого си готов да се бориш с него когато знаеш и усещаш, че го губиш, а не когато просто разбереш, че той отдавна е срещнал любовта другаде и то благодарение на твояга ледена чувствителност... И за да сте наясно, той избра мен, но аз бях тази, която осъзна, че трябва да се откаже заради бъдещето на всички ни, а не защото някой ме е заставил. След години опити да стоя настрана, след като той непрекъснато ме връщаше при себе си с любовта си, аз най-накрая успях.
Но повярвайте ми - на сила семеен живот не се получава. Едно ще Ви кажа, любовницата - "тая мръсна жалка твар", страда всяка минута от любовта си, а любящата съпруга страда само когато научи. Помнете, че всеки може да е от другата страна и не съдете толкова жестоко. И не забравяйте, че има и един човек, който Вие обичате и вместо да обвинявате него за това, че Ви е наранил, хвърляте всичката си жестокост върху другата жена, без да си давате сметка, че сте в едно и също положение - той е при Вас, когато не е с нея и тя страда също като Вас (разбира се ако чувствата и на двете Ви са истински и силни).

Библията, Еклесиаст гл. 10:8стих- "Който копае яма ще падне в нея; И който разбива ограда, него змия ще ухапе." - ето, Библията казва, че ако разбиваш чуждо семейство, ще бъдеш "ухапана" от сатана - ще понесеш тежки последствия от вмешателството си. Библията в 10-тата заповед казва "Не пожелавай"...чужд мъж и каквото и да било чуждо нещо. По-добре да знаеш Истината от Бог и последиците, другото е твоята свободна воля.Искрените приятели говорят истината. По-добре да преодолееш болката и да помолиш Бог да те заведе при мъжа, който Исус Христос има за теб (а той ВИНАГИ е по-вече от очакваното, каквото не си и мечтала), стига да се довериш на Бога и да Му дадеш това право. В Битие пише, че Бог ЗАВЕДЕ жената при мъжа и' и това става и днес,ако се молиш и общуваш със Сздателя си, който е приготвил най-доброто за теб. Аз бих получила СВОЕТО от Бог, а не чуждото за мое осъждение, затова имаме свободна воля, а носим и последствията.

извинявай но когато човек на 28 год казва "цял живот съм търсила" звучи недорасло и нфантилно спрете да гледате сериали каква е тази смехория -цял живот- слезте на земята и се огледайте съществуват и други хора на този свят с далеч по тежки проблеми , а вие скимтите и искате съвет и одобрение как да отнемете бащата на едно дете. Направете го и си носете последствията сама , а не се крийте в романтичните и сълзливи дебри на турските сериали.

сигурна ли сте ,че сте мека и какво търсите всъщност любовта не се търси тя просто идва. А вашият любим е добре , че навреме се е отдръпнал вие просто сте егоцентричка а не нещастно влюбена. Запомнете щастие не се гради върху чуждото нещастие ,а да отнемеш радостта на едно дете е голям грях. Н е ви съдя но не може безотговорно да постъпваме и да си въобразяваме ,че сме добри хора.

Това детенце не те ли интересува ,че можеш да го оставиш без баща!Толкова ли не можа друг да си харесаш ами точно женен мъж с дете! Не са ли те възпитавали ,не знаеш ли кое е добро и зло?Ами ако тоя мъж те остави и теб с 2 годишно дете на ръце,мислиш ли изобщо с тъпата си глава??До кога ще търпим такива мухли като теб?!!!!

Всъщност като го преодолееш и имаш друга пълноценна връзка, би могла и да си приятелка с женения, дори да сте приятелски семейтва... кой знае...

Премести се в друг град, най-добре. Виждам, че пак мислиш за него като за възможност. Да ти споделя от личен опит: Казах ти вече за баща си. Всъщност понеже съм достатъчно глояма имам и връзки и се случи така, че се запознах с мъж с дългогодишна приятелка, с когото много се харесахме и двамата. Видяхме се веднъж, втори път и аз усетих как започвам да се влюбвам. Той виддя това и спряхме да се виждаме. Сега аз имам страхотен човек до себе си. Не спирам да го сравнявам с мъжа с приятелката, но такъв е живота... а и както някой от обкръжението ми каза: "Мъжете са като тоалетните - или са заети, или задръстени" :)

Дали е съдба или както сам си го направиш,,,,,,,,,,,

Ооох честно казано , не можеш да се довериш на никого, веднага ще изпее някъде.Това тука е добре , щото без да знаят кой си си споделяш.Но това "другата"е унизително и ще бъде до време .предпочитам да не бъда изобщо, вместо да бъда другата.Чудя се дали времето ще покаже или си го губя в илюзии.Имам още много чувства да описвам ,но стига толкова.Ами ако ,въпреки че се хвана с този новия не мога да залича от чувствата си женения , струва ми се че на такова нещо съм обречена.