Иска ми се понякога да си взема децата и да си тръгна

Здравейте, момиче на 25 години съм имам сериозна връзка от 6 години на семейни начала, имам и две деца. Запознах се с моя приятел в дискотеката, в която работех, тя беше на него и приятелката му, която също има дете от него. Tогава имах връзка с друго момче, с което бях още от 15 годишна.

Имахме връзка от доста време...та собственикът на дискотеката започна да ме сваля с цветя и с най различни неща, аз не му обръщах никакво внимание, защото държах на предишния си приятел. Семейството ми тогава беше много консервативно. Но една вечер пийнах малко повече, тъй като имахме повод в заведението.

Така той реши да ме закара до нас, за да хващам такси и да давам излишни пари. Аз не отказах, започнахме да говорим, разбрах че той е с 12 години по-голям от мен, че има жена, с която е само заради детето. Тя работела в чужбина и се прибирала на 2*3 месеца. Били близо 15 години заедно, но не вървяло, тя го вързала с детето, но както и да е..

Започна да води и малкия от време на време в дискотеката, той в момента е на 10 и така много се привързах към детето, а на него явно му беше изгодно за да прекарва повече време до мен, говорехме много, отначало мислех, че иска само секс, но той каза че искал да се махне от нея и да живеем заедно.

Обичал ме, аз не му повярвах но един ден започнаха слухове, че има нещо между нас и се стигнало до нейните уши. Между другото аз не я бях виждала на живо само - на снимки, и така започна моя ад. Стигна се до ушите на моя приятел, с когото тогава бях - беше разбрал, че този ми е пращал цветя и други неща, които не бяха вярни.

От срам и незнание какво да правя, станах събрах си багажа и си тръгнах, не исках, но знаех неговите родители какви са и реших да не му правя проблеми на него и семейството му. И така заживяхме заедно с собственика на дискотеката, аз не изпитвах нищо към него, но нямах друга възможност, защото нямаше къде да живея

Нямам родители и така всеки ден ми носеше цветя, картички подаръци, но не се трогвах не го обичах, но малко по малко започнах да го обичам. Решихме да живеем в апартамента на майка му в Пловдив - аз няма и две седмици започнах работа. Той все не намираше - майка му почина след няма и месец, баща му си живееше в Пловдив, но не общувахме заедно.

И така мина се време, само аз работех, той не. Започнаха и финансовите ни проблеми и скандали, аз давах всичко за вкъщи, даже не и излизах, защото не познавах никои, след около месец разбрах че съм бременна - бяхме много щастливи, но той все не си намираше работа. Влязох в 3 месец и рещих, че повече няма да работя, тъй като работата ми беше тежка и докито ме посъветва да си почивам, преживявахме някак си - незнам и аз как.

Той започна работа 1 месец преди да родя и то за някакви 300 лв, аз бях хванала някаква надомна работа и се скапвах, работех до късно и без почивка и така ни се родиха 2 прекрасни момчета беше ни много трудно, но какво се оказа, аз пак забременях и то желателно исках още едно детенце момиче и така и стана. . . .

Няма да разказвам повече подробно ще премина към конкретното - от известно време почти не говорим, мисля че съм с него само заради децата вече не излизам никъде, все в нас - готвя чистя, занимавам се с децата, рядко се засичаме, той все не е в настроение, иска ми се понякога да си взема децата и да си тръгна но къде, като няма къде. Не сме женени

Моля, дайте ми съвет