Образованието на дъщеря ми или мъжа, когото обичам

да детето е най важно но аз до колкото разбрах то изка да си дойде.Послушай детето и си ела.А това че в БГ намало бъдеще са глупости на хора които не им стиска да пробват.Аз съм на 27 и имам много успешен бизнес който изградих сама работих като луда да сабера пари и да го създам.Нямах нито богато семейство нито богат мъж но ето че успях.

Боже господи...

Аз все си мисля, че децата трябва да са на първо място, но жените нали умеете да мислите ирационално... Може пък за теб друго да е по-важно - знае ли те човек каква си.
Без да мигна избирам детето.

Няма нещо по-ценно от образованието и нищо по-силно от връзката на майка и дъщеря. Мъжът " който обичам " може да се замени , но дъщерята "която обичаш "- не!

Детено ти е по важно и ти си направила много добър избор.За съжаление и България няма бъдеще за нашите деца.В началото винаги е трудно, но ти вече си направила голяма крачка.Не се отказвай, детето ще свикне, то сега неможе да прецени кое е добро за него.Казвам ти го отличен опит.Аз след средното си образувание бях приета да уча университет във Франция, но лапешка работа на 6 месец се прибрах като си мислех , че тук в България ми е по добре.Сега когато имам дете немисля така, въпреки че и аз и мъжа ми имаме хубава работа и добре платена според мен средата на нашите деца е ужасна и при първа върможност бих изпратила детето си навън.А относно мъжа който обичаш, ако и той ви обича ще ви последва.Пожелавам ти късмет във взимането на решение.

Който казва че тормозиш детето е лъжа,нали е дете те първа ще свиква със ситуацията.Вие правите всичко за по до добро бъдеще а любимия ако ви обича ще ви последва.

От 9 години живея в чужбина. Моят съвет е остани в чужбина, детето ще свикне, след като научи езика. Така и аз преди 5 години доведох сина си и първата година му беше трудно да се адаптира, искаше да си ходи на България. Сега казва, че въобще не се чувства българин и не потдържа контакти с българи нито тук, нито в България, не иска да си ходи, да не кажа, че изпитва някакъв страх. А що се отнася до мъжа, с когото се обичате, намери му работа и го вземи при вас. За детето ще ти буде по-спокойно в чужбина.

Мъчно ми е за теб,но си е геройство.Направила си крачка за едно по-добро бъдеще на детенцето.Ай всички дето те съветват да се върнеш да сложат ръка на сърце и да кажат толкова ли е хубаво в нашата държава,не в страната България А в държавата.Колко семейства издържат да са нормални в тая дивотия,а щастливи?Нека любимият ти дойде някак.Все пак любовта освен гади гуди е и изпитание.Мечтайте,мислете за общото бъдеще и нещата ще се наредят дано е скоро!Успех от мен!

А аз не мога да повярвам, че има хора, които с лека ръка се изказват толкова негативно: "Що за майка си да тормозиш собственото си дете?". Според мен е нормално едно дете, което е привързано към училището, което е посещавало и своите другарчета. Това същото дете, отива в една непозната, различна по манталитет държава и в един момент спира да вижда познатите лица. Нормално е в такава ситуация, да изпитва страх или паника, и да поиска да се върне на "старото" място. Отделно майката със своите емоции, които не са на 100% положителни и дълги часове разговор по скайп, сори, но няма как това дете да се почувства добре. Къде е така обичаният/обичащият мъж? Може би и аз съм крайна в мнението си, но средното образование в Б-я не е добро, нито висшето, в Б-я няма подход към децата и методите на обучение. Отскоро живея в чужбина и чистосърдечно с доза егоизъм казвам, защо родителите ми са не са емигрирали преди 10-15 години. Същият въпрос си го задават и те! За да не се чудиш и ти след 5 години, мисли сега.

А защо си накарала дъщеря си да замине против волята си? И продължаваш да я държиш насила някъде, където не и харесва! Що за майка си да тормозиш така собственото си дете!? Нямам думи за такива родители. Поискай прошка на дъщеря си и я върни в България преди да е станало късно. Иначе може никога да не ти прости и да не те погледне повече.

така е дете то ти е на първо място, но ако този мъж не е женен и е свободен и те обича какъв е проблема да отиде там където си и ти, да се устроите така и детето ти ще получи образование а и вие ще сте заедно, щото от в бг ще сте по добре. но да не би тои да те обича само по скаип и да не му се иска да поеме семеини задължения, щото навън трябва да се бачка яко то са квартири и ред плащания, а на него да не му се работи,

Детето е на първо място. Но то не е щастливо в момента. Според мен трябва да се върнете в България заради него, а след като завърши гимназия и то само пожелае може да замине в чужбина да завърши висше. Тогава вече ще прецените дали да заминете заедно или понеже вече е голяма да я оставите да си изживее сама младостта. От друга страна е важно за детето вие да сте щастлива и да има един добър пример за семейни отношения.
Така че според мен най-добре да се върнете в България за доброто и на двете ви.

Ми то детето иска да се върне в България, казало ти е какво иска - неговото желание ще предпочетеш. ТИ си правиш детето нещастно така - да не говоримспоред мен, че си се фанатизирала относно образованието - средното образование къде ще си получи детето, не е толкова важно, важно е висшето. Трябва само да се убедиш, че знае език и всичко ще е наред. Връщай си се в БГ, и детето, и ти искате, пък и с майка ти не се разбирате, просто няма смисъл.

Как може изобщо да си задаваш въпроса? Много ясно, че дъщеря ти и нейното бъдеще ще са пред всичко. Влюбена била... Гледай си детето и неговото щастие, другото - на заден план!

Виж моето момиче.Ти си млада,обичаи детето си,но аз мисля че трябва да се върнеш,защото ти трябва да си имаш съпруг.Ти си млада живота е кратък.Детето ще порасне ще има свои живот.Един ден тя ще тръгне по свои път.Ако има желание детето ще учи по касно когато веч орнтирана какво иска.Аз съм възрастна жена,имам 2 деца големи,които са в чужбина,образовани но си загубих съпруга си поради болест.Мое мнение.Ти младо момиче решаваш

Дъщеря ти може да замине да учи навън и след като завърши гимназия у нас. Или мъжът ти да дойде при вас в чужбина - това предполагам ще отнеме малко време, но е добре да се обмисли сериозно. В общия случай бих ви посъветвала да останете, където сте, но ако не се чувствате добре там, може би трябва да се приберете в България. Никой не може да вземе решението вместо теб. Но не бързай да хващаш пътя наобратно.. втори път едва ли ще се навиеш да излезеш навън, а това е невероятен шанс.

Благодаря за коментарите в голяма помощ са ми.

Гледай си щастието!И дъщеря ти иска в България,така,че ВРЪЩАЙТЕ СЕ!

а защо трябва да избираш, той не мойе ли да доиде при теб след време. обсъдете този ватиан.и продължавайте да се скайпвате. успех.
п.с децата винаги мрънкат на промените.

Аз живея в чужбина и мога да ти кажа че образованието в България е на много по добро ниво околкото в някои други страни.Това което учат тук децата в 5-ти клас,в Бъгария го учат в 3-ти. мисля че саможертвата за доброто на детето е много криворазбрано понятие.Първото което е детето ти не е щастливо там и иска да се прибере,значи ти не правиш това от което то да бъде щастливо а това,което ТИ СИ МИСЛИЩ че е наи-добро за него. То вече е нещастно.По някога си мислим че знаем кое е наи-доброто за децата ни,но грешим.Другото което е,че ти самата не си щастлива.Не можеш да направиш щастлив някого ,ако ти самият не си.Не пропускаи шанса да дадеш бъдеш с мъжът на живота си(нещо за,което всички мечтаят,но малко го имат)и също така да създадете семеиство и уют за детето,което е много по важно за неговорто щастие от което и да е образование.Все пак и ти си човек.Отговорът е просто очеваден.Слушаи сърцето си.Втори шанс може и да нямаш.Така ще направиш няколко човека нещастни.