Образованието на дъщеря ми или мъжа, когото обичам

да детето е най важно но аз до колкото разбрах то изка да си дойде.Послушай детето и си ела.А това че в БГ намало бъдеще са глупости на хора които не им стиска да пробват.Аз съм на 27 и имам много успешен бизнес който изградих сама работих като луда да сабера пари и да го създам.Нямах нито богато семейство нито богат мъж но ето че успях.

Боже господи...

Аз все си мисля, че децата трябва да са на първо място, но жените нали умеете да мислите ирационално... Може пък за теб друго да е по-важно - знае ли те човек каква си.
Без да мигна избирам детето.

Няма нещо по-ценно от образованието и нищо по-силно от връзката на майка и дъщеря. Мъжът " който обичам " може да се замени , но дъщерята "която обичаш "- не!

Детено ти е по важно и ти си направила много добър избор.За съжаление и България няма бъдеще за нашите деца.В началото винаги е трудно, но ти вече си направила голяма крачка.Не се отказвай, детето ще свикне, то сега неможе да прецени кое е добро за него.Казвам ти го отличен опит.Аз след средното си образувание бях приета да уча университет във Франция, но лапешка работа на 6 месец се прибрах като си мислех , че тук в България ми е по добре.Сега когато имам дете немисля така, въпреки че и аз и мъжа ми имаме хубава работа и добре платена според мен средата на нашите деца е ужасна и при първа върможност бих изпратила детето си навън.А относно мъжа който обичаш, ако и той ви обича ще ви последва.Пожелавам ти късмет във взимането на решение.

Който казва че тормозиш детето е лъжа,нали е дете те първа ще свиква със ситуацията.Вие правите всичко за по до добро бъдеще а любимия ако ви обича ще ви последва.

От 9 години живея в чужбина. Моят съвет е остани в чужбина, детето ще свикне, след като научи езика. Така и аз преди 5 години доведох сина си и първата година му беше трудно да се адаптира, искаше да си ходи на България. Сега казва, че въобще не се чувства българин и не потдържа контакти с българи нито тук, нито в България, не иска да си ходи, да не кажа, че изпитва някакъв страх. А що се отнася до мъжа, с когото се обичате, намери му работа и го вземи при вас. За детето ще ти буде по-спокойно в чужбина.

Мъчно ми е за теб,но си е геройство.Направила си крачка за едно по-добро бъдеще на детенцето.Ай всички дето те съветват да се върнеш да сложат ръка на сърце и да кажат толкова ли е хубаво в нашата държава,не в страната България А в държавата.Колко семейства издържат да са нормални в тая дивотия,а щастливи?Нека любимият ти дойде някак.Все пак любовта освен гади гуди е и изпитание.Мечтайте,мислете за общото бъдеще и нещата ще се наредят дано е скоро!Успех от мен!

А аз не мога да повярвам, че има хора, които с лека ръка се изказват толкова негативно: "Що за майка си да тормозиш собственото си дете?". Според мен е нормално едно дете, което е привързано към училището, което е посещавало и своите другарчета. Това същото дете, отива в една непозната, различна по манталитет държава и в един момент спира да вижда познатите лица. Нормално е в такава ситуация, да изпитва страх или паника, и да поиска да се върне на "старото" място. Отделно майката със своите емоции, които не са на 100% положителни и дълги часове разговор по скайп, сори, но няма как това дете да се почувства добре. Къде е така обичаният/обичащият мъж? Може би и аз съм крайна в мнението си, но средното образование в Б-я не е добро, нито висшето, в Б-я няма подход към децата и методите на обучение. Отскоро живея в чужбина и чистосърдечно с доза егоизъм казвам, защо родителите ми са не са емигрирали преди 10-15 години. Същият въпрос си го задават и те! За да не се чудиш и ти след 5 години, мисли сега.

А защо си накарала дъщеря си да замине против волята си? И продължаваш да я държиш насила някъде, където не и харесва! Що за майка си да тормозиш така собственото си дете!? Нямам думи за такива родители. Поискай прошка на дъщеря си и я върни в България преди да е станало късно. Иначе може никога да не ти прости и да не те погледне повече.