Мразя дъщерята на приятеля ми!!!

Мразя дъщерята на приятеля ми!!!
Здравейте на всички, аз съм жена на 26г. С приятеля ми сме заедно от година а аз от няколко месеца живея при него. Той е на 35 и има дъщеря от предишен брак, която е на 10. Проблемът е, че това дете просто ме вбесява. По принцип живее с майка си, но почивните дни и ваканциите е при баща си. Не ме разбирайте погрешно, просто приятеля ми много работи и само почивните дни можем да се видим като хората, да излезем някъде, а оная малка лигла като ни се натресе и не стига, че всичко разваля, ами и цялото внимание е върху нея.

Много разглезено дете е, постоянно е лепната за баща си и постоянно гледа да направи така, че той да ме пренебрегва и да вижда само нея. Както сами си направихте извода, да, ревнувам от това дете, страшно много ревнувам. Като сме само двамата всичко е перфектно, но появи ли се това ужасно създание и аз все едно просто изчезвам. Приятелят ми е просто обсебен от нея. Не понасям да гледам как я прегръща, как й дава цялата си любов.

Тая гадина си има майка по дяволите, не може ли просто да си седи при нея? На всичко отгоре приятеля ми забелязва, че никак не харесвам дъщеря му и много се дразни от това. Но аз просто не мога да го крия, не мога да се правя че я обичам при положение че като я видя и ми се иска да я замеря с нещо. Никога не съм й казвала нещо лошо, не съм я обидила или нещо такова, старая се да се държа нормално, но понякога просто не мога да се овладея.

А и като цяло по отношението, по жестовете ми се забелязва. Понякога когато се случи да се скараме за нещо той се обажда на дъщеря си и говори с нея по 1-2 часа, като че ли, за да ме дразни. Сто пъти ми е обещавал, че еди кои си почивни дни ще сме само двамата, че ще отидем някъде сами, а това се случва изключително рядко. Много рядко малкото чудовище се случва да пропусне да дойде и то е по някакво изключение.

И разбира се когато тя е при нас не можем да правим никакъв секс, какъв по дяволите е проблемът, малката спи, изобщо няма да ни усети, но приятеля ми не та не, можело да се събуди, какво щял да й обяснява ако ни види, не било болка за умиране няколко дни без секс. Това същество ми проваля живота, разбирате ли, обичам този мъж, но мразя дъщеря му. Понякога съм мислела да й наговоря някакви лъжи за баща й, за да не иска да го види повече, но не знам дали е добър план.

Често казано няма да се учудя, ако малката му каже че иска да скъсаме и той веднага ме зареже. Макар че няма да го направи, тя се прави на най-доброто дете пред него. Като цяло имате ли някакви идеи, има ли някакъв начин да направя така, че това дете просто да спре да идва или поне ако идва да не е за повече от 2 дни в месеца?

Също така и да накарам приятеля ми поне малко да охладнее към нея, просто искам да съм единствената за него, нямам намерение да го деля с друга, била тя и дъщеря му. Не разбира ли този човек, че това дете вече не би трябвало да е част от живота му, все пак е от жена, с която вече няма нищо общо. [Още подобни истории тук]

Рейтинг

3.8
Общо 18 гласували
5 6
4 4
3 7
2 1
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (337)

Stefka Pavurdzieva
Stefka Pavurdzieva
02.05.2018 16:02
Нямаш шанс.Или започни да се държиш добре с детето или ти гарантирам,че няма да изкарате много.
4
0
Анонимен
Анонимен
02.05.2018 09:52
Все пак всички, които сме ”просветлени” сме били първо на тъмно, всеки от нас щом обича значи е възможно да знае за омразата.. никога не е късно човек да се промени. Няма непоправимо или недостижимо.
0
0
22573735782825537
22573735782825537
23.08.2016 18:11
Така си е много си съжалявала Пикла първо го наричаш гат чудовище лигла а после уж го обичаш.кифла.Скоро пак ще кажеш че го мразиш.Ти няма да се промениш.Всъщност ти си всичко това което изрече срещу детето
6
1
Лилито93
Лилито93
05.05.2016 12:44

Здравейте, авторката съм. Бях забравила за тази история, но ровейки из нета се сетих за нея. Наистина бях написала това когато бях много ядосана. Голяма част от нещата не ги мислех наистина. Но както и да е, осъзнах, че мисленето и подхода ми са много грешни. Нещата много се промениха, в последната година. Майката на детето си загуби работата и трябваше да замине за чужбина. Искаше да вземе малката с нея, но приятеля ми не се съгласи. Тогава стигнаха до споразумение малката да остане тук и да живее с нас, като ваканциите ходи при майка си. Отначало като разбрах това бях в шок, та аз не можех да понасям това дете и за уикендите, какво оставаше да живее при мен. В началото гледах просто да я избягвам, да се правя че не съществува. Тя беше много тъжна в началото, все пак беше свикнала да е тук само на гости, освен това й липсваше много майка й. Тогава за пръв път ми стана жал за нея, но не го показах. Първоначално приятеля ми много я глезеше, за да свикне по-бързо, но след това забелязах, че започва да се държи малко по-твърдо с нея, караше й се когато направи нещо нередно, общо взето ги нямаше тези лигавщини както когато идваше на гости при нас. Но това не означава, че охладня към нея, напротив, но все пак сега живееше тук и трябваше да има някакви правила. С времето сякаш започнах да свиквам с нея, но предпочитах да стоя на страна. Тя също странеше от мен, но един ден ме погледна с големите си очи и ме попита "Ти защо ме мразиш толкова много? " Е, в този момент, наистина ми дойде да се разплача. Сякаш осъзнах какво съм причинявала на това дете. Съвсем несъзнателно й казах "Не те мразя, миличка", след което тя ми се усмихна. Никога няма да забравя тази усмивка. Оттогава започнах да общувам с нея, а приятелят ми беше много щастлив. А аз открих, че малката е едно прекрасно момиченце и наистина много се привързах към нея. Дори сега ми е кофти като знам, че другия месец за празниците няма да е с нас, а ще е при майка си. Но не си мислете, че всичко е перфектно и че не си получих заслуженото. Преди половин година забременях, но загубих бебето в 5-тата седмица. След това се оказа, че повече деца не мога да имам. Наистина Бог си знае работата, но аз ще си понеса наказанието и ще го приема, защото това което направих беше ужасно. Прочетох тази история веднъж, но втори път просто не мога, защото се отвращавам от себе си и от това, което съм могла да напиша.
3
1
Лилито 93
Лилито 93
05.05.2016 12:42
Хора стига сме я хейтвали . Намерих темата в друг сайт и въпросната сред време вече пише че искрено съжалява за поведението си към детето и вече се отнася добри с него . Причината Господ си знае работата и я е наказал по възможно най- жестокия начин пометнала е бебето си и повече не може да има деца !
4
1
Ina Krasteva
Ina Krasteva
09.04.2016 13:20
Ama boklyk mrasen dano nqkoi den tvoeto dete da go mrazat taka kakto ti mrazish chyjdoto. Kakvo pravish s nego kato nemojeshe da my ponasqsh deteto marsha propadnala. Da znaesh che nikoga nqma da izmestish mqstoto na deteto i da stanesh na parvo ako shesh se razchekni no nqma kak da znaesh zashoto nqmash deca i dano gospod te nakaje nikoga dane vidish tvoe dete zashoto boklyci kato teb ne zaslyjavat da imat deca
17
0
Ани
Ани
08.04.2016 22:47
Ужас...Пий си хапчетата редовно..Психопатка..
10
2