Ezine.bg»Споделени Истории»Любовни връзки и истории»Мразя дъщерята на приятеля ми!!!

Мразя дъщерята на приятеля ми!!!

редакция:
Мразя дъщерята на приятеля ми!!!
Здравейте на всички, аз съм жена на 26г. С приятеля ми сме заедно от година а аз от няколко месеца живея при него. Той е на 35 и има дъщеря от предишен брак, която е на 10. Проблемът е, че това дете просто ме вбесява. По принцип живее с майка си, но почивните дни и ваканциите е при баща си. Не ме разбирайте погрешно, просто приятеля ми много работи и само почивните дни можем да се видим като хората, да излезем някъде, а оная малка лигла като ни се натресе и не стига, че всичко разваля, ами и цялото внимание е върху нея.

Много разглезено дете е, постоянно е лепната за баща си и постоянно гледа да направи така, че той да ме пренебрегва и да вижда само нея. Както сами си направихте извода, да, ревнувам от това дете, страшно много ревнувам. Като сме само двамата всичко е перфектно, но появи ли се това ужасно създание и аз все едно просто изчезвам. Приятелят ми е просто обсебен от нея. Не понасям да гледам как я прегръща, как й дава цялата си любов.

Тая гадина си има майка по дяволите, не може ли просто да си седи при нея? На всичко отгоре приятеля ми забелязва, че никак не харесвам дъщеря му и много се дразни от това. Но аз просто не мога да го крия, не мога да се правя че я обичам при положение че като я видя и ми се иска да я замеря с нещо. Никога не съм й казвала нещо лошо, не съм я обидила или нещо такова, старая се да се държа нормално, но понякога просто не мога да се овладея.

А и като цяло по отношението, по жестовете ми се забелязва. Понякога когато се случи да се скараме за нещо той се обажда на дъщеря си и говори с нея по 1-2 часа, като че ли, за да ме дразни. Сто пъти ми е обещавал, че еди кои си почивни дни ще сме само двамата, че ще отидем някъде сами, а това се случва изключително рядко. Много рядко малкото чудовище се случва да пропусне да дойде и то е по някакво изключение.

И разбира се когато тя е при нас не можем да правим никакъв секс, какъв по дяволите е проблемът, малката спи, изобщо няма да ни усети, но приятеля ми не та не, можело да се събуди, какво щял да й обяснява ако ни види, не било болка за умиране няколко дни без секс. Това същество ми проваля живота, разбирате ли, обичам този мъж, но мразя дъщеря му. Понякога съм мислела да й наговоря някакви лъжи за баща й, за да не иска да го види повече, но не знам дали е добър план.

Често казано няма да се учудя, ако малката му каже че иска да скъсаме и той веднага ме зареже. Макар че няма да го направи, тя се прави на най-доброто дете пред него. Като цяло имате ли някакви идеи, има ли някакъв начин да направя така, че това дете просто да спре да идва или поне ако идва да не е за повече от 2 дни в месеца?

Също така и да накарам приятеля ми поне малко да охладнее към нея, просто искам да съм единствената за него, нямам намерение да го деля с друга, била тя и дъщеря му. Не разбира ли този човек, че това дете вече не би трябвало да е част от живота му, все пак е от жена, с която вече няма нищо общо.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари

Анонимен
Цвете
Цвете
Мале мале ако сега приятеля ли ти прочете това което мислиш за това дете и то реално не ти прави нищо на теб ще се въздържа в потрес съм ужас
11.10.2021 21:20
1
Stefka Pavurdzieva
Stefka Pavurdzieva
Нямаш шанс.Или започни да се държиш добре с детето или ти гарантирам,че няма да изкарате много.
02.05.2018 16:02
6
1
Анонимен
Анонимен
Все пак всички, които сме ”просветлени” сме били първо на тъмно, всеки от нас щом обича значи е възможно да знае за омразата.. никога не е късно човек да се промени. Няма непоправимо или недостижимо.
02.05.2018 09:52
1
1
22573735782825537
22573735782825537
Така си е много си съжалявала Пикла първо го наричаш гат чудовище лигла а после уж го обичаш.кифла.Скоро пак ще кажеш че го мразиш.Ти няма да се промениш.Всъщност ти си всичко това което изрече срещу детето
23.08.2016 18:11
8
2
Лилито93
Лилито93

Здравейте, авторката съм. Бях забравила за тази история, но ровейки из нета се сетих за нея. Наистина бях написала това когато бях много ядосана. Голяма част от нещата не ги мислех наистина. Но както и да е, осъзнах, че мисленето и подхода ми са много грешни. Нещата много се промениха, в последната година. Майката на детето си загуби работата и трябваше да замине за чужбина. Искаше да вземе малката с нея, но приятеля ми не се съгласи. Тогава стигнаха до споразумение малката да остане тук и да живее с нас, като ваканциите ходи при майка си. Отначало като разбрах това бях в шок, та аз не можех да понасям това дете и за уикендите, какво оставаше да живее при мен. В началото гледах просто да я избягвам, да се правя че не съществува. Тя беше много тъжна в началото, все пак беше свикнала да е тук само на гости, освен това й липсваше много майка й. Тогава за пръв път ми стана жал за нея, но не го показах. Първоначално приятеля ми много я глезеше, за да свикне по-бързо, но след това забелязах, че започва да се държи малко по-твърдо с нея, караше й се когато направи нещо нередно, общо взето ги нямаше тези лигавщини както когато идваше на гости при нас. Но това не означава, че охладня към нея, напротив, но все пак сега живееше тук и трябваше да има някакви правила. С времето сякаш започнах да свиквам с нея, но предпочитах да стоя на страна. Тя също странеше от мен, но един ден ме погледна с големите си очи и ме попита "Ти защо ме мразиш толкова много? " Е, в този момент, наистина ми дойде да се разплача. Сякаш осъзнах какво съм причинявала на това дете. Съвсем несъзнателно й казах "Не те мразя, миличка", след което тя ми се усмихна. Никога няма да забравя тази усмивка. Оттогава започнах да общувам с нея, а приятелят ми беше много щастлив. А аз открих, че малката е едно прекрасно момиченце и наистина много се привързах към нея. Дори сега ми е кофти като знам, че другия месец за празниците няма да е с нас, а ще е при майка си. Но не си мислете, че всичко е перфектно и че не си получих заслуженото. Преди половин година забременях, но загубих бебето в 5-тата седмица. След това се оказа, че повече деца не мога да имам. Наистина Бог си знае работата, но аз ще си понеса наказанието и ще го приема, защото това което направих беше ужасно. Прочетох тази история веднъж, но втори път просто не мога, защото се отвращавам от себе си и от това, което съм могла да напиша.
05.05.2016 12:44
7
1
Лилито 93
Лилито 93
Хора стига сме я хейтвали . Намерих темата в друг сайт и въпросната сред време вече пише че искрено съжалява за поведението си към детето и вече се отнася добри с него . Причината Господ си знае работата и я е наказал по възможно най- жестокия начин пометнала е бебето си и повече не може да има деца !
05.05.2016 12:42
4
1
Ina Krasteva
Ina Krasteva
Ama boklyk mrasen dano nqkoi den tvoeto dete da go mrazat taka kakto ti mrazish chyjdoto. Kakvo pravish s nego kato nemojeshe da my ponasqsh deteto marsha propadnala. Da znaesh che nikoga nqma da izmestish mqstoto na deteto i da stanesh na parvo ako shesh se razchekni no nqma kak da znaesh zashoto nqmash deca i dano gospod te nakaje nikoga dane vidish tvoe dete zashoto boklyci kato teb ne zaslyjavat da imat deca
09.04.2016 13:20
18
Ани
Ани
Ужас...Пий си хапчетата редовно..Психопатка..
08.04.2016 22:47
12
4
аноним
аноним
Мой съвет е ако не понасяш тази ситуация, спасявай се колкото можеш по бързо. Това дете ще порасне още и ще ти е още по трудно. Била съм в подобна ситуация, разликата е че детето беше при нас а майка му забравяше да го взима. За ситуацията не е виновно детето а родителите. И за коментарите в които пише,че си била наясно че има дете той също е бил наясно, че ти нямаш дете. Така че той е длъжен да ти отделя нужното внимание щом иска да е с теб.
08.04.2016 18:15
6
5
някоя
някоя
А аз не разбирам какъв е този краен хейт от страна на читателите?!
Наистина изказването на дамата, епитетите, които използва и отношението са... неразбираеми за повечето хора, да речем.
Но аз съм била в същите отношения- разведен мъж, с дете- момченце. Аз самата съм разведена с дете, което е с една година по-голямо от неговото, отново момченце.
Не съм изпитвала неприязън към детето. Дори напротив.
А и двете ни деца се разбираха отлично и се забавляваха доста.
Истински се напрягах, обаче, от невъзможността на приятеля ми да балансира вниманието си и свободното си време.
Не успях да разбера и как майката, за тези 5г.(толкова продължи връзката ни), един път не пожела детето да бъде с нея през уикенд или ваканция?!
Съветът ми към теб е да коментираш с приятеля си тази ситуация, да му обясниш, че за теб е важно да имате повече време заедно и да си запазвате един уикенд от месеца само за вас.
Да, предполагам на него детето му липсва, а за майката е удобно да разполага със свободното си време, но след като е допуснал нов човек в живота си, той дължи и на него внимание и позитивни моменти.
14.03.2016 14:04
4
11
1
Покажи всички подкоментари
Мими
Мими
Аз ще ти предложа нещо много разумно - гръмни се! Не искала, кифлата, да дели мъжа си с никой. Ами ако някой ден имате деца? Или, да, ти мразиш децата, едва ли ще имаш някога. Дано горкия мъж разбере какъв боклук си, и се отърве скоро от теб.
28.02.2016 21:16
17
4
Мария
Мария
Това е дете за Бога! Обичай го, независимо как се държи. Бъди до нея и я приеми за дъщеря, защото докато ти я приемаш за пречка тя все повече ще те намразва. Аз съм в подобна ситуация и не обръщам внимание на омразата, когато я видя. Голям човек си, не можеш да караш мъжа ти да охладнее към детето си! Така и той ще се отдръпне от теб, ще намери жена, която да обича детето му въпреки всичко. Имай търпение, но ако наистина в душата ти има само омраза по-добре тези хора да стоят далеч от теб.
23.01.2016 16:06
11
Sandra
Sandra
Когато си разбрала,че приятеля ти има дъщеря,е трябвало да бъдеш с ясната представа,че дете и жена се обичат по-много различен начин.Обичта към децата е безрезервна.Сигурна съм,че ако той те чуе как говориш за детето му,ще му стане толкова болно,че за миг ще те намрази.Ако ти го обичаш приеми детето му,като част от него с която си върви заедно.
22.01.2016 17:23
13
Лошо
Лошо
Връзката ти е обречена,това не е любов между вас.По важна е от теб за него и няма да я жертва,заради вас.Намери си някой без деца.
21.01.2016 17:30
7
1
Любов
Любов
Как може да говориш така.Трябва да имаш някаква съобразителност.Ами ако ти беше разведен родител и имаш връзка с мъж,който мразеше сина/дъщеряти как?Как ще се чувстваш ми кажи,а?Ти си една егоистична жена нуждаещата се от самотен мъж.Мъж като нея,който само заради завистта и егоистичното си его няма морална подкрепа до себе си.
27.12.2015 16:53
19
дидее
дидее
Нее може да наричаш детето така. Не стига че майка му и баща му са разделени и то страда, пък и рядко го вижда. Ти какво искаш? Да седи кротко в ъгъла, а ти и той да сте си само двамата? Естествено, че не става така. Е може умишлено да иска повече внимание, но тя усеща че ти не я харесваш. Само си помисли да имаш дете и мъжа до теб да не го харесва, и пред другите да говори така? Дали ще ти е ок? Не! И това ще мине, скъпа, просто трябва време. И й дай шанс, станете по-близки. Той от дъщеря си няма да се откаже, но от теб е твърде вероятно!
13.12.2015 18:05
18
2
Милена
Милена
Когато станеш майка ще разбереш, че любовта към децата и безусловна и най-силна. Любовта към любимия човек е съвсем различно нещо, не могат да се конкурират. Освен това в тази ситуация, детето е в много трудно положение - с разделени родители. Естествено е, че търси любовта и вниманието на баща си. Твоето отношение е егоистично е необосновано. В центъра на тези сложни отношения задължително се поставя детето. То не може да се защитава, а трябва да носи последствията от постъпките на възрастните. И още нещо- ако наистина обичаш един мъж, задължително ще приемеш детето му, което е част от него. АКо не приемеш детето му - любовта ти не е истинска, а егоистична и насочена към теб самата.
13.12.2015 12:21
14
2
kkk
kkk
Аз пък напук на всички те разбирам ,само който не го е изживял ,не може да го разбере. Ами като обича толкова дъщеря си да си беше стоял с майка и. На никоя уважаваща себе си жена не и е приятно да бъде пренебрегвана от когото и да било .Не случайно думата МАЩЕХА е с отрицателни вибрации,така е било винаги и така ще бъде докато свят светува .Тези със злобните токсични коментари не знаят какво е да слугуваш на малко дете ,плод на чужда любов.Убедена съм ,че 80% от злобните коментари са от изоставени ,озлобени от живота ,самотни жени. А вие защо сте сами ,като сте толкова морални и плюете по момичето ,защо не си намерите мъже ,които да ви приемат с
ремъркетата ви ...ами аз ще ви отговоря ,на никой не му се занимава с чужди деца. Изводът -мислете преди да се развъждате!!!
10.12.2015 23:26
13
18
1
Покажи всички подкоментари
Йоанна
Йоанна
Като прочетох заглавието реших ,че дъщерята е в тинейджърска възраст , а те наистина са си трудни за понасяне . Хахах майтапа настрана . Евала на бащата , че дори след раздялата с майката , продължава да се интересува , да вижда и да се грижи за детето си.
За авторката думи нямам. Хората собственените си деца не искат и ги оставят , камо ли чуждите. Ама за Бога това дете е на 10 години, какво искаш от него ?!? Изрод да те нарека малко ти е ! Ако съм на мъжа ти и разбера какви ги плещиш за детето ми ще ти тегля един бой душманската и ще те изхвърля като мръсно коте. Ти детето няма да го изместиш , така че не се и опитвай ! И докато се чудиш какво да измислиш , по - добре посети психолог! :)
05.12.2015 14:59
13
2
Марта
Марта
Боже боже каква злоба само!Ами намери си някой без деца бе !Та ти си цяла вещица,как ще делиш баща и дъщеря?Що за злобен човек си?
03.12.2015 17:24
25
4

Рейтинг

3.8
Общо гласували: 18
56
44
37
21
10
Дай твоята оценка: