ezine.bg»Споделени Истории»Семейни Истории»Роднините на мъжа ми не ме възприемат

Роднините на мъжа ми не ме възприемат

Роднините на мъжа ми не ме възприемат
Омъжена съм от 5 години. Със съпруга ми се разбираме добре. Но притесненията ми са от факта, че роднините на съпруга ми не ме възприемат. За тях съм един чужд елемент, едва ли не, натрапен в семейството им.

Когато има семейни тържества те почти не разговарят с мен, просто ме изолират. Правила съм опити да се включа в техния разговор, но безуспешни. Не съм от хората, които искат да бъдат център на внимание, но поне да ме допускат до тях.

В началото си мислех, че с времето нещата ще се променят, но уви. Съпругът ми ме убеждава, че това не е вярно, но аз така го чувствам.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари (13)

Изпрати
Христина
Христина
15.07.2015 23:59
Не си единствена в този случаи.Как и да те посъветвам пак ти ще си виновна.Аз вече 16год.съм така.С мъжа ми се наложи да живеем на квартира за да е мирно и тихо.До един момент ходих и аз с него,ноедин ден свекър ми така ме обиди че повече не съм ходила при него.А със свекърва ми се виждаме веднъж в годината и сме като приятелки от страни.Мъжът ми от време на време ходи,но от работа не му остава време.Не проявяват интерес и за децата да ги виждат,какво ли остава да помогнат.
1
0
ani
ani
04.05.2015 01:04
Po dalech ot takiva vmesto na tehni sibiraniya otivai tam kideto ti e gotino
3
0
крис
крис
12.09.2014 15:02
При мен беше същата ситуация, 10 години живяхме с вече бившия ми мъж без да има за какво да се скараме, много се разбирахме. Дойде детенце и тогава майка му стана "постоянно" присъствие уж по повод детето да помага, а не помагаше толкова (никога не е било да и оставим детето а ние да излезем с приятели например, пак сама съм си го отгледала и не съм спирала да работя) колкото непрекъснато някакви интриги създаваше. И така с времето аз все бях кривата, все виновната, все нещо не съм свършила както трябва, много пари съм харчила и редица битовизми и махленщина. Жалкото е че както водата руши камъка с постоянство, така и при мен малко по малко мъжа ми започна да се обръща срещу мен, винаги се хващахме за гушите за някакви дивотии след поредното посещение на майка му. Започна сякаш с нейните думи да говори, все едно не съм го познавала досега докато в един момент се оказа че сме от "различни планети" и се разделихме. Та искам да кажа, че е много важна позицията на мъжа ти в случая отколкото мнението и постъпките на роднините му.
18
0
Ева
Ева
18.09.2013 16:11
Спокойно си гледайте живота и мъжа.Ако искат да Ви приемат!мен не ме приеха 28 години.Най-важното е да се разбирате и обичате със съпруга си,но не го пускайте никога сам при тях.И Вие ще седите и траете тяхното присъствие, когато се виждате с тях,няма как, но не го оставяйте сам с тях!!!
15
0
Дани
Дани
18.09.2013 16:11
Аз имам 34 години брак с моя съпруг, взех си детето, тогава беше на 6 месеца и се изнесох на другия край на България, не разговарям и не контактувам с тях.Какво посееш, това ще пожънеш са казали старите хора.
11
3
Ваня
Ваня
11.09.2013 11:48
Изобщо не натоварвай душата си!Мен 16 г не ме приеха.В началото се тормозех,но после реших,че няма смисъл да се натоварвам с глупави хора.Гледам си семейството и дома,не ходя на техни събирания,не контактувам с тях и се чувствам перфектно.Никога не спирам съпруга си и детето да им ходят на гости,но без мен.Нещата са перфектни така.
9
0
нин
нин
09.09.2013 16:30
Не го мисли толкова,живейте си живота и това е. Мен не ме приемат вече 16години, но това не ми пречи особено. Кошмар бяха първите 5г в които живеехме в една къща, а нямаше просто за какво да си говорим ,всичко виждахме по различен начин.
Присъствам на семейните сбирки от уважение към съпруга ми ,а не че толкова ми се ходи.Купувам подаръци за роднините му когато има повод, просто всичко като по книга.Абсолютно ми е ясно ,че никога няма да ме заобичат както собствената си дъщеря, нито аз тях ще заобичам като свои родители. Дори и за внуците ги боли различно, естествено по-мили са им на дъщерята отколкото на снахата ,но здраве да е.Мъжът ми ги посещава често, аз и децата веднъж в месеца ,та дори и по-рядко.

Ако това ,че не те приемат не се отразява негативно на отношенията между вас двамата, въобще не го мисли. Обичайте се , градете съвместния си живот и това е!
12
1
Елла
Елла
06.09.2013 09:54
Роднинството не е задължително. Ако роднините на съпруга ти се държат като роднини, приемай участия в семейни тържества и сбирки, ако обаче всяка среща с тях за теб е изпитание, няма смисъл от тези срещи. А съпругът ти ще намери начин да вижда роднините си и без теб. Казвам ти го като човек, който близо 20 години "гълта жабетата" и се опитваше никому нищо да не придиря, докато нашите деца се оказаха "нейните" (сиреч само мои) и бе въведено делението между "нашите" (сиреч семейството на по-малкия й син) и "вие". Оттук насетне изгубих всякакъв човешки интерес да търся и градя мостове, просто откликвам, когато от мен се иска конкретна услуга - а то става все по-често, но нито каня, нито пък ходя, когато ме канят. Не спирам обаче съпруга си да вижда роднините си, нито децата си, макар че те са вече големи и сами видяха за какво иде реч. С една дума - не се чувствай длъжна да присъстваш лично, ако чувстваш неприязнено отношение към себе си.
9
0
руми
руми
30.08.2013 18:57
намери си любовник и хич да не ти пука
2
19
Лили
Лили
28.08.2013 21:33
Аз пък само ще ти кажа - че всичко на този свят се връща в троен размер. Вече съм жена на средна възраст. Не само че не бях приета от свекърва ми, но омъжвайки се, и родителите ми сякаш се отчуждиха и сякаш не бях тяхна дъщеря. Бях съвсем сама, никой не ме попита как съм нито веднъж, плакала съм, но винаги си казвах, че така ми е било, просто със съпруга ми се справяхме сами, само като се сетя, че сме нямали пари дори за хляб. Нас ни остави, но и спрямо детето никакви чувства и от двете страни. Както и да е - минало, заминало. Днес нещата са повече от различни. Свекърва ми е болна, баща ми - също. Кой мислите, че търсят?! Но правя така, както намирам за правилно. Уважавам всички наред, купувам им най-хубавата храна и лекарства. Грижа се с каквото и както мога. Искам съвестта ми да е чиста. А иначе знам, че тяхната не е...
5
0

Рейтинг

3.7
Общо 7 гласували
5 2
4 1
3 4
2 0
1 0
Дай твоята оценка: