Той е на 250 км. от мен и сигурно прегръща друга

На 14 години съм и знам, сега ще кажете, че съм прекалено малка да обичам, но е така.
Лятната ваканция отидох при роднини. Там има едно момче, ще го наричам И. До сега не ме е забелязвал, но когато го видях, той беше много мил с мен. Започна да ме закача и да ме прегръща. Отначало се дърпах, но не отричам че ми хареса.

Искаше да се снимаме и аз се съгласих. Когато се разделяхме той ме изпрати. Вечерта, когато излязох той дойде и седна до мен. Прегърна ме и аз изтръпнах . Усетих онези пеперуди в корема си и как постепенно се изчервявам. Така беше няколко вечери. . . идваше при мен, прегръщаше ме, докато една вечер не пожела да се разходим. Аз приех. Отидохме в парка и той ме прегърна и ме целуна. Беше вълшебно. . . Не знаех какво да правя. .

Знаех, че нищо няма да се получи но сякаш нещо ме влечеше към него и не исках да ме пуска. . .
Всеки знае обаче, че прекалено хубаво не е на хубаво. . . . една вечер дойде при мен, но вече беше станало време да си ходя. Попита ме дали искам да се разходим и аз му отказах. Тази вечер ме плашеше и за това не му дадох да ме изпрати а помолих един приятел.

И. се ядоса и каза такива неща, които вечно ще помня. Бях му бясна и през целия път не казах нито дума. Идеше ми да крещя. . . но мълчах. На другия ден той ми се извини, но едно извинение не оправя нищо. . . въпреки това аз пак го прегърнах. . . Вече бях хлътнала по него до такава степен че вечер заспивах с неговата снимка на екрана на лаптопа. . .

Имаше малко време преди да си тръгна от роднините ми. . . Не исках да си ходя. Нещо ме спираше и сърцето ми се късаше само при мисълта, че на другия ден ако замина него няма да го има и няма да усета прегръдките му и парфюма на който още миришех. . . Такава болка в гърдите за пръв път усетих. . . .

Сякаш сърцето ти ще избухне и една буца на гърлото не се махаше. . . Какво ставаше с мен. . . нима бях хлътнала до такава степен? !
Ето сега съм тук. . . два месеца след като го видях за последно. . . опитвам се да го забравя, да се разсея да харесам друг. . . не става. . . имам чувството че заради разстоянието го харесвам още повече. . .

Липсва ми, но той е на 250 км. от мен и сигурно прегръща друга. . . Не си пишем, не се чуваме. . . Моля Ви, дайте ми съвет как да го забравя защото не мога. . . не става