Той е по-малък от мен

Не мисля, че имаш място за притеснение, 5 години са нищо, още повече видимо мъжете сега узряват доста рано, а ти ще бъдеш още по-красива след 10 години, повярвай ми, тъй като подозирам това е един от страховете ти.Ако наистина всичко е взаимно, истинско и силно, хич не го мисли. Давай напред и късмет

еи какво значат 5 години моята разлика с мъжа ми е точно толкова..имаме вече 8 годишно детенце...
Важното е да се обичате!!!

Така. Не ме домързя да прочета всички коментари:) Много хора ти казват, че годините нямат значение, но това не е съвсем така. Според мен и имат, и нямат- зависи от толкова много неща, от човека, от целия контекст на ситуацията. Запомни- винаги гледай всички детайли, не само един. Ето например, имаше доста коментиращи, с партньори с големи разлики във възрастта, НО... Повечето разведени, създали най-ценното- децата и, съответно, нямащи какво повече да губят, а напротив, само да спечелят, но при теб не е така. Направиха ми впечатление два-три коментара, ти също би трябвало да ги анализираш. Единият, като го прочетох, чак ми стана мило- момиче на 21, с момче на 18, ами, съвсем нормално, детска работа, двамата имат много време пред себе си, докато ти нямаш. Ето например жената, която се притесняваше, че е на 31, разведена и с дете, а ходи с 20-годишен. Ами няма от какво да се притеснява (е, освен от хорското мнение), защото не губи нито своето, нито неговото време. Тя е на 31, изживяла е най-голямата си любов, има дете. Той пък е едва в началото на живота- на 20- даже 5 години да им изтрае връзката, той пак ще има време да смени поне още две-три след нея и да създаде семейство. А колкото до онези с успешните бракове, някой много точно ти беше казал, че трябва да слушаш сърцето си и ако беше на 100 процента сигурна, че това е твоят човек, нямаше да пишеш тук. Щом питаш, значи не е твоята сродна душа. Годините само тогава нямат значение, защото сродните души, щом са сродни, значи наистина имат еднакви възгледи за живота, еднакви вибрации, абе, просто са създадени един за друг и те си го усещат. Аз не познавам момчето и няма как да ти кажа какъв е и колко е сериозен и дали ти е сродната душа, това ти сама трябва да го усетиш. Всъщност бих могла да ти кажа, ако ви гледам известно време заедно, тоест, ако бяхте мои близки приятели и ви виждах всеки ден. И това ме навежда на мисълта, че трябва да питаш и някоя своя приятелка може би, или дори 2-3 свои приятели и близки, за мнението им от страни. Ще ти кажа какви асоциации ми създаде само едно твое изречение, понеже се сетих за други подобни момчета. Значи, той е твърде вероятно да не те лъже и наистина да има силни чувства към теб, но по природа мъжете са си малко по-безотговорни, в смисъл, че не мислят и анализират така детайлно като жените, всички плюсове и минуси и той сега не се замисля, че не се е наживял. Сега е влюбен, светът му се върти около теб и е искрен, типично по младежки.И също тъй, типично по младежки, наистина сам да си вярва, че иска същите неща като теб, как да го кажем, може просто да е заслепен, те са си такива, по-първични. Може сега да си мисли така,а после да се промени, но ще е изгубил ценното ти време. И това си има своето биологично обяснение- те не бързат, защото могат да имат деца и на 60, докато при жените това е невъзможно, или поне не по естествен път. Ще ти кажа, че аз на 25 се чувствах дете (сега съм на 29), а за мъжете да не говорим- те съзряват по-късно, трябва да е поне на 30 един мъж, за да иска семейство, през другото време може само да си мисли, че иска. Аз имах две връзки и двамата мъже, с които съм била бяха със 7 години по-големи от мен, сигурно нещо кармично е това. Та, първата беше, когато аз бях на 22, а той на 29. В начлото не му дадох годините, изглеждаше ми на около 25. Той ми беше първият мъж. Призна ми, че е на 29 още в самото начало на връзката ни, часове след първата ни целувка. Тогава си помислих, че това не е много добре. Реших да му дам шанс, но всъщност се оказах права в първоначалната си преценка. Харесвах го, но не достатъчно, не бях истински влюбена в него, просто си бях решила, че вече ми е време да имам приятел. После разбрах, че съм направила грешка, че се хванах точно с него, защото той се влюби много силно, а аз не. И след 5 месеца аз реших да го оставя- не просто заради годините, а защото знаех, че не е той човекът и няма да е честно да му губя времето. Да, харесвах си го, но моят път сега започваше, а той вече беше на възраст за създаване на семейство. След три години разбрах от случайна наша обща позната, че вече имал сериозна връзка с някаква жена, която пък била по-голяма от него:) Миналата година пък се влюбих до полуда в един мъж, с който също имахме такава разлика. И този път вече си мислех, че не е голяма, защото си викам и двамата сме на възраст за женене вече и тогава съвсем друга гледна точка имах. Бях много, ама наистина много влюбена, но и при мен, както и при теб, нещо ме алармираше, че не е той истинският и си задавах многократно въпроса защо тогава Бог ни среща на тази възраст, само да ни губи времето и на двамата, особено неговото. А то какво било, разбрах по-късно от трето лице, че той важните неща отдавна си ги е изживял- бил разведен, с голяма дъщеря, само няколко години по-малка от мен. Заболя ме не от това, а че го е крил- нещо толкова важно, както и много други неща е крил, сигурно даже и годините си, защото ми изглеждаше по-възрастен, от колкото се представяше, но това е друга тема. Та, мисълта ми беше за теб, че това, което ти наричаш разум, всъщност не е разумът ти, ами си е точно твоето 6то чувство, твоята интуиция. А онова, което бъркаш със сърцето, не е то, а най-вероятно става дума за физическо привличане. Иначе нямаше да се колебаеш и да питаш тук. И пак казвам, гледай целия контекст на ситуацията:)

Имам 17 годишен брак с 5 години по-млад от мен съпруг. Имаме две деца. Ако човекът е точен, като при мен, всичко ще е наред!

и аз имам връзка с мъж 15 години по-млад от мен,но това не пречи на нищо,важното е да се разбирате и уважавате.

Ходи ли по дискотеки? Обича ли нощния живот или накратко - наиграл ли се е? Ако не е рискът е голям.
По-добре да знаеш, че си опитала и не си успяла, отколкото да се чудиш цял живот дали е щяло да стане.

ми клати го па ако не стане здраве да е.... кво ти пречи или на 30 ще чакаме принца тепърва хахах успех

Оооо, стига си се притеснявала за годините. Не робувай на стари порядки!

Здравей, и аз бях в твоето положение, но при мене не се получи,той просто искаше да си поживее,и всичко приключи,но ако си мислиш, че си заслужава да си с него не се отказвай,възрастта не е пречка, за двама които се обичат.

здравей...какво лошо има в това ,че е на 25 год и иска деца ,семейство и т.н.,аз смятам ,че щом сърцето ти го иска трябва да се отдадеш изцяло на него ,а не на годините.Когато с моя мъж реших ме да създадем семейство той беше на 23 год и на 25 год беше когато родих първото ни дете.Смятам ,че и на 25 год има мъже ,който мечтаят за семейство и деца.Успех мила