Той е по-малък от мен
редакция:
АнонименНовак
Здравейте,
Ето, че реших и аз да споделя своята история. Жена на 30 години съм. Преди известно време се запознах с един мъж (или поне така си мислех). Ходим да се забавляваме в един и същи клуб, освен това имаме общи познати и така от дума на дума почнахме да се виждаме. Всичко до тук ок. Той е страхотен, държи се адски добре, с него се чувствам страхотно.
Предишната ми връзка не свърши добре и ми трябваше много време да му се доверя. Проблемът е, че така и не се бях сетила да го питам на колко години е. Аз изглеждам доста по-малка и като застана до него въобще не си личи. Та. . . той е на 25. . . м да. . . кофти. . . Сама съм си виновна, да бях се поинтересувала. Но той изглежда по-голям и въобще не съм си помислила, че имаме такава разлика.
Когато разбрах, го хванах да си поговорим (и той не ме беше питал аз на колко съм) смях. . . Обясних му, че на тази възраст искам други неща, семейство, деца (и без това вече почнах да се притеснявам, че ще си остана сама). Все пак той е още млад. Не ме разбирайте погрешно. Харесвам го, наистина, но реално какво бъдеше имаме? Само, че той не иска и да чуе.
Бил ме харесвал, искал да бъде с мен и той искал същите неща (да, да, трудно ми е да го повярвам). Направо не знам какво да правя. . . Разумът ми казва, че от това нищо няма да излезе, обаче сърцето ми е на друго мнение.
Ако някой е преживял нещо подобно, нека сподели. И моля без обиди и подигравки.
Благодаря.
Ето, че реших и аз да споделя своята история. Жена на 30 години съм. Преди известно време се запознах с един мъж (или поне така си мислех). Ходим да се забавляваме в един и същи клуб, освен това имаме общи познати и така от дума на дума почнахме да се виждаме. Всичко до тук ок. Той е страхотен, държи се адски добре, с него се чувствам страхотно.
Предишната ми връзка не свърши добре и ми трябваше много време да му се доверя. Проблемът е, че така и не се бях сетила да го питам на колко години е. Аз изглеждам доста по-малка и като застана до него въобще не си личи. Та. . . той е на 25. . . м да. . . кофти. . . Сама съм си виновна, да бях се поинтересувала. Но той изглежда по-голям и въобще не съм си помислила, че имаме такава разлика.
Когато разбрах, го хванах да си поговорим (и той не ме беше питал аз на колко съм) смях. . . Обясних му, че на тази възраст искам други неща, семейство, деца (и без това вече почнах да се притеснявам, че ще си остана сама). Все пак той е още млад. Не ме разбирайте погрешно. Харесвам го, наистина, но реално какво бъдеше имаме? Само, че той не иска и да чуе.
Бил ме харесвал, искал да бъде с мен и той искал същите неща (да, да, трудно ми е да го повярвам). Направо не знам какво да правя. . . Разумът ми казва, че от това нищо няма да излезе, обаче сърцето ми е на друго мнение.
Ако някой е преживял нещо подобно, нека сподели. И моля без обиди и подигравки.
Благодаря.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.9
Общо гласували: 12
54
45
31
22
10
Дай твоята оценка:
Коментари
А аз какво да кажа като ме харесва момче с 11 години по-малко от мен... На 31 съм, с един успешен но трагично завършил брак зад гърба си, дете в предучилищната, а той е... толкова много по-млад... Въобще не съм го допускала на близко разстояние, но доста се замислих какъв е точно проблемът... Познавам мъже и на по 40-50, които са непорастнали момченца... притеснително е, че над 10 години разлика в по-напреднала възраст физически си личат... НАпример жена на 50 , мъж на 40... Но 5 години е нищо...
Поздрави!
Някои ще възкликнат: "Да, да, то такива няма!" или "Това е само в приказките"! Глупости! Говоря от личен опит! Разликата между мен и мъжът ми е 13 години, в негова полза ;)Имаме дете и се радваме на прекрасен живот заедно. По-прекрасен от на всички семейни познати и приятели, които имам с "нормална" разлика в годините. И това е не само мое мнение.
Е, ти сама можеш да прецениш положението при вас и сама можеш да вземеш решение! Той ли е, не е ли той?! ;) :*