От онзи ден до сега не спираме да се караме
редакция:
Здравейте. Моята история е следната: Преди три години се запознах с най-прекрасното момче. В момента аз съм на 17, а той на 18. На 25 декември имаме годишнина. До скоро всичко вървеше повече от перфектно-не се карахме, рядко спорехме за каквото и да било, угаждаме си на всичко. Преди две седмици обаче, някакво момче беше публикувало под снимката ми сърце, а гаджето ми успял да го види преди мен.
Аз не го познавах това момче, та ми дойде като гръм от ясно небе. Изпокарахме се, както никога. Каза ми да го махна от приятели - махнах го. След това се оправихме, поне така си помислих. От този ден до сега не спираме да се караме . . за каквото и да било. Караме се почти постоянно, а той се държи странно.
Продължава да казва, че няма нищо, че онова не е било нищо, но аз знам, че има. Какво да правя? Старая се вече да си мълча вече, но отвътре умирам Обичам го и знам, че и той ме обича, но не знам какво да правя. Не искам да се разделяме, още повече сега, когато 25 е толкова близо . .
Аз не го познавах това момче, та ми дойде като гръм от ясно небе. Изпокарахме се, както никога. Каза ми да го махна от приятели - махнах го. След това се оправихме, поне така си помислих. От този ден до сега не спираме да се караме . . за каквото и да било. Караме се почти постоянно, а той се държи странно.
Продължава да казва, че няма нищо, че онова не е било нищо, но аз знам, че има. Какво да правя? Старая се вече да си мълча вече, но отвътре умирам Обичам го и знам, че и той ме обича, но не знам какво да правя. Не искам да се разделяме, още повече сега, когато 25 е толкова близо . .
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 2
51
40
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
така е, човек се научава с времето. ;)