Не спирам да се обвинявам за смъртта му

Не спирам да се обвинявам за смъртта му
Снимка: ezine.bg
Здравейте, много истории за живота на различни хора прочетох тук, виждам че се отзовавате на помощ, затова реших и аз да споделя своята история. Аз съм момиче на 23 години. До 8ми януари тази година живота ми беше идеален. Имаше едно момче, с което се запознах когато бях на 15 години, след известно време тръгнах с него на шега.

Но с течение на времето се оказа че той беше моята сродна душа и човека, отреден ми в живота. Връзката ни беше повече от идеална, докато на 21. 05. 2009 година той замина за Испания със семейството си, понеже бизнеса им се разшири и нямаше друг вариант освен да заминат. За 14. 02. 2010 година ми подари билет за Барселона, но аз така и не успях да го ползвам, защото родителите ми не ми позволиха да замина.

И след известно време усетих и видях, че разстоянието което ни делеше беше огромно и беше почти невъзможно да продължаваме с връзката си. Взех решението да се разделим, за да се опитаме да бъдем щастливи, макар и да не сме заедно. До миналата година лятото бяхме разделени ( аз имах няколко момчета, с които ходех, но нито едно от тях не можеше да заеме мястото му) и той ми каза, че се връща в България заради мен и ме попита дали искам да сме заедно.

Аз естествено се съгласих, той си дойде, купи апартамент само за нас двамата, заживяхме заедно и всичко беше перфектно. На 15. 10. 2012 година той ми предложи, аз казах "ДА" и започнахме подготовката за сватбата. Определихме и дата за сватбата 28. 01. 2013г. За коледните и новогодишните празници му се наложи да си отиде за няколко дни в Барселона, на Нова година когато се чухме той ми каза, че иска дете от мен, аз не се съгласих защото все още уча и не бях готова.

Скарахме се ужасно много и той ми каза, че ще се прибере възможно най-бързо в България, за да поговорим. Но вместо да си тръгне със самолета, той решава че ще си тръгне с колата и на 8ми януари остава на място след тежка катастрофа с пиян тираджия. Когато разбрах новината от майка му аз не можах да приема, че него вече го няма. Сринах се тотално и тръгнах по много лош път, но се оправих.

Откакто разбрах за смъртта му си налагам това, че аз съм виновна, че ако не се бяхме скарали по телефона той щеше да си дойде със самолета и сега щеше да е жив. Обръщам се към Вас да ми дадете съвет какво да направя, за да се опитам да продължа напред. . .

Рейтинг

4.6
Общо 5 гласували
5 3
4 2
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (16)

Изпрати
Тит
Тит
17.10.2013 22:18
благодаря на всички за подкрепата, която ми дадохте, въпреки че не ви познавам. От една седмица ходя при терапевт и мисля че започва да има ефект. Със сигурност мисля да ви послушам и да започна някак си живота си наново заради него, защото съм сигурна, че той бий искал да бъда щастлива, макар и без него. Благодаря ви още веднъж от сърце. Страхотни сте :)
1
0
ЕЛИЗА
ЕЛИЗА
11.10.2013 19:59
Чувството за вина е по-лошо дори от скръбта. То ме разяжда - моят съпруг почина в съня си. В седмицата преди смъртта му, забелязала, че се задъхва и не може да диша добре, го заведох на джипи и уговорихме преглед за сънна апнея. Определихме час за след седмица. В този момент ми дойде да извикам, че седмица е много, че той няма това време, че в момента трябва да му направят кардиограма, но не го направих.... Защо? Защото беше много страшно да го изрека, защото не исках да го стресирам, защото исках да заглуша този вътрешен глас...
И наистина след седмица почина... А аз се укорявам безкрайно. има два варианта - ако нещата не са зависили от лекарите, а от бог - поне изживя пълноценно седмицата. а ако е могло дасе помогне, дано Бог и той ми простят!
Но ти си твърде млада и не се обременявай, живей пълноценно.
1
0
Нина
Нина
01.10.2013 10:49
Мило момиче, не се обвинявай за смъртта му. Не е в нашата власт да определяме тези неща, а в ръцете на Бог. Запази хубав спомен за хубавите дни с него и продължи напред, следвай своята съдба. Преди време прочетох хубава мисъл- "Другото име на случайността е Бог." Помисли.
3
1
анонимен
анонимен
30.09.2013 21:47
Не се коси, коя си , че да си виновна за един човешки живот..., Бог решава това. Спри да се измъчваш, мисли с любов за него, говори му в ума си и всичко ще е наред.
1
0
Мария
Мария
30.09.2013 18:05
Скъпа,искрено съжалявам за загубата ти..Нещо подобно оставя необятна празнина и болка в душата на човек.Не мога да си представя как се преживява подобна трагедия,но ти си длъжна да го направиш защото той би искал да си щастлива..та нали това е искал през цялото време.Това едва ли ще е достатъчно,за да се почувстваш по-добре за това моя съвет е раздавай се,прави добро..съсредоточи цялата си енергия и същество да помагаш..било то като дариш малка сума,дрехи или играчки на някой дом или на хора в нужда..осинови животинче и му дари добър живот..стани доброволец някъде.Мен това винаги ме вдига на крака,наистина ми помага,когато имам мисия.А колкото до емоционалното ти състояние потърси терапевт,практикувах йога и скоро мирът ще дойде..предполагам,че има с кого да говориш за това,а ако с удоволствие бих те изслушала.Успех!
0
0
......
......
27.09.2013 10:14
Виж преживях подобна случка но беше мой много близък приятел ... всеки път когато се сетя за него плача като малко дете но това е живота винаги отнема най-скъпото просто го приеми и продължи напред времето лекува... Просто приеми факта че той е на по добро място и сега е твоят ангел хранител ...
0
0
Дидка
Дидка
25.09.2013 15:11
Историята ти много ме трогна.
Много съжалявам за загубата ти.
Искам да ти кажа, че според мен, ти нямаш никаква вина за случилото се. Човек не знае какво му е отредено. И няма никаква гаранция, че ако беше хванал самолета, пак нямаше да се случи най-лошото. Това му е било писано на момчето, за голямо съжаление.
1
0