Той не отвръща на чувствата ми

Здравейте! Аз съм на 14 и тази година съм 8 клас и съучениците ми са нови. Но има специално едно момче. То беше в съседния клас миналата година. В началото не бяхме близки но имаше една екскурзия около месец след започването на учебната година.

И от тогава станахме по близки. Казваше ми, че може да ми споделя и се сближихме. Седим на един чин и всеки час си говорим и ни е забавно. Но аз не исках да го харесвам, дори не съм си и помисляла, но. . Една нощ преди да заспя си мислих само за него.

Но реших да си изпразня главата, не исках да се повече от приятели, защото той от време на време казваше, че много момичета го харесвали. И за няколко дни всичко си беше нормално, но от тогава нататък не спирам да мисля за него. А не искам, защото не знам дали е споделено.

От една страна сме близки и си споделяме, но от друга той има доста приятелки момичета и не мисля, че за него това е специално. Но за мен е. . . Преди около седмица отидохме на един театър (от училище ни задължаваха). И аз преди няколко дни го бях попитала ако е много близък с момиче и я харесва , но не е сигурен дали тя му отвръща със същото, ще й каже ли.

И той отговори, че първо ще се увери дали тя го харесва, иначе не би жертвал приятелството. Та на този театър аз го питах дали си е харесал някое момиче и той каза, че не е. И после ме пита аз дали харесвам някое момче. . . Исках да му кажа, че е той , исках да го прегърна и той да ми каже, че чувства същото. Мълчах няколко секунди, той ме гледаше.

И аз казах, че не харесвам никого. Той каза добре и започна да говори нещо с момичетата отпред. А аз се чудих, чудих се дали сгреших като не му казах , или направих правилното? Не знам. Дори не знам какво точно чувствам. Искам ли да е така? Не знам. . Не съм казала нищо и на най-добрата си приятелка. Но знам, че тя знае, че го харесвам. И бяхме в час по музика(по музика седим на един чин). Тя ми каза "Харесваш го". . .

И аз. . не знам аз щях да се разплача, защото не искам да е така, той не отвръща с това, което аз чувствам към него. Или поне не го показва. . Аз се обърнах с лице към стената и полагах всякакви усилия да не се разплача. И успях. След малко се обърнах към нея и скалъпих история, че съм се сетила за предишния ми приятел(единствения)и ми станало тъжно.

Не мога да й кажа, защото ако го направя означава, че го признавам и пред себе си. А не искам. Той не ме харесва. А аз. . мисля, че го обичам. . не знам, не съм сигурна в чувствата си. Моят въпрос е. . да рискувам ли и да му кажа с голям риск приятелството ни да свърши. . или дори ако не да свърши, да се промени. . Той ще ме гледа с други очи ако знае , че изпитвам нещо повече към него. . Или да чакам да отмине? Знам , че може да прозвучи странно, защото съм 8 клас. Но децата нямат ли чувства?