Подигравам се с чувствата му, а той не го заслужава

bЗдравейте, от скоро следя вашите истории и прочетох доста и всякакви. Сега реших да споделя и аз моята. Ще започна с това, че съм момиче на 15 години.

До сега съм имала 2 сериозни връзки. ( до колкото мога да ги нарека сериозни предвид възрастта ми ) Те бяха половин и една година. А сега съм сама от близо половин година. Но съм добре, нищо не ми липсва.

И така да стигна до проблема ми. Запознах се скоро с въпросното момче, което също е на моята възраст. Стана съвсем случайно, покрай моята най -добра приятелка, която ми е като сестра. Тогава те си пишеха и той един ден ме помоли да му разкажа неща за нея.

Аз се съгласих, защото наистина беше добро момиче. В началото му пусках и някоя друга лъжа, нямах му доверие все още. Постепенно с него започнахме да си пишем денонощно. И между темите за нея, се опознавахме. Стана ми много близък. И така около месец.

Но нещата между тях не се получиха. А, аз исках да го запазя като приятел. Приятелката ми нямаше нищо против и аз продължих да си пиша с него. Но постепенно той започна да се държи различно, говореше за нашето бъдеще, започна да ми казва, че ме обича все по често. И такива неща.

Понеже той живее в град съвсем близо до нашия, един ден дойде тук. Остана в негов приятел и се виждахме 2 дена. Първия всичко мина добре, посрещнах го на гарата, обикаляхме из града, смеехме се. Като приятели. Но оставаше около четвърт час докато си тръгна и бяхме седнали на една пейка, да си починем и тогава той ми каза

" Искаш ли да попрекалим ? " , което на негов език означава, целувки, милувки. Аз казах не, опитах се деликатно да му обясня че не трябва. И се разминах.

На следващия ден отново правихме същото, пак седнахме но този път имахме повече време да поседим и си говорихме, когато изведнъж се обърнах към него и той ме целуна. Аз се отдръпнах и му казах, че не е правилно и да не го прави отново.

Но той не ме послуша и последваха още 2/3 пъти. . . накрая вече нямаше как да бъда мила и му казах направо, че нищо няма да се получи и да не опитва. Той каза, че ме е разбрал и не искал да ме загуби за това нямало да се повтори. И така свърши и тази наша " среща ".

Следващите дни имах ангажименти и не можехме да се видим, той си тръгна и от тогава си говорим само по скайп и фейсбук. Преди 2 дена ми написа, че е влюбен в мен, но знаел, че няма да се получи. Аз също имам чувства към него, но само приятелски. А момчето е наистина прекрасно, прави ме ужасно щастлива.

Кара ме да се усмихвам постоянно, разсмива ме. Харесва му да вижда усмивката ми. И усещам любовта му, но по този начин се чувствам така, сякаш го използвам, подигравам се с чувствата му, а той не го заслужава. Моля Ви, дайте ми съвет как да постъпя. /b