Ezine.bg»Споделени Истории»Любовни връзки и истории»Щастливо омъжена съм, а от години съм влюбена в колега
Щастливо омъжена съм, а от години съм влюбена в колега
АнонименНовак
Здравейте,
Не знам как да започна защото съм зряла жена на 46г. , а се чувствам като тиинейдрърка на 15. Семейна съм от 24 г. с две прекрасни деца и добър съпруг. Всичко е наред в семейството ми, но аз съм влюбена в колега от доста години. Всичко започна, когато си смених работата и се запознах с въпросния колега, който ми се води началник. За отрицателно време се сприятелихме и започнахме да си споделяме всички интимни подробности от живота.
Забравих да спомена, че и той е семеен и е с две години по голям от мен. Започнахме да излизаме от офиса заедно под предлог че отиваме по работа всеки ден и да се прибираме все по-късно и по-късно. Приятно ни беше заедно и търсихме всевъзможни начини да сме насаме. А какво правехме ха ха ха ми нищо просто се разхождахме, пиехме кафе, ядяхме сладолед, ближехме близалки, смеехме се на воля, возехме се безцелно с колата, или си говорихме за сериозни неща.
Ако се случеше да се задържим в офиса по дълго време, постоянно се гледахме в очите и намирахме начин да се отделим в някое кътче и да си поговорим. На всички около нас им беше ясно, че има нещо което ни привлича един към друг но нито той, нито аз намерихме смелост да си го признаем. Дори когато колегите ни подмятаха дебелашките си шеги ние просто не им обръщахме внимание , и продъжавахме да сме близо един до друг. Но, се случи така, че мен ме съкратиха и той си остана сам там.
Чувахме се по телефона, но той нямаше възможност много, много да излиза и така аз реших, че съм пропуснала шанса си да се случи каквото и да е било между нас.
Ноооо, преди няколко месеца и той беше съкратен и първо на мен ми се обади да ми каже. Така лека полека си подновихме контакта. Първо започнахме да се чуваме редовно по телефона, после да си искаме услуги един на друг и накрая да се срещаме за тортичка или невинно питие.
Много се вълнувам когато видя, че той ми звъни /като ученичка съм/след всяко излизане с него се чувствам като нова, пълна с енергия и щастлива. Нямам куража да му призная какви чувства имам към него, защото не съм сигурна как ще ги приеме /не, че от негова страна, не е имало намеци за нещо по-сериозно , но аз винаги съм ги пускала покрай ушите си/ , и за това искам да ми дадете съвет как да постъпя и как да не го загубя пак.
Моля, не ме щадете казвайте го направо предпочитам истината.
Не знам как да започна защото съм зряла жена на 46г. , а се чувствам като тиинейдрърка на 15. Семейна съм от 24 г. с две прекрасни деца и добър съпруг. Всичко е наред в семейството ми, но аз съм влюбена в колега от доста години. Всичко започна, когато си смених работата и се запознах с въпросния колега, който ми се води началник. За отрицателно време се сприятелихме и започнахме да си споделяме всички интимни подробности от живота.
Забравих да спомена, че и той е семеен и е с две години по голям от мен. Започнахме да излизаме от офиса заедно под предлог че отиваме по работа всеки ден и да се прибираме все по-късно и по-късно. Приятно ни беше заедно и търсихме всевъзможни начини да сме насаме. А какво правехме ха ха ха ми нищо просто се разхождахме, пиехме кафе, ядяхме сладолед, ближехме близалки, смеехме се на воля, возехме се безцелно с колата, или си говорихме за сериозни неща.
Ако се случеше да се задържим в офиса по дълго време, постоянно се гледахме в очите и намирахме начин да се отделим в някое кътче и да си поговорим. На всички около нас им беше ясно, че има нещо което ни привлича един към друг но нито той, нито аз намерихме смелост да си го признаем. Дори когато колегите ни подмятаха дебелашките си шеги ние просто не им обръщахме внимание , и продъжавахме да сме близо един до друг. Но, се случи така, че мен ме съкратиха и той си остана сам там.
Чувахме се по телефона, но той нямаше възможност много, много да излиза и така аз реших, че съм пропуснала шанса си да се случи каквото и да е било между нас.
Ноооо, преди няколко месеца и той беше съкратен и първо на мен ми се обади да ми каже. Така лека полека си подновихме контакта. Първо започнахме да се чуваме редовно по телефона, после да си искаме услуги един на друг и накрая да се срещаме за тортичка или невинно питие.
Много се вълнувам когато видя, че той ми звъни /като ученичка съм/след всяко излизане с него се чувствам като нова, пълна с енергия и щастлива. Нямам куража да му призная какви чувства имам към него, защото не съм сигурна как ще ги приеме /не, че от негова страна, не е имало намеци за нещо по-сериозно , но аз винаги съм ги пускала покрай ушите си/ , и за това искам да ми дадете съвет как да постъпя и как да не го загубя пак.
Моля, не ме щадете казвайте го направо предпочитам истината.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (23)
Изпрати
До Миро,ти кой си,та да кажеш кой къде да си го наляга?
Дай съвет,не давай заповеди!
До авторката:Един път се живее,вчера е минало , а утре може и да няма.
Вие подредете приоритетите си и вземете сама своето решение.Акъл може да ви дават,но никой не може да ви съди.Ти си щастлив човек,за това е така.Една връзка трябва да гради и да се развива или поне да държи положението там където е.Това се отнася за всеки вид връзки.Ако нещо се руши заради пясъчни кули ,не е правилно.Не налагам мнението си.Зрял човек си и ти владееш собствения си живот.
Дай съвет,не давай заповеди!
До авторката:Един път се живее,вчера е минало , а утре може и да няма.
Вие подредете приоритетите си и вземете сама своето решение.Акъл може да ви дават,но никой не може да ви съди.Ти си щастлив човек,за това е така.Една връзка трябва да гради и да се развива или поне да държи положението там където е.Това се отнася за всеки вид връзки.Ако нещо се руши заради пясъчни кули ,не е правилно.Не налагам мнението си.Зрял човек си и ти владееш собствения си живот.
5
4
аз съм малко по-голяма и с опит в това отношение.престани да се срещаш с тоя човек,защото когато станат нещата по-сериозни,всичко рухва. той ще се прибере у дома. повярвай.така,без ангажименти към теб,му е лесно . на теб- също.нооо опре ли ножа до кокала- всеки бяга.а и ти както виждам,нямаш никакъв проблем.иначе губиш свобода,спокойствие,уважение,недай боже мъжът ти да разбере.ще се чувстваш виновна цял живот,дори и пред децата си.
4
1
Споменавате, че сте семейна с добър съпруг.Смятам,че на тази възраст не ви отива да описвате, че сте влюбена в друг мъж при положение, че нямате предпоставки за това. От моя гледна точка небива да приченявате страдание на съпруга си при положение, че имате две деца и от 24 години сте споделяли залъка си. Споделям това,поради това, че и аз съм на тази възраст с две деца и прекрасен съпруг и за нищо на света не бих му причинила това старание. Вразумете се и не причинявайте мъка на човек до вас!
7
4
пробваите с това , мъа ви да заприлича на него или го накараите да почне да прави нещо различно със себе си ,за да има някаква полойителна промяна , но и това ,ако не стане според мен не е хубаво да си пропилявате останалата част от йивота с човек които няма да заобичате отново дори и след като се опитал да се промени . И с това\\\'о как ще си пропилеете толкова години градян брак\\\' е още по голямо клише ;) ,защото не мойеш да заповядваш на сърцето .. ! а ако се чудете как ще го приемат децата - те винаги ще ви обичат ,и аз сам пораснала с разделени родители ,но никога не бих се разсърдила на маиками ,че е решила да избере щастието си пред това да е с фълшив брак с маски ,по добре хубаво си помислете ,какво ви казвам аз ,а не другите праведни нещастници ;) .. а до колкото за мъйа ви - в морето риби колкот щеш и нещеш ,все ще ви забрави някак ,ще си намери друга йена която ще го боготвори ,сиг ще му е трудно ,но всяко зло за добро .. но на първо място първо се убедете ,че йеланият мъй също би го направил за вас ,защото да не останете сама ,че от два стола наи боляло ,като се паднело :)))))) извинявам се за многото грешки ,но нямам кирилица и от гоогле намерих как 'уш' за обърна от латинеца ,но не стана много ,но вие сте грамотен човек ще ме разберете
6
1
Леле г-ж вие сте на 46 цял жовот сте градили и искате да загубите всичко което сте постигнали замислете се трапката удоволствието с този човек едва ли ще заменят семеиството ви. Вместо да тарсите алтернатива на мъжа си помислете как да го надградите че да стане така ,както шефа ви! Не ви отива виждам че сте интелигентна жена... Нали знаете клиширания съвет на 21 век "Незнам ти си знаеш" , но това ми прилича ще ви посъветвам метафорично правите фирма градите я цял живот и изведнаж ви дават много пари да зарежете 24г. труд да подарите тези год за някаква сума която всички знаем готови пари наи лесно се харчат ... Преценете си , но за мен правите грешка защото маи не сте си направили приоритетите в живота а за жена на 46 това е доста срамно...
5
7
ми за това са те и съкратили евентуално пффф :)))
4
4
Не не позна това няма нищо общо просто фирмата вече не съществува
4
0
Колешкеее,повечко работа за теб,а не мислиш глупости!Иначе акъла ви само в чатала!
2
4
налягаи си онова при мъжа си и децата
4
5
Послушайте сърцето, но и разума си! Не слушайте и не обръщайте внимание на ефтините клюкарски обвинения! Задайте си правилните въпроси и си отговорете честно : ако наистина сте щастлива и обичана от съпруга си, защо сте влюбена в друг? Какво точно наричате " щастие"? Правите ли разлика с " комфорт"? Какво ви липсва с мъжа Ви, за да го намирате с другия мъж? Какво ви носи той - може би нещо, от което винаги сте имала нужда, без да знаете какво е то? Щастието и свободата не са състояния, а убеждения, помислете върху това! Кураж!
13
0
Прощавай маце ама да попитам това опит да напишеш кратък разказ с неочакван край ли е що ли? Любов казваш и то от години а секс не що за мъж е това. Всеки знае че след приятно питие следва още по-приятен секс а щом и любов има ще е изкуство. Или си писала по темата ама аз съм пропуснал таз глава:))))))
7
0
Рейтинг
3.9
Общо гласували: 7
51
44
32
20
10
Дай твоята оценка:
