Щастливо омъжена съм, а от години съм влюбена в колега

Здравейте,
Не знам как да започна защото съм зряла жена на 46г. , а се чувствам като тиинейдрърка на 15. Семейна съм от 24 г. с две прекрасни деца и добър съпруг. Всичко е наред в семейството ми, но аз съм влюбена в колега от доста години. Всичко започна, когато си смених работата и се запознах с въпросния колега, който ми се води началник. За отрицателно време се сприятелихме и започнахме да си споделяме всички интимни подробности от живота.

Забравих да спомена, че и той е семеен и е с две години по голям от мен. Започнахме да излизаме от офиса заедно под предлог че отиваме по работа всеки ден и да се прибираме все по-късно и по-късно. Приятно ни беше заедно и търсихме всевъзможни начини да сме насаме. А какво правехме ха ха ха ми нищо просто се разхождахме, пиехме кафе, ядяхме сладолед, ближехме близалки, смеехме се на воля, возехме се безцелно с колата, или си говорихме за сериозни неща.

Ако се случеше да се задържим в офиса по дълго време, постоянно се гледахме в очите и намирахме начин да се отделим в някое кътче и да си поговорим. На всички около нас им беше ясно, че има нещо което ни привлича един към друг но нито той, нито аз намерихме смелост да си го признаем. Дори когато колегите ни подмятаха дебелашките си шеги ние просто не им обръщахме внимание , и продъжавахме да сме близо един до друг. Но, се случи така, че мен ме съкратиха и той си остана сам там.

Чувахме се по телефона, но той нямаше възможност много, много да излиза и така аз реших, че съм пропуснала шанса си да се случи каквото и да е било между нас.
Ноооо, преди няколко месеца и той беше съкратен и първо на мен ми се обади да ми каже. Така лека полека си подновихме контакта. Първо започнахме да се чуваме редовно по телефона, после да си искаме услуги един на друг и накрая да се срещаме за тортичка или невинно питие.

Много се вълнувам когато видя, че той ми звъни /като ученичка съм/след всяко излизане с него се чувствам като нова, пълна с енергия и щастлива. Нямам куража да му призная какви чувства имам към него, защото не съм сигурна как ще ги приеме /не, че от негова страна, не е имало намеци за нещо по-сериозно , но аз винаги съм ги пускала покрай ушите си/ , и за това искам да ми дадете съвет как да постъпя и как да не го загубя пак.
Моля, не ме щадете казвайте го направо предпочитам истината.