Колкото повече – толкова повече
редакция:
Ива БорисоваНовак / Автор
„Колкото повече, толкова повече! Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед. ...“ из Философията за живота на мечо Пух .
Четейки тези редове си мисля, че често това е истина за всеки от нас. Хората явно са устроени така, че никога да не им стига това, което имат. Мисля си, че в това се корени идеята на прогреса и развитието. Стигнали сме до това ниво благодарение на нестихващите ни желания за „още и още”.
Някъде прочетох, че когато човек спре да мечтае започва да остарява.
Мечтите ли са това, което определят жеалнието ни за живот?
Това ли е наистина нещото, което ни движи напред?
Замисляме ли се, дали във всяко едно отношение, да имаш повече е по-добре. Често се оказва, че колкото повече материални блага имаме, толкова повече разходи по тях има. Нужно ли ни е това всъщност?
Но в крайна сметка неволята учи или както се казва „Дупе знае две и двеста.”
Можем със секс, но можем и без. При повечето хора първото е за предпочитане, но ако дълго време не ни се случва, започваме да свикваме, а с времето ставаме и лениви. И обратно ако често изпитваме любовни ласки искаме все по-често да ги изпитваме. И от този пример става ясно двупосочността на желанията – важно е да имаме в повече, но в коя посока?
И ако искаме все повече се питаме - върти ли се всичко около количеството или по-скоро около качеството? А за вас кое е по-важно?
Аз например не мога без сладко. Имаше време преди години, когато си хапвах значително количество шоколад на ден, а можех и още.
Ако разгледаме комерсиалната страна на нещата ще видим, че много хора си мислят, че не искат например да имат много пари, а само колкото да живеят нормално. Но се питам, ако имат толкова колкото искат, дали пък няма да поискат и повече? И все пак...човек си мисли, че ако има определена сума „Х“ би си живял добре. Защо обаче като достигне до въпросната сума, вече разбира че може да има повече и фантазията продължава да работи.
Според вас трябва ли всеки сам да си налага мярка и да търси златната среда?
Или трябва да грабим с широки шепи, колкото можем повече от живота.
И наясно ли сме какви точно нужди имаме и искаме да покрием с желанията си?
Четейки тези редове си мисля, че често това е истина за всеки от нас. Хората явно са устроени така, че никога да не им стига това, което имат. Мисля си, че в това се корени идеята на прогреса и развитието. Стигнали сме до това ниво благодарение на нестихващите ни желания за „още и още”.
Някъде прочетох, че когато човек спре да мечтае започва да остарява.
Мечтите ли са това, което определят жеалнието ни за живот?
Това ли е наистина нещото, което ни движи напред?
Замисляме ли се, дали във всяко едно отношение, да имаш повече е по-добре. Често се оказва, че колкото повече материални блага имаме, толкова повече разходи по тях има. Нужно ли ни е това всъщност?
Но в крайна сметка неволята учи или както се казва „Дупе знае две и двеста.”
Можем със секс, но можем и без. При повечето хора първото е за предпочитане, но ако дълго време не ни се случва, започваме да свикваме, а с времето ставаме и лениви. И обратно ако често изпитваме любовни ласки искаме все по-често да ги изпитваме. И от този пример става ясно двупосочността на желанията – важно е да имаме в повече, но в коя посока?
И ако искаме все повече се питаме - върти ли се всичко около количеството или по-скоро около качеството? А за вас кое е по-важно?
Аз например не мога без сладко. Имаше време преди години, когато си хапвах значително количество шоколад на ден, а можех и още.
Ако разгледаме комерсиалната страна на нещата ще видим, че много хора си мислят, че не искат например да имат много пари, а само колкото да живеят нормално. Но се питам, ако имат толкова колкото искат, дали пък няма да поискат и повече? И все пак...човек си мисли, че ако има определена сума „Х“ би си живял добре. Защо обаче като достигне до въпросната сума, вече разбира че може да има повече и фантазията продължава да работи.
Според вас трябва ли всеки сам да си налага мярка и да търси златната среда?
Или трябва да грабим с широки шепи, колкото можем повече от живота.
И наясно ли сме какви точно нужди имаме и искаме да покрием с желанията си?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.2
Общо гласували: 6
53
41
32
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари