Наранена съм повече отвсякога

Здравейте ! Пише Ви едно много нещастно напоследък момиче. Всеки ми казва какво искаш повече от живота, ти имаш всичко. Реално погледнато е така-изпълних мечтата си опознах любовта. Имам страхотно семейство и приятели, които винаги са до мен, но напоследьк се чувствам особено разочарована да разбирам моят любим. Усещам в себе си една празнина-липсва ми любовта. Искам да си имам някой, за който да сьм специална, който да ме накара да се влюбя и да ме прави щастлива всеки ден. Така и не откривам този човек, знам че животьт е пред мен, но след толкова неуспешни опити то най-вече последния. .

Запознах се с момче, изглеждаше много свестен и такова впечатление оставяше в мен. Тьрсеше ме постоянно, по телефона или пишехме, когато бяхме разделени един от друг. . Непрекъснато се виждахме, даже започнах да си мисля, че съм срещнала правилния, докато изведнъж всичко се промени. . След като цял месец се разбирахме перфектно, се разделихме, той не ме потьрси дори ведньж, разбрах че става нещо и се почувствах ужасно. И естествено той се сеща за мен и изпраща смс, в който ми каза, че той не можел да ме дари с любовта и нежността, която аз искам, че той се виждал с приятелките си по-дискретно, което въобще не разбрах и други глупости. Толкова зле се чувствах не знаех къде се намирам, лежах на земята и плачех, обадих се на един най-добрите ми приятели, той остана с мен цяла вечер да ме утешава. .

След 3 дни имах рожден ден и дотова не ми беше, отказах се да празнувам. Обвинявах всеки за моето нещастие времето си течеше, когато започна всичко да избледнява като спомен, той реши да ме потърси пак, и да ме моли за 2 шанс, аз в началото се държах студено, но накрая пак се съгласих, за което много съжалявам. Беше някакво залъгване, поддържахме някаква връзка, говорехме си, пишехме си и аз вярвах че всичко ще се нареди, но не стана така. След като хльтнах отново, той отново спря да ме търси, отново ме нарани и то много силно, трябваха ми няколко дни да се съвзема. Реших този път да го блокирам и да му изтрия номера, така и направих, мина около месец, почти го бях забравила, докато 1 ден не ми звънна непознат номер. Звънна няколко пъти и накрая вдигнах, беше той, искал пак да се чуваме от време на време.

Бях шокирана, но защо съм толкова глупава. . . отново приех. Започнахме пак да се виждаме на 2-3 дена 1 път и аз вече вярвах, че този път всичко ще е наред. Прекалено съм наивна или може би прекалено влюбена. . . . . . Тази седмица решихме да се разходим с приятели и срещам него, но не беше сам, беше с друга. . . . Просто не мога да опиша как се почувствах, сякаш света се беше сринал пред мен. Имах чувството, че не искам да живея повече, добре че моите приятели отново не ме оставиха. Негов познат e мой близьк приятел и аз дьлго крих тази история от него, може би се срамувах. Но в този ден той беше първия човек, за когото се сетих. Остави ме да се наплача, след това му разказах всичко.

Той беше шокиран, каза ми че той постоянно е водел разговори с други момичета, а не само с мен. Скара ми се, че не съм му казала от самото начало, щеше да ми каже истината и поне нямаше да съм толкова наранена. Не съм вярвала, че може да съществува човек като него. Дори започна да пише на най-добрата ми приятелка да я пита как съм била, това беше капака на всичко. Съжалявам че си загубих времето с такъв човек и в момента чувствам, че нямам желание за нищо, нито да излизам, а да не говорим за нова врьзка. Прощавах и се борех за този човек и ме нарани повече от всякога без капчица обяснение. Надявам се някой ден да открия мъжа, който да ме накара отново да повярвам в любовта.