Имам чувството, че съм невидима за околните
АнонименНовак
Видях, че всички публикувате историите си и реших и аз. Тази история не е за любов, напротив. Може да ви се стори малко странна ама. .
Аз съм на 13. Когато съм в училище съм много срамежлива и притеснителна. Моят клас е много задружен, но аз се чувствам невидима. Никой не се интересува от мен или от живота ми. В час сядам сама. Когато отида на училище никой не ме поздравява дори. Всички се лигавят, правят се на интересни. Не познавам много хора от училището ми, ни извън него познавам доста хора.
Когато не съм в училище не съм срамежлива или притеснителна. Там съм себе си. Тоест някой път се лигавя, като другите, но не прекалявам. Когато съм в училище говоря тихо, но когато не съм там някой път даже без да се усетя крещя. С две думи в училище сум коренно различна и не познавам много хора. Когато се запознавам с други хор съм много дружелюбна. Например на една моя приятелка извън училище ходих на рождения и ден. Там се сприателих със всички. Не обичам да излизам много, много навън.
Миналата година трима мои съученици(две момичета и едно момче0 ми станаха приятели, но в края на учебната година ме изоставиха. Все едно са ме използвали, за да мога да се почувствам зле накрая. Аз с нищо не ги бях обидила. През лятото с едното момиче ми каза да се разходим и ми се извини. Когато започна учебната година отново с тези тримата станахме приятели. Но сега само момчето и едното момиче ми казаха, че в училище съм ги дразнила, защото съм била по-притеснителна от другите. Второто момиче не ми е приятелка, но имаме добри отношения. И сега ми е гадно, защото съм сама. Нямам приятели.
Остават два месеца и половина и завършвам 7-ми клас. През септември ще започна 8-ми и съм сигурна, че там ще си намеря страхотни приятели, които ще държат на мен, а не като тези двамата. Искам да ми дадете съвет какво да правя сега, защото не искам през тези два месеца и половина да съм сама.
Аз съм на 13. Когато съм в училище съм много срамежлива и притеснителна. Моят клас е много задружен, но аз се чувствам невидима. Никой не се интересува от мен или от живота ми. В час сядам сама. Когато отида на училище никой не ме поздравява дори. Всички се лигавят, правят се на интересни. Не познавам много хора от училището ми, ни извън него познавам доста хора.
Когато не съм в училище не съм срамежлива или притеснителна. Там съм себе си. Тоест някой път се лигавя, като другите, но не прекалявам. Когато съм в училище говоря тихо, но когато не съм там някой път даже без да се усетя крещя. С две думи в училище сум коренно различна и не познавам много хора. Когато се запознавам с други хор съм много дружелюбна. Например на една моя приятелка извън училище ходих на рождения и ден. Там се сприателих със всички. Не обичам да излизам много, много навън.
Миналата година трима мои съученици(две момичета и едно момче0 ми станаха приятели, но в края на учебната година ме изоставиха. Все едно са ме използвали, за да мога да се почувствам зле накрая. Аз с нищо не ги бях обидила. През лятото с едното момиче ми каза да се разходим и ми се извини. Когато започна учебната година отново с тези тримата станахме приятели. Но сега само момчето и едното момиче ми казаха, че в училище съм ги дразнила, защото съм била по-притеснителна от другите. Второто момиче не ми е приятелка, но имаме добри отношения. И сега ми е гадно, защото съм сама. Нямам приятели.
Остават два месеца и половина и завършвам 7-ми клас. През септември ще започна 8-ми и съм сигурна, че там ще си намеря страхотни приятели, които ще държат на мен, а не като тези двамата. Искам да ми дадете съвет какво да правя сега, защото не искам през тези два месеца и половина да съм сама.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (7)
Изпрати
И аз съм по същия начин. Опитаи се дори когато си в училище да се държиш малко по-като тях. Аз така направих и всички почнаха да дружат с мен.
0
0
По-добре сама отколкото зле придружена!
1
0
Щом ти остават около два месеца, никакъв смисъл няма да правиш впечатление на старите ти съученици. Аз също съм момиче, също съм на 13 и идеално те разбирам. Преди две години и аз бях сама, но като си поех въздух се запознах с едно момиче, което сега е най-добрата ми приятелка и ме разбира неописуемо много. Просто когато започнеш осми клас не бъди стисната. Огледай новите ти съученици и като преценниш кои ти допадат се запознай с тях. Не се тревожи ако не се получи, нищо не губиш. Просто опитай с други, дори може да бъдат от съседен клас! Тази срамежливост е най-добре да я премахнеш.
0
0
два месеца ще минат без да се усетиш :)) дано в новия клас се разбираш с повече хора за да ги нямаш тези притеснения както сега :)
0
0
Не се притеснявай,всичко ще се нареди с времето.Когато влезеш в гимназията гледай да общуваш с повече хора,да се сприятелиш и така. :)
0
0
Та ти си късметлийка, че просто те смятат за невидима и те оставят на спокойствие да си живееш живота. Докато аз когато бях ученичка и в основното и в средното училище бях тормозена и обиждана от съучениците си и не намирах логична причина за това. Почти всеки ден беше ад в продължение на 12, ооо, повече години, още от детската градина... Откакто се помня. Дружах само с една съученичка и в основното и в средното се случихме двете. И тя не ми е била кой знае каква приятелка, просто и тя беше като теб невидима и не дружаха много с нея, но поне не я тормозеха като мен. А е имало моменти, когато и тя ме е избягвала защото искаше да бъде сама, просто беше с по-затворен характер. И аз си имах най-добра приятелка извън училище (Боже, не съм я виждала от седем години!) и с нея бях себе си. Имах си и други приятелки, пак извън училище и всичките бяха с поне 4 години по-малки от мен. Да, имаше такъв период, в който ми беше много по-лесно да се разбирам с по-малки от мен, или с бабите на пейката, за което отнасях критика от родителите си, но това бяха хората, с които ми беше добре. Чак когато отидох в университета нещата коренно се промениха. Там си намерих средата и открих, че не съм срамежлива. Сигурно и ти не си, просто хората от обкръжението ти не те предразполагат. Сега никой не ме тормози, но не с всеки мога да бъда приятел и за съжаление много малко хора останаха, с които мога да бъда напълно себе си. И не го казвам защото хората около мен са лоши, но просто не с всеки се получава и все още не знам каква е магията:) Явно и в приятелството си има някаква химия, както в любовта. Та, мисълта ми е, че това твоето не е никакъв проблем, наслаждавай се на спокойствието си, а истинските приятели ще ги срещнеш по-късно и не е задължително да е там, където учиш.
0
0
Спокойно, всичко ще е наред. Аз също имах този проблем, също бях тиха и притеснителна, но имах основна причина затова - имах проблеми със слуха и се притеснявах да казвам на другите. Нямах приятели и не само в основното, но и в гимназията, имах само една съученичка и от двете места, само с тях дружех. В края на гимназията се запознах с други хора, защото ходих на уроци, запознах се с две момичета и две момчета и оттогава и в университета всичко се нареди - почнах да излизам с по-големи компании. Предполагам, че сега като влезеш в гимназията ще е по - друго. Къде ще кандидатстваш? Там се събират по- нормални деца, ще свикнеш постепенно, когато седнеш на някой чин гледай да се запознаеш с някой подхвани тема "Оле сега кой учител ще дойде", или "От къде си"? Има много теми, даже би трябвало да е по-лесно тъй като не се познавате. Имай предвид, че тези хора или по-голяма част от тях няма да ги виждаш в останалата част от живота, не се напрягай. Успех!
0
0
Рейтинг
5
Общо гласували: 2
52
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
