За разлика от нашите родители и прародители днес ние не можем да избягаме от стреса, който е ежедневен спътник на съвременния човек. И докато някакво малко количество стрес няма да увреди здравето, то твърде силният стрес или твърде продължителното напрежение могат да бъдат разрушителни.
Какви са последиците от стреса?
Особено опасен за организма може да бъде стресът, когато самите ние нямаме адекватни механизми за справянето с него. Тогава силният стрес може да стане причина за нарушения при телесното и психично функциониране, които след това се проявяват под формата на различни заболявания.
Често хората бъркат ежедневния лек дискомфорт с истинския стрес, важно е да се прави разликата между двете и да се вземат навреме мерки за овладяване на истинския стрес, защото последиците от него може да бъдат сериозни.
Когато изпаднем в стресова ситуация от мозъка се освобождават цял куп химични субстанции. Те водят до повишаване на нивата на мастни киселини в кръвта, повишаване на кръвната захар, повишена сърдечна честота, вдигане на кръвното налягане. Казано с други думи, мозъкът подготвя тялото за битка или бягство - инстинктивна реакция, която цели оцеляването на индивида.
Първоначалната реакция на стрес се развива в рамките на 6-48 часа от стресиращото събитие. След това тялото преминава в друга фаза - фаза на съпротива.
Тогава в организма ни се отделя повече адреналин, като за сметка на това намалява продукцията на други хормони. Ако стресът не е твърде голям, на този етап тялото поти се връща до нормалните си функции.
Но ако сме подложени на голям стрес или продължителен по своя характер стрес, навлизаме в стадия на изтощение, при който тялото ни започва постепенно да губи съпротивителни си сили. И тогава се отваря вратата за всички онези болести и състояния, които могат да ни нападнат.
Силният стрес намалява капацитета на имунната система да се бори с бактериите и вирусите, затова хората, подложени на него, лесно се разболяват. Стресираните хора много по-лесно получават екземи или имат пристъпи на астма.
Стресът е основната причина за обостряне на различни алергии, множествена склероза, ревматоиден артрит, витилиго и др.
Един от най-потърпевшите от стреса е сърцето. Мастните киселини, които се освобождават в следствие на естествените реакции срещу стрес, се трансформира в холестерол, който се отлага в стените на кръвоносните съдове. Това води до повишаване на кръвното налягане, заболявания като хипертония, коронарна болест на сърцето, инфарктни и инсулти.
Стресът може да има и други отражения върху здравето на човек, които са предизвикани от т.нар. Неадаптивни механизми за справяне със стреса. Казано с по-прости думи, мнозина от подложените на стрес, прибягват до тютюнопушене, злоупотреба с наркотици или упойващи средства в опит да се справят с напрежението, които сами по себе си са рискови фактори за здравето.
При по-продължителни и хронични подлагания на стрес може да се развият заболявания на храносмилателната система, като стомашна язва, гастрити и др.
Не на последно място силният стрес може да стои в основата на различни психически състояния, като тревожност, депресия, гняв или избухливост. Те, от своя страна, могат да доведат до поведенчески проблеми. Засегнатите от стрес лесно развиват промени в апетита, имат нарушения на съня, трудности при концентрация и др.
