Всеки се ядосва понякога и това е напълно нормално. Децата също изпитват гняв, но трябва да е в разумни граници и да не е основната им емоция.
За разлика от възрастните, децата не са свикнали да сдържат чувствата си, а веднага им дават израз. Освен това неща, които родителите подминават с безразличие, са способни да ядосат мъниците.
Въпреки че е нормално детето понякога да се гневи, да плаче и да крещи, това не е поведение, което да се поощрява. Ето как да се справим с гнева на наследника си.
Най-важното е родителят да запази спокойствие и да не показва яд и раздразнение. В противен случай ще разпали допълнително гнева на детето. Когато подхождате с търпение и спокоен глас, мъникът ще реагира на това и ще се успокои по-бързо.
Гневът може да е породен от други емоции и проблеми, сред които тъга, объркване, ниско самочувствие, чувство на изолираност. Говорете с детето, за да разберете какво го мъчи и да му помогнете да се справи.
Обичайте детето си и му го показвайте. Прегръщайте го, целувайте го, казвайте му, че го обичате. Понякога прегръдката може да е най-ефективното средство за обуздаване на детския гняв.
Поощрявайте доброто поведение и показвайте разочарованието си от лошото. Наказанията невинаги са ефективни, дори понякога могат да доведат до увеличаване на гнева у детето. Това не означава да сте безразлични и да се правите, че не виждате гневните изблици. Първо разберете за какво е ядосано детето, а след това решете как да реагирате.
Говорете с детето и му обяснявайте. Понякога гневът е породен от неразбиране на ситуацията и ще се уталожи, щом му обясните нещата ясно. Освен това трябва да поощрявате детето да говори и да разкрива емоциите си.
Запишете го на спорт. Това ще му помогне да изразходва енергията си, да се забавлява, а и ще подобри дисциплината му.
Въпреки всичко детето ще избухва понякога. Запазете спокойствие по време на изблика и не добавяйте и своите крясъци към тези на детето. Ако решите да го накажете, не му го казвайте, докато е ядосано. Така само ще увеличите гнева му. Наказвайте поведението, а не наличието на емоции. Например нормално е да повиши тон, но е неприемливо да обижда.
