Децата са най-чистите и най-прекрасни същества! От техните мънички сърчица струи невинност, любов, доброта, наивност, надежда. За нас родителите, нашите деца са най-важни на този свят. Те осмислят живота ни, изпълват сърцата и душите ни с безрезервна обич и привързаност, карат ни да се чувстваме значими и необходими.
Всички родители желаят най-доброто за своите наследници. Отглеждайки и възпитавайки ги, те искат децата им да израстнат като честни и достойни хора. Затова, когато за пръв път биват излъгани от малкото си ангелче, се замислят, задават си въпроса „ Къде сбърках? ” и започват да търсят причините, провокирали детето им да ги излъже.
Растейки, децата преминават през различни етапи от своето развитие. Малко след като се научат да говорят, те започват да боравят с лъжите. В определен момент от развитието си всяко дете се опитва лъже. Това е поведение, проявяващо се у всяко хлапе около 3-4-годишна възраст.
То е част от игрите и преструвките – напълно нормално за малките палавници, тъй като те не правят разлика между фантазия и реалност. Често може да се случи да чуем „Аз летя”, „Татко е супермен” и други най-разнообразни абсурдни твърдения, плод на детската фантазия и въображение.
Детските лъжи могат да бъдат както безобидни измислици, така и истински манипулации. С времето децата започват да установяват причинно-следствените връзки между това, което правят и събитията в живота си. Така разбират, че често истината ги поставя в неудобна за тях позиция, и настъпва момент, в който те съзнателно започват да лъжат.
Според психолозите от съществено значение е не само възпитанието и семейната среда, но и възрастта на детето. Изследвания показват, че само една трета от децата на три години са склонни да лъжат. При петгодишните процентите са около 80, а на около 6-годишна възраст - 95%. В тази възраст те осъзнават, че изкривяването на действителността им носи ползи. Колкото повече растат, толкова по-добри и умели стават в умението си да лъжат.
Склонността на децата да лъжат е най-голяма между 4 и 6 години. През този период, те се учат на нови методи и похвати за поднасяне на лъжите си и с неохота ги използват. Лъжат без да се замислят и по този начин лесно разбират кога номерата им минават и кога не.
Децата продължават да изричат лъжи, дори и когато са разбрали, че е неправилно да са нечестни. В много случаи те казват това, което според тях, другите очакват да чуят. Правят го, за да се спасят от наказание, например, или пък, за да се харесат на връстниците си и на възрастните. За тях това е важно и в стремежа си да направят добро впечатление, лесно прибягват до лъжата.
Както вече констатирахме, използването на лъжите е естествен период от развитието и израстването на всяко дете. Независимо от това, безобидна или не, лъжата е нещо, на което трябва да се обърне сериозно внимание. Затова основна и изключително важна задача на нас, родителите е да бъдем добър пример за децата си.
Те копират всичко от нас и ни подражават. Ако самите ние често употребяваме лъжи и децата стават свидетели на такива ситуации, те започват да ги възприемат като нормални. Трябва да им покажем, че скриването на истината не е най-правилното решение и може да има сериозни последствия.
