За съвременния човек е много важно да може да използва цифровите технологии. Това предоставя невероятни възможности за съхраняване, предаване и извличане на информация. Цялата информация се преобразува в двоичен код 0-1, който даде на света името "цифров". Много хора вярват, че дигиталната революция е променила обществото много повече от техническата.
Дигиталните устройства обаче са в и в ръцете на нашите деца, давайки им възможност да имат достъп до всякаква информация, да изпробват разнообразни забавления в интернет и да комуникират помежду си денонощно.
Според повечето хора това е прогрес. Въпреки това родителите изпитват затруднения с отглеждането на децата, които прекарват все повече време пред монитора. Но проблемът е, че от гледна точка на теорията на привързаността, това не е необходимо за нашите деца. Какви са рисковете за децата в интернет?
Освен това използването на цифрови устройства може да възпрепятства укрепването и задълбочаването на привързаността, както и психологическото съзряване. И за да реализират личния си потенциал, нашите деца се нуждаят от:
- зрели родители със собствени идеи, намерения, стремежи, предпочитания и ценности;
- Усещане за сигурност, обич и привързаност към семейната и социална среда;
- адаптиране към трудностите и загубите в живота, за да могат пълноценно да живеят в реалния свят.
Вредите от интернет върху децата
Човек не се нуждае от твърде много информация, така че механизмът за внимание работи така: 98% от постъпващата информация се изхвърля в полза на информираността за останалите 2%. Механизмът за внимание винаги филтрира излишното, когато става въпрос за обработка на информация с прекомерна стимулация.
Когато децата гледат екрана, се активира допълнителна защита срещу информация, тъй като екранът е подобен на пожарен маркуч, от който изтича информационен поток. Активирайки защитните механизми, този поток всъщност пречи на процеса на развитие на мозъка.
Някога мозъкът се мислеше като процесор, който обработва информация. Вече е известно, че мозъкът не работи по този начин. Мозъкът решава проблеми: връзките в мозъка възникват за решаване на проблеми и те се развиват чрез играта.
Играта е необходима за развитието на мозъчни връзки, които по-късно се използват при ученето. Мозъкът не се развива благодарение на познаването на азбуката, изучаването на числата или чрез получаването на информация, защото може да обработва само толкова, колкото е необходимо, за да се развива. Мозъкът не се развива чрез информация, а чрез трансформацията си.
Едно проучване показа обратната връзка между времето, прекарано на екрана, и развитието на речта в предучилищна възраст. Има много различни изследвания за неблагоприятното въздействие на екраните върху развитието на мозъка.
Директният достъп до информация унищожава зависимостта на децата от възрастните
Важно е да се разбере, че грижата за децата означава поставянето им в положение, което зависи от възрастните, а основните области, в които йерархичните взаимоотношения са най-лесни за установяване, са вкусна храна, компания и информация.
Съвременните деца вземат храна от хладилника, общуват помежду си и използват Google, за да намерят отговори на въпроси, безплатен достъп до информация, в която задушават зараждащата се личност и нежните кълнове от идеи, любопитство и мисъл.
Едно от най-тъжните изследвания в университета в Южна Калифорния показа, че времето, прекарано от едно средностатистическо дете със семейството му през последните десет години, е намаляло с една трета в 30 страни.
Детето не се нуждае от повече информация, а от повече контакт, интимност и покана за съществуване в живота ни. Децата трябва да бъдат подхранвани от това и едва тогава те ще станат независими същества. И сега с безпрецедентна скорост децата се отегчават, търсят повече информация и повече социална стимулация, за да избягат от скуката, което от своя страна не помага да се справят с нея.
Думата "скука" (bore) в английския език има друго значение: "дупка". Това е усещането за дупка, която трябва да бъде запълнена с нещо. Някога човек се опиташе да я запълни с възникващото си „аз“, ь интерес, любопитство, въпроси за неговия свят, но сега се опитваме да запълним тази дупка с информация и стимулация. Бедата обаче е, че информацията не допринася за това. Тя трябва да бъде последният компонент в уравнението.
Това, разбира се, са само част от рисковете за децата в интернет. Ето защо съветът ни към родителите е да следят как децата си взаимодействат с виртуалната реалност и да контролират този процес.
