Едно от психологичните обяснения за напълняването и трупането на излишни килограми се корени в това, че очите ни изпитват глад.
„Гладни очи” в случая означава, че видим ли апетитна пържола и фин шоколадов сладкиш веднага устата ни се напълва със слюнка и започваме да си въобразяваме, че сме гладни.
Още от началото на човешкия вид връзката между хората и храната е неразривна. Хапването за нас има дълбоко емоционално значение, дори и да не го осъзнаваме. Храната е първият тип връзка, който човек добива със света.
Едно новородено усеща и разбира, че съществува на белия свят и че някой се грижи за него, като го храни обича и т.н именно чрез храненето.
Освен това сладкото похапване е едно от първите и най-силни удоволствия, които обичаме да си „причиняваме” само заради самата наслада от определено ястие, но и за създаване на чувство за сигурност и запълване на празнота.
Един друг аспект на храната от психологична гледна точка е, че често ние я разглеждаме макар и отново несъзнателно, като нещо интимно, което приемаме в тялото си и му позволяваме волно или неволно да ни отрови или пък да ни зареди с енергия за живот.
Изхождайки от развитието на човек първо като новородено бебе, по-нататък хората се научват, че нещата, които дава храната на сетивата и физическите нужди, са всъщност до голяма степен заменяеми от други неща – любов, ценност, близост, отношение, материални придобивки и т.н.
Усетим ли липсата на някои от тези показатели на нашия живот, неимоверно се обръщаме към храната и я третираме като малко бягство, граничесто със спасителен остров.
Хората приемат, че храната е навсякъде, тя е достъпна, нужна и всеки човек може да я контролира. Синдромът на гладния поглед може да се избегне, ако човек проумее какво го кара да се чувства нещастен, непълноценен, тревожен.
Важното е да намерим истинските източници на удоволствието, което си внушаваме, че изпитваме от произволното хранене.
