Още от зората на съществуването си, хората се различават от останалите живи същества в екосистемата със своята развита социална култура.
Развитите социални умения са и предпоставката хората да търсят все по-нови начини за адаптация и разбиране на околния свят. Такова умение е и ментализацията – форма на социално взаимно разбирателство между отделни човешки същества, което увеличава ефективността и качеството на общуването между хората.
Какво обаче всъщност представлява ментализацията?
Ментализацията е човешко социално умение за разбиране на собственото и чуждото психологическо състояние. Способността за ментализация означава да можете да тълкувате правилно поведението, речта, обноските и действията на околните.
Умението спомага за това, да се зададат въпросите „Защо“, „Как“ и „Какво“ стимулира определено действие или поведение от страна на другите.
Освен да спомага за тълкуването на чуждите действия и мисли, ментализацията спомага и затова, да се разберат и собствените такива. С помощта на това умение, индивидът може да намери обяснения зад свои намерения, мисли или действия.
Ментализацията е социално умение, което значително заздравява човешките взаимоотношения и подпомага тяхното съхраняване. Когато човек усъвършенства твое умение, той става по-толерантен към околните и започва да придобива различни гледни точки.
При слаби умения за ментализацията, индивидът се чувства несигурен и уплашен, тъй като тълкува поведението и действията на околните като заплашителни. Това състояние пречи в изграждането на взаимоотношения и води до изолация. В този случай, хората се затварят в себе си и са неспособни да се доверят на друг човек.
При високи умения на ментализацията индивидът има високо развито разбиране към себе си, своите нужди и потребности. Той е наясно какви са неговите подбуди да постъпи по определен начин, което подсилва неговата увереност. Освен това, той съумява да се разбира с различен типаж личности, заради способността да разбира и тълкува различните гледни точки.
В невропсихологията има 4-степенна скала за измерване на ментализацията. Първата степен е автоматична срещу контролирана ментализация.
Автоматичната не изисква никакво внимание или усилие, тя бързо разпознава чуждите подбуди, емоции и действия. От друга страна, контролираната ментализация изисква полагането на усилия и съсредоточено внимание, за да се анализира определено поведение.
Втората степен е ментализация към себе срещу ментализация към другите. Двата случая са взаимосвързани – няма как да разпознаете мотивите зад чуждите действия, ако не познавате своите собствени.
Третата степен е ментализация спрямо вътрешни или външни фактори. При това ниво на ментализация се използват вътрешни фактори като подбуди и емоции или външни като изражение и жестове, за да се разтълкува психологичното състояние на даден човек.
Последната степен е когнитивна срещу афективна ментализация. Когнитивната ментализация означава, че индивидът може да говори, мисли или разпознае психичното състояние на другите. Афективната ментализация означава умението да се усети и почувства емоционалното състояние зад определено поведение.
